Р Е Ш Е Н И Е № 628 София 19.11.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ :Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1711 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Р. П. от гр.Русе,чрез процесуалния си представител - адвокат К. против въззивно решение № 60 от 20.07.2009г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2009г.на Великотърновски апелативен съд,с което е отменено решение № 171 от 19.02.2009г.по гр.д. № 70 по описа за 2008г. на Р. окръжен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от Г. Р. П. против доктор П. Николов Т. и „М.-Русе”АД гр.Р. иск за солидарното им осъждане за сумата от 50 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимущес-твени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва,считано от 30.11.2004г.до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан.В хода на касационното производство касаторът почина, поради което съдът го заличи като страна и конституира на негово място, по тяхно искане-наследниците му – Д. Г. П. Г. Р. и В. Г. Р.. Искането в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск. С определение № 62 от 18.01.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси за- наличие на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на лекуващия лекар и причинената на пострадалия вреда и за момента на настъпване на увреждането. В съдебно заседание касаторите се представляват от процесуален представител,който поддържа изложените доводи и направеното искане в подадената жалба,а ответниците не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да счете предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу доктор П. Николов Т. и по чл.49 от ЗЗД срещу „М.-Русе”АД гр.Р. за неоснователни, въззивният съд е приел,че не е установено наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответника Т. е определил като-невписване на цялата диагноза на заболяването/ и причинената на ищеца вреда, изразяваща се в изключително влошаване на здравословното му състояние, причинило-към настоящия момент и смъртта му.Съдът е мотивирал извода си с - необходимостта от специални знания за разбиране на диагнозата /дори и при положение,че е бил изписан целия текст/, с пасивност на поведението на ищеца,който не се бил възползвал от правото си на два контролни прегледа в ДКБ на болницата и с неизпълнение на установени за специализираното онкологично лечебно заведение/”МДОЗС-Р. ” ЕООД/ задължения- след като е било известено за заболяването на ищеца - да го издири, диагностицира, лекува и да осъществява периодичен контрол на състоянието му. Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящия състав, според който следва да се отговори положително на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване- за наличието на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на лекуващия лекар и причинената на пострадалия вреда. Съображенията за това произтичат от установените по делото факти,които са следните: Ищецът/наследодател на настоящите касатори/е постъпил на 18.11.2004г.в „М.- Р.”АД отделение „Урология” с диагноза: ”Хиперплазия на простатната жлеза- аденом”.На 24.11.2004г.е бил опериран от първия ответник-негов лекуващ лекар.На 28.11.2004г.е бил изписан от болницата,като към този момент не е бил готово хистопатологичното изследване на взетия по време на операцията материал от простатната жлеза.Резултатите от същото са били готови на 30.11.2004г./под № 8201/ и съгласно тях туморът е бил злокачествен. Когато ищецът е отишъл на 15.12.2004г.да получи епикризата си, в нея не е била записана цялата диагноза на хистопатолога. Записът е бил само: ”Аденомио матозна хиперплазия на простата жлеза”, като е липсвала най-важната част:”с участъци на малигнизация в диференциран аденокарцином”.Пълната диагноза е била изпратена служебно до специализирания орган ”МДОЗС-Русе”ЕООД с дискета №5. Не се спори,че ищецът е получил непълната си епикриза от медицинска сестра, разписал се е в нарочния за това журнал и въпреки,че е изразил желание - между него и лекуващия му лекар не е проведена среща и на него не му е бил разяснен по подходящ начин характера и вида на заболяването.Едва в началото на 2008г.-по повод на зачестили оплаквания- ищецът е провел изследване,въз основа на което са установени множество метастази в костната му система и е констатиран факта,че страда от раковото заболяване в напреднал стадии.От месец януари 2008г. той е започнал да посещава ”МДОЗС-Русе”ЕООД,където е провеждана „хормонална терапия и терапия с бифосфонати”/видно от Писмо с изх.№ 776/16.06.2008г./. Според заключението на експерта по приетата по делото медицинска експертиза – ищецът е „страдал от злокачествено заболяване,установено през 2004г.”,като до началото на 2008г.”не е прилагано адекватно на заболяването лечение”. Вещото лице е категорично -видно от изявлението му в проведеното на 11.12.2008г. съдебно заседание,че - „при ранно откриване на заболяване от този вид е по-голям процента за лечение” и че евентуално ако бяха приложени посочените от него методи/има се пред вид радикално лечение чрез отстраняване на образованието или лъчелечение/-те ”биха довели до пълно излекуване на ищеца”. При така изложените факти,следва да се направи извод,че е налице противоправно поведение от страна на първия ответник,изразяващо се в : 1.издаване на две епикризи с различно съдържание-пълна за специализирания диспансер и непълна за пациента,тъй като предоставената му на 15.12.2004г. не съдържа точната диагноза/нарушение на чл.222 ал.3 от НДР за 2003г./, 2.предоставяне на пациента на непълна епикриза/което в случая може да бъде приравнено на неточна диагноза за състоянието му/, 3.неизпълнение на задълженията му по чл.31 ал.1 от ЗНЗ/отм.,но в сила към 2004г./да разясни на болния или на неговите близки характера на заболяването и на чл.52 ал.2 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата-да информира пациента за здравословното му състояние и за „мерките,които следва да провежда за предпазване от рецидиви,усложнения и инфекции”и 4. допуснал е нарушение на чл.222 от НДР за 2003г., Наредба № 29/99г. и Наредба № 16/96г.,съгласно които епикриза на пациента следва да се издаде в деня на дехоспитализацията/а не да се изписва преди тя да е готова и преди да си изчака резултат,от съществено значение за поставяне на окончателна диагноза/. Противоправното поведение от страна на втория ответник се изразява в неупражняване на контрол върху поведението на лекуващия лекар.Следва да се посочи,че се касае за отговорност за чужди виновни противоправни действия,с които е причинена вреда на пострадалия.Както е разяснено в Постановление №7/1058г.на Пленума на ВС- страната,която е възложила работата може да се освободи от отговорността по чл.49 от ЗЗД само ако установи,че лицето на което е възложена работата не е причинило никаква вреда,ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, които предпоставки в случая не отсъстват,а са налице. Безспорно е установено от заключението на приетата по делото медицинска експертиза,че липсата на прилагано адекватно лечение на установеното през 2004г.злокачествено заболяване на ищеца през периода 2004г.до 2008г.е довело до необратимо влошаване на здравословното състояние на ищеца,до степен болестта да е в напреднал стадии, с развитие на множество метастази в костната система,в което и се изразяват причинените вреди на ищеца. Налице е причинна връзка между установеното противоправно поведение и причинените вреди,защото липсата на информация за заболяването/причинена от факта,че на ищеца не му е издадена епикриза с точната диагноза, не му е обяснено в какво се състои заболяването му,какво лечение следва да се предприеме с оглед бъдещата перспектива/ са станали причина – той да не вземе адекватни мерки до момента на осезаемо влошаване на състоянието му през 2008г.Причинната връзка се доказва от обясненията на вещото лице, съгласно които-ако по време на извършената през 2004г. интервенция /която се прилага при доброкачествени заболявания/- операторът не е могъл да констатира видимо изменение в оставащата капсула/след отстраняване на жлезата/, сочещо за онкологично заболяване,то след тази интервенция и при дадения резултат от хистологичното изследване –в настоящия случай, при който заболяването е било ограничено само в простата, е било възможно пълното излекуване на пациента,ако се приложи гореспоменатото радикално лечение.Независимо,че вещото лице обяснява,че 50% от развитието на болестния процес се предпоставя от биологията на туморното заболяване-той дава заключение,че ранното лечение винаги води до по-благоприятни резултати.Следователно- лекуващият лекар е бил длъжен да обясни това на пациента си,включително и да го запознае със съществуващата от 1968г.практика лечението в тези случаи да се осъществява от специализиран орган,като го насочи за регистрация към ”МДОЗС-Русе”ЕООД.Поради неизпълнение на това негово задължение, тъй като ищецът е останал неинформиран за тежестта на състоянието му и за опасностите,които то крие за бъдещето му /които са били известни на лекуващия лекар/,той не е предприел адекватно лечение.Предоставената му епикриза/с непълна диагноза/- не е била достатъчно основание – да го мотивира той своевременно да предприеме консултация със специалист. Съответно-няма данни специализираният орган,който е получил информация за състоянието на пациента да го е издирил.В тази хипотеза- липсата на информация се е оказала фатална за ищеца. При така дадения отговор по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,съобразно конкретните по делото факти- следва да се направи извода,че постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен.Спорът следва да се реши по същество, на основание чл.293 от ГПК, с уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,във връзка с тежкото и непоправимо увреждане на здравето на ищеца,в резултат на гореописаното противоправно поведение.Относно размера им –настоящият съдебен състав като счита за справедлив поне този, който е определен от първоинстанционния съд и тъй като по-голям не е възможно да се определи, пред вид липсата на подадена от ищеца въззивна жалба,намира че следва да го уважи до 30 000лв. Предявен е иск и за присъждане на обезщетение по чл.86,във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на забавата.В случая момента на увреждането следва да бъде определен съобразно т.1 от Постановление №2 от 21.12.1981г.на Пленум на ВС,съгласно което – когато придобитата болест се дължи на непозволено увреждане,вземането за обезщетяване на вреди става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния й обем,т.е.когато тя е положително проявена и установена /обикновено с констатация на медицински орган/,като в случая това е датата 30.11.2004г.,когато е станал известен резултата от хистопатологичното изследване. Съдът не присъжда разноски,защото по делото няма доказателства такива да са правени/пред вид освобождаването на ищеца от заплащане на такси и липса на посочен като платен адвокатски хонорар/. На основание чл.78 ал.6 от ГПК-ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят следващите се такси и направените от съда разходи, които възлизат на общ размер 3 370лв.,от които /1 200лв.-държавна такса пред първата инстанция,по 600лв.-пред въззивната и касационна инстанция за разглеждане по същество,30лв.за допускане до касационно обжалване и 940лв.-за експертизи/. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 60 от 20.07.2009г. по в.гр.д. № 289 по описа за 2009г.на Великотърновски апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА П. Николов Т. ЕГН 570530224 от гр.Р. ул.”.” № 6 и „М.-Русе”АД Р. със седалище и адрес на управление: гр.Р. ул.”Н.” № 2 да заплатят солидарно на Д. Г. П. ЕГН 62012959291 от гр.Р. ул.”Милин камък” № 8, И. Г. Р. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Р. ул.”Р.И.” № 8 вх.2 ет.1 ап.2 и В. Г. Р. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Р. ул.”А. Р. качеството им на наследници на Г. Р. П. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 30 000лв./тридесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,във връзка с причинено тежко и непоправимо увреждане на здравето,ведно със законната лихва,считано от 30.11.2004г.до окончателно заплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 50 000лв./петдесет хиляди/лева. ОСЪЖДА П. Николов Т. ЕГН ххххххххх от гр.Р. ул.”Б.” № 6 и „М.-Русе”АД Р. със седалище и адрес на управление гр.Р, ул."Н” № 2 да заплатят солидарно сумата от 3 370лв.,представляваща стойността на следващите се държавни такси и направени съдебни разходи. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.