4 Решение по гр. д. № 189/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр. София, 06.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 189 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 1268 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1321/10 г. Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 1374 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 4320/08 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което отхвърлил предявения от В. М. К. и Я. Ч. Я. срещу А. В. Д. и С. М. Т. иск за делба на жилищна сграда № 1, намираща се в ПИ № 10135.51.445 по КК на [населено място]. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. К. и Я. Я.. К. считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответниците по касация А. Д. и К. Г. Д. оспорват жалбата. Ответникът по касация С. Т. не взема становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 890 от 14.10.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса допустимо ли е съделител, който в срока за отговор е оспорил само квотите на съсобственост, да заяви след първото заседание че е придобил имота по давност, без да са налице нововъзникнали или нови обстоятелства и доказателства. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: С отговора на исковата молба ответникът трябва да вземе становище по допустимостта и основателността на иска, по обстоятелствата на които се основава той, да изложи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. С чл. 133 ал. 1 ГПК се въвежда процесуална преклузия за действията на ответника. Ако той не подаде писмен отговор, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211 ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Предвид на това законодателно разрешение, ако ответникът-съделител с отговора си не е направил възражение че е придобил спорния имот по давност, той губи правото да заяви това придобивно основание след първото съдебно заседание, освен ако не докаже пред съда, че пропускът му се дължи на непреодолими обстоятелства за които няма вина. С оглед на изложеното, настоящият състав споделя практиката в решения № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/09 г. на ВКС I ГО и № 217 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 367/09 г.на ВКС II ГО. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли иска за делба въззивният съд приел че в дворното място били построени пет сгради. Процесната едноетажна жилищна сграда № 1 била построена през 1968 - 1970 г. от съпрузите А. и В. Б.. След смъртта на В. през 1972 г. преживялата съпруга А. имала ½ ид. ч., а децата С. и А. получили по ¼ ид. ч. от сграда № 1. Отказът на С. от наследството на В. не бил вписан, затова не породил правни последици. Съдът приел че договорът от 1993 г., с който А. дарила на дъщеря си А. ½ ид. ч. от сграда, не касаел процесната сграда, тъй като в него била описана друга. Разгледал е обаче възражението на А. за придобиване на ¼ ид. ч. от сградата по давност. Изложил е доводи, че преклузивните срокове по чл. 133 ГПК не се отнасят за производството за делба и възражение за придобивна давност може да бъде направено и след подаване на отговора. Освен това, А. имала основание да заяви възражението си за придобивна давност след изтичане на преклузивния срок, тъй като исковата молба била уточнена след подаване на отговора на исковата молба. Съдът приел че възражението на А. за придобиване по давност на ¾ ид. ч. от сграда № 1, като обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, че в сградата е живяла само А., че владението било доведено до знание на другите наследници и те не възразявали срещу него. В касационната жалба се твърди, че съдът недопустимо е разгледал възражението на А. за придобиване на имота по давност, тъй като тя не оспорила иска за делба, а само квотите на съсобственост. Възражението било направено след изтичане на преклузивния срок, а и то било само по отношение на ¼ ид. ч. Уточнението на исковата молба не било пречка тя да заяви претенцията си с отговора на исковата молба, тъй като обектът на делба не бил променен. Процесната сграда № 1 била собственост само на А. Б., затова след смъртта и тя била наследена поравно от двете и дъщери. Според касаторите съдът следвало да допусне делбата при квоти ½ ид. ч. за А. Д. и по 1/6 ид. ч. за всеки от касаторите като наследници на С. Я.. Жалбата е частично основателна. Страните са наследници на В. Б., починал на 07.06.1972 г. и на А. Б., починала на 13.10.2005 г. Техни наследници били дъщерите С. Я. и А. Д.. С. починала на 14.05.2006 г. и оставила за наследници съпруг Я. Я. и дъщери В. К. и С. Д.. С нот. акт № 115 от 15.07.1981 г. А. дарила на дъщеря си С. 100 кв. м. от дворното място без жилищната сграда. С нот. акт № 175 от 10.09.1993 г. А. дарила на дъщеря си А. собствената си ½ ид. ч. от жилищна сграда във вътрешната част на двора и 100 кв. м. от дворното място. Установено е, че през 1981-1982 г. А., С. и Я. построили жилищна сграда № 2, която е предмет на друг иск за делба между страните. Настоящият състав счита, че решението на въззивния съд в частта, в която е разгледал направеното от А. възражение за придобиване на ¼ от имота по давност е незаконосъобразно. Искът за делба на сграда № 1 е предявен от Я. Я. и В. К. срещу С. Д. и А. Д.. Настоящият състав счита, че с исковата молба сградата, предмет на делбата, е била в достатъчна степен определена, тъй като обектите се индивидуализират с техните граници. В случая като граница на сградата предмет на настоящия иск за делба е посочена [улица]и жилищна сграда № 2. В отговора на исковата молба А. твърди, че процесната вътрешна сграда била построена от А. и нейния съпруг В. в периода 1968 -1970 г. и била съпружеска имуществена общност до смъртта на В. през 1972 г. След неговата смърт тя наследила ¼ ид. ч., а ½ ид. ч. и била дарена от майка и. Тъй като С. направила отказ от наследството на баща си В., квотите на съсобственост били 7/8 за А., и по 1/24 за Я., В. и С.. В доклада си по делото съдът приел, че искът е за делба на сграда № 1 с граници: улица, жилищна сграда № 2 и имот № 448. В последното първоинстанционно съдебно заседание проведено на 22.03.2010 г., процесуалният представител на А. е заявил, че тя е изключителен собственик на сградата, тъй като 1/2 е дарена от нейната майка, ¼ е наследена от баща и В. и ¼ е придобила по давност. Твърдението и за придобиване на имота по давност обаче е преклудирано, тъй като не са налице особени непредвидени обстоятелства които са създали пречки за заявяване на това възражение. Действително, ищците няколко пъти са подавали молби с които са изяснявали фактите изложени в исковата молба, но те са уточняващи и направени във връзка със възраженията на другите съделители, като обектът на делба не е бил променян. Той е бил изяснен и в доклада на съда, затова А. е могла да направи възражението си за придобивна давност в срока по чл. 133 ГПК. Като е приел за допустимо да разгледа възражението на А. Д. за придобиване на ¼ ид. ч. от сграда № 1 по давност и приел че същото е основателно за ¾ ид. ч., въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. В частта, в която съдът не е зачел акта за дарение на 1/2 ид. ч. от имота, решението също е неправилно. В отговора на исковата молба А. е твърдяла че е собственик на ½ ид. ч. въз основа на дарение с нот. акт № 175 от 10.09.1993 г. С него А. дарила на дъщеря си А. собствената си ½ ид. ч. от жилищна сграда за която е записано че е във вътрешната част на двора, без да е точно инвидидуализирана с граници. От събраните доказателства обаче се установява, че предмет на дарението е именно процесната сграда, а не сграда № 2. Освен това, с влязло на 19.03.2010 г. в сила решение по гр. д. № 1940/07 г. на Районен съд [населено място] е била допусната делба на сграда № 2. В решението съдът е приел, че сградата е построена от С. и Я. и е допуснал делба на тази сграда между Я., В. и С.. От делбата е изключена А., за която съдът приел че е получила по дарение друг обект - ½ ид. ч. от сграда № 1 която е различна от сграда № 2. С оглед на изложеното, настоящият състав не споделя изводите на въззивния съд, че договорът за дарение няма предмет. Д. в жалбата, че А. и С. са придобили по 1/2 ид. ч. по наследство от майка си А., а баща им В. не е бил съсобственик на процесната сграда, е неоснователен. Сградата е била построена по време на брака на В. с А., затова тя е била съпружеска имуществена общност и след смъртта му неговите дъщери получили по ¼ ид. ч. от нея. Отказът от наследство на С. не поражда действие, тъй като не е вписан, а и преди това тя приела наследството на баща си В.. По изложените съображения, като е приел, че А. Д. е придобила по наследство и давност цялата сграда и е отхвърлил иска за делба, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на решението. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество. Делбата следва да се допусне при квота ¾ ид. ч. за А. Д., от които ¼ ид. ч. по наследство от В. Б. и ½ ид. ч. по дарениеот А. Б.. Тъй като няма основание да се приеме придобиване по давност, К. Д. не следва да участва в делбата. Останалата ¼ ид. ч. следва да се разпредели между наследниците на С. Я. при квоти от по 1/12 ид. ч. за В. К., С. Т. и Я. Я.. С оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата. Затова претенцията на страните за присъждане на разноски не следва да бъде разгледана в това производство. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1268 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 1321/10 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен иска за делба на В. М. К. и Я. Ч. Я. срещу С. М. Т. и А. В. Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот представляващ жилищна сграда № 1, изградена в ПИ № 10135.51.445 по КК на [населено място], при граници на сградата [улица], ПИ № 448 и жилищна сграда № 2, при квоти на съсобственост 9/12 ид. ч. за А. В. Д. и по 1/12 ид. ч. за В. М. К., С. М. Т. и Я. Ч. Я.. ОСТАВЯ в сила решението в частта, в която искът за делба срещу К. Г. Д. е отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: