Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * придобивна давност * земеделски земи * служебно известни факти * възстановяване в стари реални граници

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 942/09

 

 

 

София, 24.02.2009 година

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:

 

                                               Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                      Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                          АЛБЕНА БОНЕВА

           

при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 2967 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 35 от 22.01.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 111 от 19.05.2008 година по гр. д. № 83/2008 г. на Търговищки окръжен съд. С решението Търговищки окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявени от С. Х. И. и С. К. И. , двамата от гр. Т. против О. Т. за признаване на установено правото им на собственост върху недвижим имот, съставляващ лозе от 1100 кв.м. в местността „Юкя” в землището на гр. Т.. В решението е прието, че предявената установителна претенция е неоснователна, тъй като в полза на ищците не е изтекла десетгодишна придобивна давност; че процесната земя е със земеделски характер, тъй като е извън строителните граници на населеното място; че всички земеделски земи в землището на гр. Т. са били причислени към държавния поземлен фонд и предадени за ползване на ТКЗС; че в хипотеза, че земята е била включена в ТКЗС придобиването и по давност е изключено от нормата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, а в случай, че земята е била държавна, то твърденият придобивен способ е бил изключен поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г.

В противоречие с това становище, в решение от 06.01.2005 г. по гр.д. № 1760/2004 г. на Търговищки районен съд и решение от 19.12.2007 г. по гр.д. № 1602/2007 г. на Търговищки районен съд е признато правото на собственост, придобита по давност върху земеделски земи в землището на гр. Т.. Прието е, че имотите, макар и земеделски земи, намиращи се в землището на гр. Т. не са били внесени в ТКЗС, поради което в полза на придобилия владението им въз основа на частен писмен договор от 1973 година е изтекла десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в така формираните противоречиви становища не са отчетени всички фактори, имащи отношение към придобиването на недвижим имот въз основа на давностно владение. В първото от тях не е отчетено, че не всички земи със земеделски характер, находящи се извън строителните граници на населеното място са били причислявани към държавния поземлен фонд и предавани за ползване на ТКЗС. Когато собственикът на земята не е бил член на ТКЗС, т.е. не е внесъл земята си в ТКЗС, нито тя е била отнета и включена в селскостопанска организация; когато той е продължил владението си върху земята и след образуването и по време на съществуването на ТКЗС, правилата на чл. 86 ЗС (ред. преди изм. ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ са неприложими, тъй като собствеността върху тази земя не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. При второто становище не е отчетено, в чл. 29 ЗСГ (отм.) са въведени ограничения за придобиването на недвижими имоти чрез давностно владение и по отношение на земи, които не са били включени в ТКЗС. Въведената в ЗСГ забрана за придобиване по давност обаче не е абсолютна и не може да бъде прилагана без да се изследва доколко спорният имот е попадал в обхвата на чл. 29, ал.1 от Закона. Така, съгласно чл. 29, ал.1 ЗСГ, по давност могат да се придобиват недвижими имоти, намиращи се в селата, за които МС е изключил приложението на глава втора ЗСГ, а в останалите населени места придобиването е възможно ако владението не е основано на предварителен договор сключен след 30.03.1973 година. Забраната по чл. 29, ал.1 ЗСГ няма действие и спрямо имоти, за които не се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти. Съгласно чл.1 ЗРПВПВННИ, приложното му поле обхваща правни сделки за прехвърляне право на собственост, учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни постройки имоти в границите на градоустройствения план на населените места. Недвижимите имоти, изключени от строителните граници на населеното място, каквито са земеделските земи, са извън приложното поле на ЗРПВПВННИ, поради което няма пречка за придобиването им по давност и при действието на чл. 29, ал.1 ЗСГ. В заключение, няма ограничение за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ЗС по отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСГ, не са били включени в селскостопанска организация и владението върху тях не е било отнето.

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищците са установили фактическа власт върху процесния имот от 1993 г., след сключване на договор за закупуването му от Т. С. С. , който през 1973 г. е сключил писмен договор за закупуване на същия имот от Т. И. Р. , както и че след сключването на сделката за закупуване на имота, която не е произвела вещнопрехвърлителен ефект поради липса на установената в закона форма, ищците са владели имота в периода до завеждане на иска през 2007 година. Прието е, че процесната земя е със земеделски характер, тъй като е извън строителните граници на населеното място; че всички земеделски земи в землището на гр. Т. са били причислени към държавния поземлен фонд и предадени за ползване на ТКЗС (факт, служебно известен на съда предвид дългогодишната му практика по дела за възстановяване на земеделски земи); че след влизането в сила през 1973 г. на ЗСГ и ЗТСУ (отм.), въпреки липсата на изрична норма за одържавяването и кооперирането на земеделските земи, възможността да бъдат притежавани от граждани, които не се занимават със селскостопанска дейност е била изключена, тъй като земята е била включена във фонда на ТКЗС или в държавния поземлен фонд. Въз основа на тези изводи, съдът е приел, че предявената установителна претенция е неоснователна, тъй като в полза на ищците не е изтекла десетгодишна придобивна давност – при хипотеза, че процесната земя е била включена в ТКЗС придобиването и по давност е изключено от нормата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, а в случай, че земята е била държавна, то твърденият придобивен способ е бил изключен поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗД на ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г. Съдът е приел, че в полза на ищците не е изтекла придобивна давност и поради обстоятелството, че въпреки дългогодишното ползване на имотите в местността, няма издадени констативни нотариални актове на ползувателите – аргумент, че всички ползуватели на земите са били със съзнание, че имотите не могат да бъдат притежавани, съответно да бъдат предмет на последващи прехвърлителни сделки.

В касационната жалба против въззивно решение от 28.05.2008 година по гр. д. № 83/2008 г. на Търговищки окръжен съд се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност не е съобразил представените по делото удостоверение № 26/2005 г. от община Т., съгласно което процесното лозе е записано по партидата на праводателя на ищците, както и удостоверение № 129/2005 г., съгласно което земята не е била заявена за възстановяване; не е отчел обстоятелството, че държавата и общината никога не са владели имота, поради което реституционните разпоредби, охраняващи правата на първоначалните собственици на земеделски земи са неприложими и е формирал необосновани изводи, че земята е била включена в ТКЗС или причислена към държавния поземлен фонд.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните са основателни.

Изводът, че процесната земеделска земя е била включена в ТКЗС е необоснован, формиран при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Обявяването на факта като служебно известен на съда с постановяване на съдебното решение е в нарушение на чл. 127, ал.1, изр. ІІ-ро ГПК (отм.), съгласно който текст съдът е длъжен да съобщи на страните фактите, които са му служебно известни. Съобщаването на тези факти се извършва с определение в съдебно заседание, за да се предостави възможност на страните да вземат отношение, съответно да опровергаят тези обстоятелства. В противен случай – при известяването на служебно известните обстоятелства с акта на съда по същество, страните са лишени от възможност за защита; от възможност да докажат, че служебно известният на съда факт не се е осъществил или за настъпила промяна във фактите. Извод, че земята е била включена в ТКЗС не следва и от фактите по делото. От доказателствата по делото е установено, че с писмен договор от 19.06.1973 г., Тонче С. С. от гр. Т. е закупил от Т. И. Р. от същия град л. с площ от един декар в местността “Юкя” при съседи на имота: от запад З. Д. Х. , от изток – М. А. М. , а от север и юг – синор срещу сумата 400 лева. Съгласно удостоверение № 26 от 17.01.2005 г. имотът е записан по партидата на Т. С. С. , а съгласно служебна бележка № 129 от 18.01.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори, Т. , на името на Т. С. С. няма подадени документи за възстановяване на земеделски земи в землището на гр. Т.. С договор от 19.06.1973 година, Т. С. С. от гр. Т. е продал на ищеца по делото С. Х. И., към този момент в брак с С. К. И., лозе в местонстта “Юкя” с площ от един декар при съседи: от запад З. Д. Х. , от изток – С. К. И. , от север – И. К. и от юг – синор, срещу сумата 300 лева. Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза, имотът съществува в реални граници с площ от 1100 кв.м. и е разположен в зона за възстановяване в стари реални граници, представляващ ПИ № 1* и ПИ № 1* по картата на възстановената собственост с идентификационен № 7* и № 7* по кадастралната карта при граници: север И. К. , запад Х. Т. , наследници на З. Д. Х. , наследници на К. Г. Д. , на юг ПИ 73626153.955 и на изток – С. К. И.. Съгласно показанията на свидетеля А, собственик на имот в същата местност, ищците владеният имота от преди 1980 година; собствеността им никога не е била оспорвана; имотът не е влизал в ТКЗС или ДЗС, а се обработва от ищците, които имат в него барака и овощни дървета. Извод, че процесната земя е била включена в ТКЗС не следва и от представения по делото протокол от 16.01.1962 година на ТПС комисия Т. , с който е взето решение за блокиране, причисляване към държавния поземлен фонд и предаване за ползване на ТКЗС на всички земи и трайни насаждения в землището на гр. Т.. Съгласно ЗТПС (ДВ. бр.81 от 9 Април 1946г.отм.), в правата на общинската комисия за трудова поземлена собственост е било да отчуждава и причислява към поземления фонд частни земи при строго определени условия – земи над определен размер, по отношение на определени лица, след оценяване и издаване на облигации на стойност емлячната цена на земята и при възможност за обжалване на решението на собственика на земята, каквито доказателства за отчуждаване по отношение на процесната земеделска земя не са представени.

Така установените факти обуславят извод, че по отношение на процесния земеделски имот не следва да се прилагат правилата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, не могат да се ползват от придобивна давност приобретателите по сделки със земеделски земи, собствеността върху които се възстанявава на собствениците, притежавали ги преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесният имот не е бил приобщен към земите на ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа на тях селскостопанска организация; не подлежи на възстановяване; нито ищците противопоставят осъщественото давностно владение спрямо собственик, от когото земята е била отнета, предвид което въведената с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност е неприложима.

Неправилен е и формираният в решението извод, че придобиването на имота по давност е изключено поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в §1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г. Действително придобивната давност по отношение на имоти частна общинска собственост е спряна, но тази забрана е неотносима към процесния имот. Имотът не съставлява частна общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Извън обстоятелството, че имотът като земеделска земя извън строителните граници на населеното място не попада в приложното поле на ЗРПВПВННИ, съответно на чл. 29, ал.1 ЗСГ, ограниченията за придобиване по давност по ЗСГ са неприложими и предвид началото на осъщественото давностно владение - след отмяната на глава Втора ЗСГ.

Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 79 ЗС, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) се уважи като основателен. Ищците са придобили процесния недвижим имот на оригинерно основание - изтекла в тяхна полза десетгодишнагодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. В периода 1993 г. до завеждане на иска през 2007 година са владели процесния имот с намерение за своенето му, поради което правото им на собственост върху имота следва да се приеме за установено по отношение на ответната община, която не е доказала предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът не е бил включен в блок на ТКЗС или ДЗС и е бил сред имотите, останали на собствениците им, поради което към датата на сключения от ищеца писмен договор имотът е бил лична (частна) собственост. Не изключва наличието на такава собственост и попадането му в зона за възстановяване в стари реални граници. По делото няма доказателства имотът да е бил държавна или общинска собственост, по отношение на него не са заявявани реституционни права по ЗСПЗЗ, поради което нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, отменяща действието на изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност е неприложима, респ. неприложима е и забраната на чл. 86 ЗД за придобиване по давност на държавни и общински имоти.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 111 от 19.05.2008 година по гр. д. № 83/2008 г. на Търговищки окръжен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Т. , че С. Х. И. с ЕГН ********** и С. К. И. с ЕГН **********, двамата от гр. Т. са собственици на недвижим имот, съставляващ лозе от 1100 кв.м. в местността “Юкя”, землище на гр. Т., представляващ ПИ № 1* и ПИ № 1* по картата на възстановената собственост с идентификационен № 7* и № 7* по кадастралната карта при граници: север И. К. , запад Х. Т. , наследници на З. Д. Х. , наследници на К. Г. Д. , на юг ПИ 73626153.955 и на изток – С. К. И..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: