Р Е Ш Е Н И Е № 257 С о ф и я, 09 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 д е к е м в р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1095/2019 година. Касационното производство е образувано по бланкови касационни жалби и допълненията им от подсъдимия В. К. К. от Б. и от защитника му адв.И.М. от АК-Б. против нова въззивна присъда № 97 от 21.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 540/2019 г. от Окръжен съд-Бургас с ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната й и оправдаването му от касационната инстанция или връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по отстраняване на съзряните от жалбоподателите противоречия между събраните по делото доказателства и по приложението на материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Частният обвинител Н. С. Д. от Б. и повереникът й адв.Р.К. от АК-Б., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство и не са изразили становище по касационните жалби. Подсъдимият В. К., редовно уведомен, не се явява в касационното производство, като защитникът му адв.М. поддържа оплакванията им, развити в двете жалби и моли да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : След отхвърляне с определение № 953 от 25.06.2018 г. по НАХД № 2452/2018 г. на Бургаския районен съд на предложението на прокурора за ангажиране на основание чл.78а от НК на административно-наказателната отговорност на подс.К. и внасяне на обвинителен акт, с присъда № 63 от 01.04.2019 г. по НОХД № 3219/2018 г. на Районен съд-Бургас подсъдимият В. К. К. от Б. е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение за извършено на 21.12.2016 г. в Б. престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, пр.последно, б.”а”, пр.2-ро вр.ал.1, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от НК. По въззивен протест от Районна прокуратура-Б. с доводи за неправилност, материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за осъждането на подс.К., първоинстанционната присъда е била проверена от Окръжен съд-Бургас по ВНОХД № 540/2019 г. и с присъда № 97 от 21.06.2019 г. тя е отменена изцяло, като подс.К. е признат за виновен в това, че на 21.12.2016 г. в Б., при управляване на МПС – лек автомобил марка „.”, модел „.”, с рег.№ . е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пресичащата на пешеходна пътека пешеходка Н. С. Д. от Б. и на основание чл.343, ал.3 пр.последно, б.”а”, пр.2-ро вр.ал.1, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по обвинението с деянието да са допуснати нарушения и на правилата по чл.5, ал.1, т.1 и 2, ал.2, т.1 и на чл.116 от ЗДвП, а на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК му е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 375,98 лв, както и да възстанови разноските на частната обвинителка Н.Д. за ползваната от нея правна помощ в размер на 1000 лв. Касационните жалби на подсъдимия и на защитника му визират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаването му от ВКС, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания по приложението на закона. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните жалби за допустими като подадени в законоустановения срок, от страни в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, но разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Макар в отделни допълнения към бланковите касационни жалби, еднопосочните доводи на жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения касаят липсата на мотиви в обжалваната въззивна присъда досежно характера на причинената на пострадалата Д. телесна повреда, изводимо от собствените й показания и разясненията на вещите лица по изслушаните СМЕ за срока на възстановяването й от значение за временното (трайното) затруднение на движенията на левия й долен крайник, довело до неправилно приложение на материалния закон и до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия за несъставомерно деяние. На тази основа се настоява за оневиняването му изцяло от касационната инстанция, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от окръжния съд с указания за допускане на исканата от защитата тройна КСМЕ за изясняване на същественото за наказателната му отговорността фактическо обстоятелство. Основният доказателствен проблем за страните в процеса е възникнал от твърдението на пострадалата св.Д., че след 20-я ден от ПТП тя тръгнала на работа. Според защитника, при липсата на счупване на кости, разкъсване на сухожилия, установени със съответни медицински изследвания и при проведеното само медикаментозно лечение то липсвали данни за трайно затрудняване на движенията на левия й крак, елемент от обективния състав на повдигнатото на подзащитния й обвинение. В тази връзка се коментират, но избирателно, част от разясненията на вещите лица по основната и допълнителната СМЕ на д-р Я. и д-р С., както и показанията на лекуващия пострадалата травматолог-ортопед д-р С.. Те, освен еднопосочни, са в синхрон със събраните по делото медицински документи при приема на Д. след ПТП за лечение в медицинското заведение, при първоначалния й преглед и назначено лечение от д-р С. на оточното й ляво коляно, както и последвалите до 10.03.2017 г. три контролни прегледа при експерта д-р Я. и д-р С., назначила и провеждането през м.юни 2017 г. на съответна физиотерапия. Следва да се напомни, че експертизата е способ на доказване на определени обективни обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК чрез използване на специалните знания на вещи лица от областта, в случая на медицината, а не създаване на доказателства за такива факти. Както в заключенията си, така и в дадените пред районния съд разяснения експертите д-р Я. и д-р С. са изходили от обективните данни при прегледа от първия на 20.02.2017 г. и в медицинските документи (амбулаторни листове) за констатираните затруднения в движенията на левия долен крайник на пострадалата поради оточност и набиране на вода в лявото й коляно, което като специалисти са оценили като трайно, за срок около 2 и половина месеца. Или, от значение за правната оценка на характера на телесното увреждане на Д. са именно тези данни и депозираните въз основа на тях експертни заключения, които въззивният съд е обсъдил обективно, взаимосвързано с всички събрани по делото доказателства и законосъобразно е отрекъл допускането на повторна тройна КСМЕ, възприемайки при доказателствения си анализ в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК компетентните и доказателствено защитени изводи на двете вещи лица-лекари. В случая субективната преценка на пострадалата при наличие на оточност на лявото й коляно и затруднения в движението й „да тръгне на работа след 20-я ден след катастрофата” не е обстоятелство, което променя характера на причинената й телесна повреда като средна такава според разума на закона и утвърдената съдебна практика. Именно изводите на двете инстанции относно това обстоятелство са ги довели и до противоположните им решения за оневиняване и за осъждане на подс.К. за допуснатото в пряка причинна връзка с увреждането на св.Д. ПТП. Изложените в тази насока съображения от окръжния съд не могат да бъдат оценени като липса на мотиви, нито има недооценени или надценени доказателствени източници, с което да са допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, поради което ВКС не приема за налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваната въззивна присъда, още по-малко при така приетите за установени фактически обстоятелства основание за оправдаването на подс.К. по предявеното му обвинение. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. По това заявено от жалбоподателите основание няма развити стойностни доводи извън тези за характера на причинената на пострадалата средна телесна повреда. Преодоляно е становището на прокурора в развилото се производство по цитираното НАХД за възможността за приложение на чл.343а, ал.1, б.”в”, пр.1-во от НК, което не се коментира и в настоящето касационно производство. При проверката обаче на атакуваната присъда ВКС намира основание да посочи следното. Като нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с допуснатото ПТП и съставомерния резултат окръжният съд е посочил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и на чл.119 от ЗДвП. Напълно незаконосъобразно и в разрез с константната съдебна практика е прието едновременното нарушаване както на чл.20, ал.1 от ЗДвП, така и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което е несъвместимо с възлаганите с тях задължения за водачите на МПС. От друга страна, разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП е обща при случаи като настоящия – за несъобразяване на скоростта на управляване на МПС при наближаване на пешеходна пътека, където за изпълнение от водача на МПС на задължението му тя да се намали или дори да се спре, но да се пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, е налице нарушение на разпоредбата на чл.119 от ЗДвП, която се явява частен случай, специална спрямо общата по чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП. Или, нарушението в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия ПТП е това на правилото по чл.119 от ЗДвП, а не и на общите разпоредби на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП. Тази констатация обаче не води до оправдаването му, тъй като се дължи оправдаване за престъплението по чл.343 от НК, но не и когато има нарушение/я на специалния закон, с които е запълнена тази бланкетна норма на НК, нито се променя правната квалификация на деянието на жалбоподателя К. и не води до ангажираното касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не е защитено с каквито и да е доводи в касационните жалби освен против осъждането му въобще с твърдението за несъставомерност на инкриминираното му поведение зад волана, разгледано по-горе. Отчетени са всички налични смекчаващи и отегчаващи вината на подс.К. обстоятелства и е отмерена дължимата му се санкция на минимума на предвидената в закона, съобразена с изискванията на чл.36 от НК. Няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което и в тази насока касационните жалби се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 97 от 21.06.2019 г., постановена от Окръжен съд-Бургас по ВНОХД № 540/2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :