Ключови фрази
установителен иск * нищожност на съдебно решение * заличаване на вписани обстоятелства


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

С., 28.09.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 909/ 2012 година

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], Н. Г. Х., Г. Н. Хаджимаринов (вероятно Х.) и П. Н. К. - тримата от [населено място] - ответници по делото - срещу Решение № 28 от 11.ІV.2011 г. по т.д. № 58/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 25 от 18.Х.2010 г. по т.д. № 62/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което по иска на Т. В. - живущ в Германия, чрез адв. Н.Я. - АК [населено място] срещу [фирма] - [населено място], Н., Мария и Г. Хаджиминови и П. Н. К. - всички от [населено място], е прогласено за нищожно Решение №1789/ 8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., с което са вписани решенията, взети на 24.Х.2007 г. от ОС на [фирма] - [населено място], и срещу Допълнително решение, с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., и по касационна жалба на Т. В. - ищец по делото - срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 124 ал. 1 ГПК за обявяване за несъществуващо, като нищожно, вписването, извършено въз основа на Решение от 24.Х.2007 г. на ОС на [фирма] - [населено място]. Като необжалвано с касационна жалба от Мария Т. Х. - от [населено място], въззивното решение е влязло в сила в частта, с която исковете срещу нея са разгледани. Касационно обжалване е допуснато по жалбата на ответниците, в частта на решението, с която първоинстанционното решение е потвърдено по иска за прогласяване на нищожност на Р.№1789/8.ХІ.2010 г. по ф.д.№ 697/ 2007 г. на С. и в частта, с която е потвърдено допълнителното решение, и не е допуснато касационно обжалване по жалбата на ищеца.
Жалбоподателите - ответници по делото поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно в частта, с която е прието, че е нищожно Р.№1789/8.ХІ.2010 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., и в частта, с която е потвърдено допълнителното решение. Излагат, че съгласно ТР №1/6.ХІІ. 2002 г. на ОСТК на ВКС, нищожно е вписване, извършено със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност - да е постано - вено от ненадлежен съдебен състав или извън пределите на правораздава - телната власт на съда, а за да не е валидно решението, освен неспазване на някои от реквизитите на чл. 189 ГПК (отм.), трябва да не е постановено от надлежен орган и законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и да е подписано, както ако не може да се извлече волята на съда поради абсолютната му неразбираемост. По съображения,че Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№697/2007г. на С. е изгот-вено в писмена форма от съдия в окръжен съд с надлежна правораздава -телна власт, подписано е и изразява волята на съдията, отразена в решението, а дори да се приеме, че съдия Н.Я., подписала решението, не е била посочена като разгледала делото, това е съществено нарушение на чл. 189 ГПК (отм.) и решението е незаконосъобразно, а не невалидно, т.е. нищожно, като считат, че неправилно въззивният съд е приел противно на изложеното. Жалбоподателите поддържат, че е непра - вилно въззивното решение в частта, с която е потвърдено допълнителното решение, с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8.ХІ. 2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., тъй като допълнител - ното решение е недопустимо, като постановено по недопустимо искане - уважаването на установителния иск за признаване нищожност на решението, е достатъчно основание съответният орган по вписването да заличи извършеното въз основа на това решение вписване, като самото заличаване е техническа дейност, която се извършва от длъжностно лице на Агенцията по вписванията след влизане в сила на решението за нищожността. Поддържат също, че искането за допълване на решението е в нарушение на процесуалните правила за допълване, с оглед спазване на срока по чл. 250 ГПК, който срок считат, че е изтекъл. Искат в посочената част въззивното решение да се отмени и да се постанови решение, с което да се отхвърли иска за признаване нищожност на Р.№1789/8.ХІ.2010 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С. и да се обезсили допълнителното решение.
Ответникът по касационната жалба Т. В. - живущ в Германия, чрез адв. Н.Я. - АК [населено място], в пледоарията си поддържа, че е неправилно определението, с което е допуснато касационно обжалване по жалба на ответниците, тъй като е нищожно Р.№1789/8.ХІ. 2010 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С. поради неизписване на името на съдията към датата на постановяване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба на ответниците, по която е допуснато касационно обжалване, и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено решението, с което е отхвърлен искът за обявяване за несъществуващо, като нищожно, на вписването, извършено въз основа на решение от 24.Х.2007 г. на ОС на [фирма] - [населено място] относно: приемане на нови съдружници Г. Х. със записани 110 дяла и П. К. със записани 40 дяла от капитала, и е уважен искът за прогласяване за нищожно на съдебно решение №1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., с което са вписани решенията, взети на 24.Х.2007 г. от ОС на [фирма] - [населено място]. Потвърдено е и допълнителното решение, с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8. ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С.. По въпроса: загубил ли е Н. Хаджими -нов качеството на съдружник в [фирма], защото с Договор за продажба на дружествен дял от 11.ІV.2007 г., сключен с Мария Т. Х., е продал дружествения си дял, въззивният съд на основание чл. 140 ал. 4 ТЗ е приел, че действието на решението за увеличаване на капитала, за приемане и изключване на съдружник и други изброени в текста, е веднага след вземането му, и съдружниците са обвързани от това решение, но за третите лица това действие е в момента на вписването в търговския регистър. По съображения, че законът - чл. 129 ал. 2 ТЗ - изисква прехвърлянето на дружествен дял с договор с нотариално заверени подписи, да се впише в търговския регистър, съдът е приел, че без това вписване, не могат да се породят правните последици на договора. Посочил е, че разпоредбата на чл. 129 ТЗ въвежда изрично две предпоставки, за да породи прехвърлянето на дялове правно действие, което от своя страна води до промяна на членствения състав на дружеството - излизането на единия съдружник и встъпването като съдружник на третото лице, което вписване на посоченото обстоятелство в случая не е сторено - подписан е договор с нотариално заверени подписи за прехвърляне на дялове от Н. Х. на трето лице, който договор не е вписан в търговския регистър, затова не са настъпили целените правни последици и с оглед и чл. 140 ал. 4 ТЗ, Н. Х. не е загубил качеството на едноличен собственик на капитала и управител по отношение на третите лица - приобретатели на дялове, затова валидно е взето от ОС на [фирма] - [населено място] решението от 24.Х.2007 г. По иска за прогласяване нищожност на Р.№ 1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д. №697/2007 г. на С., с което са вписани решенията, взети на 24.Х.2007 г. от ОС на [фирма] - [населено място], поради неотразяване при изготвяне на решението името на съдията, който го е постановил, което отразяване е извършено по - късно, въззивният съд е приел, че се касае за липса на задължителен реквизит на съдебно решение, съгласно чл. 189 ал.1 б. ”б” ГПК (отм.) и че решението е нищожно, който пропуск не се санира с допълнителното изписване на името. За правилно е приел и заличаването на вписването, постановено с допълнителното решение, по съображения, че е уважен искът за прогласяване нищожност на съдебно решение №1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д. № 697/2007 г. на С., че съдът е разпоредил служебно изпращане на съдебния акт след влизането му в сила за заличаване на вписването и че поисканото от ищеца действие, е целена правна последица на решението.
С Определение № 376 от 28.V.2012 г., постановено по делото, по касационната жалба на ответниците, е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса: нищожно ли е съдебно решение, поради това, че към датата на създаването му, в него не е изписано името на съдията, който го е постановил и подписал, което отразяване на името е извършено по - късно, обуславящ изхода на делото по иска за прогласяване нищожност на Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С. и по въпроса: недопустимо ли е допълнителното решение, с което съдът се е произнесъл по искане за заличаване на вписано обстоятелство, уважено въз основа на иск за обявяване за нищожно на съдебно решение за вписване - Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/ 2007 г. на С..
Касационната жалба на ответниците е основателна.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по иска за прогласяване нищожност на Решение № 56 от 8.ІХ.2010 г. по т.д. № 472/ 2009 г. на ВКС, следва да се има предвид задължителната съдебна практика: ТР.№16.ХІІ.2002 г. на ВКС, ОСТК и ТР №1/10.ІІ.2012 г. по тълк.д. №1/2011 г. на ВКС, ОСГТК, която е в смисъл, че нищожно е съдебно решение, с което е извършено вписване, което решение не отговаря на изискванията за валидност, нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен съдебен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдилища Р.№35/23.ІІ.2010 г. по т.д.№ 707/2009 г. на ВКС изрично е прието, че не е нищожно подписаното съдебно решение от съдията, участвал в постановяването му, чието име невярно е посочено в решението, като меродавно за определяне кой е постановил решението, е кой съдия е подписал акта, и при безспорното установяване, че решението е подписано от съдиите, разгледали делото, се касае за техническа грешка, допусната при показване на имената им, която може да бъде отстранена.
Въззивното решение, с което е прието, че е нищожно Р. №1789/8.ХІ. 2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., тъй като в него допълнително е вписано името на съдия Н.Я., постановила и подписала решението, противоречи на посочената задължителна съдебна практика. Решението не е нищожно, като меродавно за определяне кой е постановил решението, е кой съдия е подписал акта, и при безспорното установяване, че решението е подписано от съдия Н.Я., разгледала делото, се касае за технически пропуск при показване на името й в решението, отстранен с допълнителното вписване на името на съдия Н.Я.. Касационната жалба е основателна и следва да се уважи, в тази част въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за прогласяване за нищожно Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С..
По въпроса за допустимостта на допълнителното решение, с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., съответно - за допустимостта на въззивното решение. Въззивният съд е извел извода, че е основателно искането за заличаване на вписаното обстоятелство с Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., от уважаването на иска за нищожност на съдебното решение, с което е извършено вписването, като е констатирал, че първоинстанционният съд е постановил изпращане на препис от решението след влизането му в сила, за служебно заличаване на вписването в Търговския регистър. Допълнителното решение, е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустимо искане - съгласно ТР №1/6.ХІІ.2002 г. на ВКС, ОСТК целената правна последица на иска по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.), сега по чл. 537 ал. 2 ГПК за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, е прилагането на чл. 498 ГПК (отм.), сега чл. 30, вр. чл.14 ЗТР - заличаване на вписаното обстоятелство. Ищецът няма правен интерес от искане за заличаване на вписването, тъй като при уважаване на иска за обявяване вписване на несъществуващо обстоятелство - взетите от ОС на О. решения на 24.Х.2007 г. - вписването ще бъде заличено. Неправилно правният му интерес за заличаване на вписването е изведен не от изхода на делото по иска по чл. 537 ал. 2 ГПК, който иск е отхвърлен, а от изхода на делото по иска за нищожност на съдебното решение - Р.№1789/ 8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., който иск, ако беше основателен, въз основа на влязлото в сила решение за уважаването му, длъжностното лице по регистрацията щеше да заличи вписаното със съдебното решение обстоятелство в Търговския регистър въз основа на съдебното решение - чл. 30 ал. 1, вр. чл. 14 ЗТР. Недопустим е иск за заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8.ХІ. 2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., поради което е недопустимо въззивното решение, с което е потвърдено допълнителното решение, с което е постановено заличаване на вписването.
С оглед този изход на делото ищецът следва да плати на ответниците разноски по делото за настоящата инстанция 310 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение на основание чл. 293 ал. 1 ГПК


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ Решение № 28 от 11.ІV.2011 г. по т.д.№ 58/ 2011 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с което е потвърдено Решение № 25 от 18.Х.2010 г. по т.д.№ 62/ 2009 г. на Окръжен съд - Сливен, с която е уважен иска за прогласяване за нищожно Р.№1789/8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. В. - живущ в Германия, чрез адв. Н.Я. - АК [населено място] срещу [фирма] - [населено място], Н. Г. Х., Г. Н. Х. и П. Н. К. - всички от [населено място] иск за прогласяване за нищожно Решение №1789/ 8.ХІ.2007 г. по ф.д.№ 697/2007 г. на С., с което са вписани решенията, взети на 24.Х.2007 г. от ОС на [фирма] - [населено място].
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение в частта, с която е потвърдено Допълнително решение №1/13.І.2011 г. по т.д.№ 62/ 2009 г. на С., с което е постановено заличаване на вписването, извършено с Р.№1789/8. ХІ.2007 г. и в тази част прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА Т. В. - живущ в Германия, чрез адв. Н.Я. - АК [населено място] да плати на [фирма] - [населено място], Н. Г.- гиев Х., Г. Н. Х. и П. Н. К. - рев - всички от [населено място] 310 лв. - разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: