5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 316 София, 10 януари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1133 по описа за 2017 година. С присъда по нохд №9075/14 г. Софийският районен съд осъдил подсъдимия В. С. Х. на основание чл.216, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на 3 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец П. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 199,50 лева. Предявеният от Р. Ш. граждански иск срещу подс.Х. за причинени имуществени вреди в размер на 272,30 лева е отхвърлен като неоснователен. По внохд № 950/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Софийският градски съд отменил изцяло присъдата на СРС и вместо нея постановил нова присъда № 110 от 20.04.2017 г., с която оправдал подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.216, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и отхвърлил гражданските искове за причинени имуществени вреди, предявени от К. и Ш.. Срещу новата присъда е постъпил касационен протест от прокурор при СГП, с който се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия. Пред ВКС, на основание чл.351, ал.4 от НПК е прието допълнение към протеста. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълнението към него. Подсъдимият лично и защитата му – адв.Х., изразяват становище, че протеста е неоснователен. Частните обвинители и граждански ищци К. и Ш., редовно призовани не се явяват и не изпращат процесуални представители. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК са стеснени до наказателната част на оспорения съдебен акт, предвид инициативата за образуване на настоящото производство. С протеста са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, а в него и допълнението са изложени данни в подкрепа само на последно посоченото основание. Поддържа се, че новата присъда е постановена при нарушаване на съществени процесуални правила, обобщено, тези, регламентиращи оценката на доказателствените материали. Претендира се, че СГС е игнорирал показанията на редица свидетели, дадени от тях на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, а е ползвал показанията на същите свидетели, депозирани непосредствено пред него, и то почти четири години по-късно от датата на извършване на инкриминираното престъпление. Все в тази посока се твърди, че въззивният съд не е имал основание да кредитира показанията на св.А., и да не даде вяра на показанията на св.С. и М., в определени техни части. За касационното основание по чл.348, ал.1 от НПК не са посочени данни, съответно на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, което дава основание да се приеме, че същото основание се релевира като последица на това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. След извършената проверка, в очертаните по-горе предели, ВКС намери, че протестът е неоснователен. Безспорно е и непосредствено произтича от чл.14, ал.1 от НПК задължението за съда да изясни обстоятелствата от кръга по чл.102 от НПК, необходими за правилното решаване на делото, обективно, всестранно и пълно. Тъкмо това е сторил въззивният съд. В развилото се пред него съдебно следствие са събрани множество доказателства от различни по вид източници. Част от тези доказателства са нови, а други, макар и да са събрани първоначално в досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, са проверени от СГС в детайли. Преценката на същия съд за наличието на необходимост от повторен разпит на част от свидетелите по делото е правилна. В резултат на проведеното съдебно следствие пред СГС доказателствената съвкупност е разширена, като може да се каже, че възможните доказателства за изясняване на фактите, от значение за правилното решаване на делото, са събрани от СГС. Данните по делото указват, че поради изтеклият период от време, на който е поставен акцент в протеста, СГС не е могъл да събере всички доказателства относими към изследваното събитие – например тези, данни за които се съдържат в показанията на св.Ш.. Последните очевидно не изясняват в достатъчна степен самоличността на лицата, от които е разбрал обстоятелства, свързани с увредите по инкриминираните коли, поради което и СГС не е имал обективна възможност да събере доказателства от същите източници. Това не се и оспорва от прокурора, но третата инстанция намира за необходимо да го посочи, с оглед заявената критичност към решението на въззивния съд да проведе съдебно следствие. Друг е въпросът за това, че изследването на вещественото доказателство е проведено неправилно, с оглед необходимостта от съответна последователност при това – виж заключението по съдебно техническата експертиза, назначена от СГС (л.182 от внохд). Разследващите органи са проверили експертно е ли налице връзка между вещественото доказателство с подсъдимия, но не са извършили проверка относно връзката му с извършените посегателства, каквото е сторил СГС, посредством назначената от него експертиза. Вярно е, че част от свидетелите, разпитани в досъдебното производство и пред СРС, са разпитани от СГС повторно, тъй като е намерил необходимост от това – св.М., Ш., С., Ш., К., А.. Показанията на същите свидетели, депозирани пред въззивният съд, видно от съответните протоколи за проведени съдебни заседания, не дават основание да се приеме, че при изясняване на фактите, от значение за правилното решаване на делото, те са били затруднени, предвид на изтеклия период от време. СГС е констатирал известни разминавания в показанията им, поради което е и ползвал възможността по чл.281 от НПК за изясняването им. Това също не се оспорва от прокурора, но ВКС го указва, предвид на възражението, че СГС е ценил показанията на част от тези свидетели, и то само тези, които те са дали пред него, а не преди това – в досъдебното производство и/или пред СРС, с претенцията, че последните са игнорирани от въззивния съд. Последното възражение не намира опора в данните по делото. Още по-малко може да се твърди, че показанията на същите свидетели „са размити във времето и няма как да бъдат ясни и точни”. В тази насока е достатъчно внимателното запознаване с показанията им, намерили отражение в съответните протоколи. Последното би позволило на прокурора не само декларативно да заяви цитираното по-горе, но и да разкрие съдържанието му. Възражението относно оценката на обясненията на подс.Х., в частта за времето, в което е преустановил гостуването си и е напуснал дома на домакините му, е неоснователно. Твърди се, че „от свидетелските показания, дадени пред първата инстанция е видно, че същият е напуснал блока, в който е бил на гости в 2,25 часа, а деянието е станало непосредствено след това. Сигналът, подаден на тел.112 е регистриран в 2,29 часа”. Тук важи казаното по-горе, относно прочита на показанията на всички разпитани по делото свидетели на всички фази на наказателния процес. Обяснимо е, защо прокурорът не се е ангажирал да посочи, от кои показания, произтича направения от него извод. Изследваното обстоятелство се изяснява от обясненията на подсъдимия – че е напуснал дома около 2.00 часа, и показанията на св.С. и М. – че подсъдимият е напуснал дома им непосредствено след проверката от страна на органите на МВР, извършена по повод сигнал подаден от св.К. за нарушаване на спокойствието. За проверка на обясненията на подсъдимия и посочените двама свидетели, въззивният съд се е опитал да събере доказателства, относно времето на подаване на сигнала за нарушаване на спокойствието, направен от св.К., но резултатът е бил отрицателен, тъй като в изтеклия период от време, писмените доказателства за исканата информация са унищожени. Що се отнася до възражението срещу оценката на показанията на свидетелите С. и А., то само е декларирано в допълнението към протеста като в обобщен вид са заявени части от показанията на първия. Това не е достатъчно за да се оспори оценъчната дейност на съда. Прокурорът не се е ангажирал да посочи причините поради които е следвало да се даде вяра на показанията на св.С., вместо на св.А.. СГС обаче е сторил необходимото и в детайли е разкрил основанията предопределили отношението му към показанията на двамата свидетели (л.202 и сл. от мотивите на новата присъда). Изложените от въззивния съд съображения в коментираната посока, се възприемат изцяло от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им тук. При тези съображения ВКС установи, че при разглеждане на делото СГС не е допуснал претендираните от прокурора нарушения на процесуални правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата. Така констатираното не позволява на третата инстанция да не възприеме фактите, приети за установени от въззивния съд. В рамките на последните, като не е установено авторството на деянието в лицето на подсъдимия, съдът е имал основание да го оправдае по предявеното му обвинение. Водим от изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 110 от 20.04.2017 г., постановена по внохд № 950/16 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: