Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство

Р Е Ш Е Н И Е


№ 115

София, 10.05.2014г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 608 по описа за 2014г. и приема следното:

Производството е по молбата на адвокат Г.Д. като процесуален представител на Г. Л. А. от София за отмяна на влязлото в сила решение на СРС по гр.д. № 39355/2010г. Като основание за това се сочат разпоредбите на чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК с твърдения, че до момента на получаването на поканата за доброволно изпълнение молителят не е бил уведомяван за делото – нито чрез връчването му на съобщение, нито е виждал да е залепвано уведомление на посочения в исковата молба адрес, и че не е бил представляван по надлежния ред от назначения му от съда особен представител, тъй като той не е взел участие във всички проведени съдебни заседания.
Ответницата по молбата за отмяна К. А. Л. от София чрез процесуалния си представител адвокат Ат.П. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и че в нея се съдържат твърдения за наличие на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество, при което съдът съобрази следното:
С решението от 06.ІІ.2013г. по гр.д. № 39355/2010г. СРС по предявената от К. Л.А. срещу молителя претенция по чл.32 ал.2 ЗС е разпределил ползването на дворно място, находящо се в София,[жк], [улица], съобразно скицата на вещо лице арх.М.М. към заключение от 30.ІІІ.2012г.
За връчването на препис от исковата молба и за насрочените от СРС съдебни заседания по делото съобщения на молителя са изпращани за връчване на адрес, съвпадащ с посочения от него в молбата му за отмяна, които са се връщали от връчителя, както следва: на 27.Х.2010г. /съобщение с препис от исковата молба/ - върнато в цялост с отбелязване, че лицето не може да бъде открито при неколкократно посещение на адреса, при което съдът е разпоредил книжата да бъдат изпратени отново за връчване на същия адрес, а ако лицето не бъде намерено – да се постави уведомление по чл.47 ал.1 ГПК; на 21.ХІІ.2010г. е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, като връчителят е отбелязал в разписката, че е посетил адреса на 01., 15. и 21.ХІІ.2010г., но не намерил лице за връчване; на 21.І.2011г. съдът е разпоредил да се изиска служебно справка за адреса на молителя; изпратеното на 22.ІІ.2011г. съобщение с препис от исковата молба не е могло да бъде връчено отново при посещения на връчителя на 20.ІІІ., 25.ІV. и 19.V.2011г., при което е разпоредено да се осъществи процедурата по чл.47 ал.1 ГПК; на 29.VІ.2011г. е залепено уведомление след посещения на адреса на 10., 15. и 29.VІ.2011г.; разпоредено е отново изпращане на книжата и е залепено ново уведомление на 03.VІІІ.2011г. след посещения на 26 и 28.VІІ. и на 03.VІІІ.2011г.; тъй като лицето не е търсено в продължение на един месец, е разпоредено ново връчване, при което след посещения на 11., 15. и 26.ІХ.2011г. отново е залепено уведомление; изискана е справка за адресната регистрация на молителя с разпореждане от 07.Х.2011г.; на 14.Х.2011г. съдът е разпоредил съобщението да се приложи към делото, на 04.ХІ.2011г. е изискал определянето на адвокат за особен представител, какъвто е назначен на 18.ХІ.2011г. Насрочено е о.с.з. на 09.ІV.2012г., в което Г.А. е представляван от особения му представител адвокат М.М., в което е поставена допълнителна задача на вещото лице; проведени са открити заседание още на 11.VІ.2012г., на 01.Х.2012г., в което е даден ход по същество, отменен с определение от 29.Х.2012г., и последно на 05.ХІІ.2012г., след което е постановено атакуваното решение.
Отмяната на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК, каквото е наведеното в случая основание за това, се предпоставя от установяване по делото, че страната вследствие нарушаване от съда на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. От изложените по-горе обстоятелства по призоваването на молителя се налага извод, че те не съдържат данни в тази насока. Спазена е процедурата по чл.47 ГПК – за период от почти една година на адреса на местоживеене, на който молителят е регистриран, нито той, нито лице, съгласно да получи съобщенията, не са били намерени при повече от десеткратните посещения на връчителя, залепвани са уведомления с указан срок за получаване на книжата в канцеларията на съда, назначен е особен представител. Липсата по делото на данни за нарушаване от съда на нормите по призоваването на молителя обосновават извод за неоснователност на молбата за отмяна на това основание, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.
Наведените в молбата за отмяна твърдения и за ненадлежно представляване на молителя от назначения му от съда особен представител, защото той не взел участие в някои от проведените открити съдебни заседания, не обосновават нарушение на процесуалните правила от страна на съда, обуславящо отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.2 ГПК. Страните, както и техните представители, в т.ч. и особените такива, сами определят действията си по организирането и осъществяването на защитата в съдебното производство. С оглед на това и тъй като в закона не е предвидено задължително явяване на особения представител в съдебните заседания, неявяването му в такива не е свързано с лишаване на страната от право на участие в процеса.
На последно място, нито наведените в молбата на А., нито установените по делото обстоятелства, не сочат наличие и на основанието по чл.303 ал.1 т.6 ГПК за отмяна. Това основание е налице, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. Особеното процесуално представителство по чл.29 ГПК се отнася за безвестно изчезнали или обявени за отсъстващи лица, процесуално недееспособни лица, лица с неизвестен постоянен и настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител. В разглеждания случай нито една от тези хипотези не се твърди и не се установява.
С оглед горното и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по молбата следва да бъдат присъдени 500лв. разноски /адвокатски хонорар/ по договор за правна защита и съдействие от 09.І.2014г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Л. А. от София за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК на решението на Софийския районен съд, І ГО, 28 състав, от 06.ІІ.2013г. по гр.д № 39355/2010г.
ОСЪЖДА Г. Л. А. от София да заплати на К. Л. А. от с.гр. 500лева разноски.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: