О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 317     София, 10.06. 2009 г.     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                 МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело № 249/2009.     Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от “Б” ЕАД – град С., област Велико Т. , въззивно определение №82/13.3.2009 г. по ч.гр.д. №152/2009 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: С решение №246/05.01.2009 г. по гр.д. №267/2008 г. Великотърновският окръжен съд е уважил предявените от И. Г. П. и К. К. К. , против “Б” ЕАД – С. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.268, ал.1, във връзка с чл.2578 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Срещу решението на първата инстанция е подадена въззивна жалба от ответника по исковата молба - “Б” ЕАД – град С., област Велико Т. , която е върната като просрочена. С определение №82/13.3.2009 г. по ч.гр.д. №152/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, подадената от ответника по исковата молба частна въззивна жалба е оставена без уважение. Въззивната инстанция е приела, че частната жалба е неоснователна, тъй като с получаването на препис от първоинстанционното решение е налице съобщаване по смисъла на чл.197 ГПК/отм./, независимо, че получаването на съобщението за изготвяне на първоинстанционното решение е станало на по-късна дата. Въззивната инстанция се е позовала, както на обстоятелството, че съобщението за съдебното решение съдържа по-ограничена информация от самото него, така и на съдебна практика. Срещу въззивното определение на Великотърновския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от ответника по исковата молба и въззивен жалбоподател - “Б” ЕАД – град С., област Велико Т. , с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществени процесуалноправни въпроси се сочат “Кой е началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване ?” и “От кой момент настъпват правният ефект и последиците на постановлението/разпореждането на първоинстанционния съд с оглед разпоредбата на чл.197 ГПК/отм./ ?”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК и се представят съдебни актове на ВКС и други съдилища. Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и уважаване на частната касационна жалба. Ответниците по частната касационна жалба – И. Г. П. и К. К. К. , са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК като представят и съдебни актове в противовес на частния касационен жалбоподател. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и отговора на ответниците по частната касационна жалба, намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице са визираните в изложението съществени процесуалноправни въпроси. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Въззивната инстанция правилно е приложила процесуалния закон. Законосъобразни са изводите й, че с получаване на препис от решението на първата инстанция е налице процесуалният ефект на чл.197 ГПК/отм./. В случая узнаването на съдебния акт посредством получаването му от страната или от нейния процесуален представител има процесуалния ефект на връчване на съобщението. Правилни са изводите на съда, че самото съобщение съдържа по-ограничена информация за постановения съдебен акт отколкото самия той. Съдебният акт освен обстоятелства, мотиви и диспозитив съдържа и указанията, съдържащи се в съобщението относно срокът и началния момент за неговото обжалване. Поради това законосъобразно въззивната инстанция е приела, че от момента на получаване на съдебния акт на първата инстанция е започнал да тече срокът за неговото обжалване съгласно хипотезата на чл.197 ГПК/отм./. Изложеното сочи на неоснователност на частната касационна жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,       О П Р Е Д Е Л И:       ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №82/13.3.2009 г. по ч.гр.д. №152/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение №82/13.3.2009 г. по ч.гр.д. №152/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: