1 Р Е Ш Е Н И Е № 529 София, 06 декември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 534/2010 година. Производството е образувано по искане на осъдената Д. Й. Х. за възобновяване на внохд № 99/2010 год. по описа на Окръжен съд [населено място], отмяна на постановеното по него решение № 50 от 23.07.2010 год., с което е потвърдена присъда № 951 от 10.12.2009 год. по нохд № 927/2009 год. по описа на Х. районен съд и оправдаване на осъдената, а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или намаляване на наказанието. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 от НПК, като в него е акцентирано основно, че незаконосъобразно не е приложен института на чл. 78а от НК въпреки, че за това са налице материалноправните предпоставки и на следващо място, в хода на проведеното от въззивната инстанция съдебното следствие е проявено явно предубеждение в ущърб на осъдената. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъдената пледира за уважаване на искането, което лично и в представените писмени бележки развива подробно. Гражданският ищец и частен обвинител изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Представителят на ВКП също намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 951 от 10.12.2009 год. по нохд № 927/2009 год. Хасковският районен съд е признал Д. Й. Х. за виновна в това, че за периода от 19.01.2008 год. до 21.06.2008 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление неизпълнила съдебно решение № 284 постановено по гр. дело № 926/2006 год. на РС-[населено място], досежно упражняването на право на лични контакти на Й. П. Ш. с дъщеря му-Б. Й. Ш., поради което и на основание чл. 182, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на пробация, като са й наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НК. С присъдата предявената от Й. П. Ш. искова претенция за причинените му от деянието неимуществени вреди е отхвърлена като неоснователна. С решение № 50 от 23.07.2010 год. по внохд № 99/2010 год. на К. окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането е допустимо: направено е от лице имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред и по същество е основателно. В хода на въззивното производство съдът е уважил доказателствено искане от защитата на Х. да се допусне до разпит в качеството на свидетел лицето Х. В. П., който да изложи известни нему факти и обстоятелства имащи отношение срещу обвинението. На 24.06.2010 год. съдът е разпитал П., след което постановил определение, с което се разпоредил да се изпрати препис от съдебния протокол в тази му част на Районна прокуратура-Кърджали, тъй като констатирал, че са налице явни противоречия в показанията на П. депозирани на тази дата с показанията на същия свидетел дадени пред друг състав на съда. Впоследствие, в мотивите на решението, показанията на свидетеля са игнорирани, като съдът се е задоволил да отбележи, че те са неубедителни, тенденциозни и вътрешно противоречиви с останалия доказателствен материал, но не е изложил съображения каква е доказателствената основа, която ги опровергава. Този начин на процедиране сочи за предварително формирано вътрешно убеждение на съдебния състав по изследване на въпросите, които следва да намерят отговор в присъдата съобразно чл. 301 от НПК и създават съмнения в обективността и безпристрастността на постановения съдебен акт. Разпоредбите на чл. чл. 12, 13, 14 и чл. 29, ал. 2 от НПК, в съзвучие с нормата на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС изискват гарантиране правото на страните в процеса на независим и безпристрастен съд. Когато тези норми са нарушени съставът на съда се явява незаконен и представлява самостоятелно основание за проверка по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и като последица, при основателността му-безусловна отмяна на постановеното решение съобразно чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По изложените съображения касационният състав намира, че по реда на възобновяването, следва да се отмени постановеният съдебен акт по внохд № 99/2010 год. на Кърджалийския окръжен съд и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав при същия съд. Останалите доводи-за нарушение на закона, поради това, че не е приложен института за освобождаване от наказателна отговорност на Х. с налагането на административно наказание, за което са налице предпоставките на чл. 78а от НК, следва да бъдат обсъдени от решаващия съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в този състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 50 от 23.07.2010 год. по внохд № 99/2010год. по описа на К. окръжен съд и връща делото за ново разглеждане, отстраняване на допуснатите нарушения и изпълнение на указанията дадени в съобразителната част на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: