Р Е Ш Е Н И Е
№
61
гр.София, 12.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Тодорка
Кьосева
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело
под № 761/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. г. с. „Х”, със седалище гр. Х., обл. Пловдив против решение № 302/17.02.2009 год. по гр.дело № 2869/2008 год. на Пловдивски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му и постановяване на друг съдебен акт, с който се уважи претенцията за собственост.
Ответникът по касационната жалба О. Х. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като се присъдят направените по делото разноски.
Третото лице-помагач на касатора Р. д. на г. , гр. П. не изразява становище.
С определение № 912/07.10.2009 год. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради наличие на противоречива съдебна практика, относно същественият материалноправен въпрос за правото на собственост върху т.н. „балталъци”.
Касационният съд обсъди касационните доводи против въззивното решение, което намира за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 3967/2007 год. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени исковете за ревандикация на процесните дървопроизводителни горски площи, горски пасища и залесени горски територии в землището на с. С., община Х., въззивният съд е споделил изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, за отсъствие на категорични доказателства за правото на собственост на ищеца.
В подкрепа на становището за недоказаност на претенциите са изложени аргументи, че процесните земи и гори, характеризирали се като балталъци, отстъпени от държавата на общината за вечно ползване, съгласно чл.1, ал.3 ЗГ/обн., ДВ, бр.124/01.09.1925 год., отм., ДВ, бр.71/27.03.1948 год./, са станали частна общинска собственост, а не държавна собственост.
Различното тълкуване на понятието „балталъци” от различните съдилища е дало основание на касационния съд да допусне касационно обжалване на въззивното решение. В своите съдебни актове по подобни спорове, касационният съд изразява друго становище за г. и земите, определени, като „балталъци” по смисъла на ЗГ от 1904 год., от 1922 год. и от 1925 год., които по действащото законодателство – пар.6 от ДР на ППЗВСГЗГФ не подлежат на възстановяване.
С две решения на ПК гр. Х., както следва: № 203/02.09.2004 год. и № 203/02.09.2004 год., на основание съдебни решения по гр.дело № 7763/2000 год. и № 7764/2000 год. на ПРС е възстановено правото на собственост на О. Х. в стари реални или възстановими граници, залесени горски територии, горски пасища и дървопроизводителни горски площи, подробно описани по площ, местност, землище и граници. В административното производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ съдът е приел за категорично доказано обстоятелството, относно правото на собственост на О. Х., позовавайки се единствено на извлечението от данъчната книга, в която процесните имоти са заявени от името на О. С., без да е отразено придобивното основание.
Само′ по себе си заявяването от общината на гори е свързано с облагането с данък, но не доказва притежаваното от нея право на собственост. Заявяването наг. от общината се е изисквало по Наредба-закон за поземления данък, според който от поземлен данък са се освобождавали държавните и общински имоти, но не и т.н.”балталъци”, определящи се, като гори, които населените места и общините са ги онаследили, или са им предадени от държавата за вечно ползване, които са подлежали на деклариране и облагане с поземлен данък. Затова именно в извлечението от емлячния регистър отсъства придобивното основание, защото ако г. са били придобити по дарение, или покупка, то те не са подлежали на облагане с данък. Отразяването на имотите като г. и пасищата, заявени от О. С. в извлечението от емлячния регистър се отнася за непокрити имоти, подлежащи на поземлен данък, което е аргумент, че се касае до заявяване на „балталъци”.
Установеното обстоятелство доказва отсъствие на притежавано от О. Х. право на собственост върху процесните имоти, по отношение на които са постановените две решения на ПК гр. Х., поради което, съгласно чл.7, ал.1 ЗГ/по арг. на противното/ ищецът е носител на това право, което следва да бъде защитено по чл.108 ЗС. По делото не е бил спорен въпросът, относно фактът на владение, което се упражнява от ответника-О. Хисар. В последното съдебно заседание пълномощникът на О. Х. е признал обстоятелството, че са във владение на процесните имоти, съгласно протоколи за въвод, поради което са налице всички изискуеми се предпоставки за уважаване на ревандикационните претенции, по чл.108 ЗС.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното решение следва да се отмени, на основание чл.293, ал.2 ГПК изцяло и се постанови съдебен акт, с който се уважат ревандикационните претенции на ищеца-касатор, по отношение на гори и пасища, представляващи държавна собственост, неоснователно възстановена по реда и условията на ЗВСГЗГФ на О. Х., с решения на ПК гр. Х. № 203/02.09.2004 год. по преписки, с вх. № 80167/02.03.1999 год. и с вх. № 80197/19.03.1999 год., затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 302/17.02.2009 год. по гр.дело № 2869/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. Х. да предаде на Д. г. с.”Х”, със седалище гр. Х., владението върху следните имоти в землището на с. С., обл. Пловдив, представляващи гори и земи от горския фонд, които са държавна собственост, а именно:
1. имот № 0* с площ 5576.851 дка в м.”П”, представляващ дървопроизводителна горска площ;
2. имот № 0* с площ 4515.405 дка, в м.”С”, представляващ територии за нуждите на горското стопанство;
3. имот № 0* с площ 8524.829 дка, в м.”К”, представляващ дървопроизводителна горска площ;
4. имот № 0* с площ 32.622 дка в м.”Н”, представляващ г. пасище;
5. имот № 0* с площ 4.429 дка, в м.”Н”, представляващ г. пасище;
6. имот № 0* с площ 8.431 дка, в м.”Н”, представляващ г. пасище;
7. имот № 0* с площ 3.157 дка, в м.”Н”, представляващ г. пасище;
8. имот № 0* с площ 11.544 дка, в м.”Н”, представляващ г. пасище;
9. имот № 0* с площ 2.476 дка в м.”Н”, представляващ г. пасище;
10. имот № 0* с площ 0.984 дка в м.”Н”, представляващ г. пасище;
11. имот № 0* с площ 10.602 дка, в м.”Н”, представляващ г. пасище;
12. имот № 0* с площ 25.818 дка, в м.”Н”, представляващ г. пасище;
13. имот № 0* с площ 152.403 дка, в м.”Д”, представляващ г. пасище;
14. имот № 0* с площ 45.606 дка, в м.”Д”, представляващ г. пасище;
15. имот № 0* с площ 3.670 дка, в м.”Д”, представляващ г. пасище;
16. имот № 0* с площ 2187.084 дка, в м.”П”, представляващ дървопроизводителна горска площ;
17. имот № 0* с площ 2575.628 дка в м.”С”, представляващ дървопроизводствена горска площ;
18. имот № 0* с площ 12.711 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
19. имот № 0* с площ 42.757 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
20. имот № 0* с площ 59.685 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
21. имот № 0* с площ 1.354 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
22. имот № 0* с площ 43.041 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
23. имот № 0* с площ 74.547 дка в м.”К”, представляващ г. пасище;
24. имот № 0* с площ 36.401 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
25. имот № 0* с площ 6631.556 дка, в м.”Б”, представляващ дървопроизводителна горска площ;
26. имот № 0* с площ 13.969 дка, в м.”П”, представляващ г. пасище;
27. имот № 0* с площ 3.831 дка, в м.”П”, представляващ г. пасище;
28. имот № 0* с площ 121.610 дка, в м.”П”, представляващ г. пасище;
29. имот № 4* с площ 111.271 дка в м.”Н”, представляващ територии за нуждите на горското стопанство;
30. имот № 4* с площ 68.171 дка, в м.”Н”, представляващ територии за нуждите на горското стопанство;
31. имот № 4* с площ 21.543 дка, в м.”Б”, представляващ г. пасище;
32. имот № 4* с площ 1.616 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
33. имот № 4* с площ 30.378 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
34. имот № 4* с площ 1.620 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
35. имот № 4* с площ 18.810 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
36. имот № 4* с площ 24.647 дка, в м.”К”, представляващ г. пасище;
37. имот № 5* с площ 2528.149 дка, в м.”С”, представляващ залесена горска територия;
38. имот № 5* с площ 90.888 дка, в м.”П”, представляващ г. пасище;
39. имот № 5* с площ 12.755 дка, в м.”П”, представляващ г. пасище;
40. имот № 5* с площ 12.621 дка, в м.”П”, представляващ г. пасище;
41. имот № 5* с площ 16.458 дка, в м.”П”, представляващ г. пасище;
42. имот № 5* с площ 1.488 дка, в м.”Б”, представляващ г. пасище;
43. имот № 5* с площ 3535.232 дка, в м.”Б”, представляващ залесена горска територия;
44. имот № 4* с площ 76.505 дка, в м.”Б”, представляващ залесена горска територия;
45. имот № 4* с площ 933.780 дка в м.”Б”, представляващ залесена горска територия;
46. имот № 4* с площ 2017.602 дка, в м.”Б”, представляващ залесена горска територия;
47. имот № 4* с площ 1152.599 дка, в м.”Б”, представляващ залесена горска територия;
48. имот № 4* с площ 805.899 дка, в м.”Б”, представляващ залесена горска територия и
49. имот № 4* с площ 295.502 дка, в м.”Н”, представляващ територии за нуждите на горското стопанство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: