О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 408 Гр.София,  20.05.2010 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 118 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ч. предприемаческа б. “Т” АД, гр. С. срещу определение № 1388/09.12.2009г., постановено по ч.гр.д. № 974/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 194/16.07.2009г. по т.д. № 24/2005г. на П. окръжен съд за оставяне без разглеждане на молба по чл.744 ТЗ за възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност на “П”ЕООД като процесуално недопустима. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на Ч. предприемаческа б. “Т” АД за възобновяване на производството по несъстоятелност не е подадена в едногодишен срок от прекратяване на производството по несъстоятелност на “П”ЕООД, поради което е недопустима. Съдът е констатирал, че производство по несъстоятелност е прекратено с решение от 20.05.2005г., а молбата по чл.744 ТЗ е депозирана на 15.07.2009г.   Частният жалбоподател поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следния процесуален въпрос: Обвързан ли е едногодишният срок по чл.744 ТЗ с правосубектността на обявено в несъстоятелност по реда на чл.632 ТЗ /ред. до изм. с ДВ бр.38/2006г./ търговско дружество и по-конкретно, продължава ли да тече този срок независимо от извършеното преди изтичането му заличаване в търговския регистър на несъстоятелния длъжник? А. на искането за допускане на касационното обжалване произтича от фактите, които са безспорни по делото,а именно: С решение от 20.05.2005г. по т.д. № 24/05г. на П. окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на “П”ЕООД на основание чл.632 ТЗ, дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратено производството по делото. С решение от 10.06.2005г. по ф.д. № 242/2005г. Пазарджишкият окръжен съд е постановил, на основание чл.735 ТЗ, заличаваното на дружеството и това обстоятелство е вписано в търговския регистър. С влязло в сила решение от 07.09.2008г. по гр.д. № 96/07г. на Пловдивския апелативен съд е прието за установено, че по регистърното решение от 10.06.2005г. е вписано несъществуващо обстоятелство. На 14.07.2009г. в търговския регистър е вписано заличаването на вписаното несъществуващо обстоятелство за заличаване на дружеството. Молбата по чл.744 ТЗ е депозирана на 15.07.2009г. Според частния жалбоподател възобновяването на производство по несъстоятелност срещу заличен длъжник е недопустимо и безсмислено. В случая, заличаването на търговеца е било извършено в нарушение на закона и впоследствие вписването на това обстоятелство е заличено по силата на влязлото в сила съдебно решение. Нормата на чл.744 ТЗ не давала отговор на въпроса по какъв начин са защитени правата на кредитора, ако длъжникът неправилно е заличен от търговския закон. Частният жалбоподател предлага тълкуването й в смисъл, че срокът за подаване на молба за възстановяване не тече за времето, през което липсва правоспособен длъжник - от незаконосъобразното заличаване на търговеца до вписване на заличаването на това обстоятелство. Ответникът възразява, че разпоредбата на чл.744 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване, т.е. срокът тече от прекратяването на производството по несъстоятелност. Допълнително се позовава на практика на ВКС, според която производството по несъстоятелност можело да бъде възобновено и когато длъжникът е заличен от търговския регистър. Представя О. № 435/10.12.2008г. по ч.т.д. № 211/08г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 848/19.12.2006г. по т.д. № 584/2006г. на ВКС, І т.о.   Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на практика на ВКС по поставения въпрос. В представеното от ответника решение на ВКС е прието, че подаването на молба по чл.745 ТЗ може да стане само в рамките на законоустановения пределен /преклузивен/ срок от 1 година, чийто начален момент е влизането в сила на прекратителния съдебен акт. В този смисъл не е придадено правно значение на по-късно влязлото в сила решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, с който длъжникът е придобил вещно право на собственост върху недвижим имот. Следователно даденото тълкуване на нормата няма отношение към поставения процесуален въпрос за връзката между течението на срока за подаване на молба за възобновяване на производството по несъстоятелност и правосубектността на длъжника. С определението от 10.12.2008г. ВКС е потвърдил определение за оставяне без разглеждане на касационна жалба и за прекратяване на производството по делото поради липса на правоспособен ответник. Изложените съображения, че възобновяването на производството по несъстоятелност по чл.744 ТЗ са само с оглед на осребряване на новооткритото имущество и удовлетворяване на кредиторите, които не биха могли да се интерпретират в смисъл, че възобновяване може да се постанови и при заличен от търговския регистър длъжник. При тези данни касационното производство следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Становището на настоящия състав произтича от следното: По силата на чл.744, ал.1 ТЗ и чл.745 ТЗ прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява по молба на длъжника или на кредитор, при наличието на предпоставките по чл.744, ал.1 или ал.2 ТЗ. Молбата следва да е депозирана в срок от една година след прекратяване на производството. В Г. 50 на ТЗ законодателят не е поставил изрично изискване към момента на подаване на молбата по чл.745 ТЗ длъжникът да не е заличен от търговския регистър. Наличието на правосубектност /липса на заличаване на юридическото лице от търговския регистър/ се извежда от регламентацията на действието на възобновяването по чл.746 ТЗ. За да продължи възобновеното производство по несъстоятелност от сметката за разпределение следва да се извърши осребряване на новооткритото имущество. Разпоредбата на чл.744, ал.1 ТЗ е ясна от гледна точка на началния момент на срока за възобновяване. Възможност за прекъсване или спиране на този срок не е законодателно уредена. Срокът е преклузивен и разширително тълкуване на правилото, както и прилагането на друга норма по аналогия, е недопустимо. Прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ТЗ /ред. до изм. с ДВ бр.38/2006г./, както и при сега действащата редакция, няма за правна последица заличаване на търговеца от търговския регистър едновременно с решението за обявяване на несъстоятелността. Ако е постановено заличаване с решението по чл.632 ТЗ, то същото е неправилно, а заличаване от съда по регистрацията /сега от А. по вписванията/ би представлявало вписване на недействително обстоятелство. В последната хипотеза, кредиторът би могъл да проведе производство по обявяване на недействителността на вписаното обстоятелство и съответно въз основа на влязлото в сила съдебно решение да иска заличаване на вписаното обстоятелство по заличаване на търговеца от търговския регистър.пражняването на това право не е обвързано с продължаване на срока по чл.744, ал.1 ТЗ. Молбата по чл.745 ТЗ следва да се подаде в срок от една година след прекратяване на производството по несъстоятелност, като възобновяването би могло да се постанови от съда след заличаване на недействителното вписване.   По тези съображения на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС отговаря в следния смисъл: Едногодишният срок за депозиране на молба по чл.745 ТЗ тече от датата на прекратяване на производството по несъстоятелност, независимо че преди изтичането му е било постановено заличаване от търговския регистър на несъстоятелния длъжник, което впоследствие е било признато за недействително и също е заличено. Предявяването на установителен иск за обявяване на недействителност на вписаното заличаване на търговеца и времето, през което търговецът е бил заличен от търговския регистър, не са обстоятелства, които продължават срока по чл.744, ал.1 ТЗ.   По същество на частната жалба. Производството по несъстоятелност на “П” ЕООД е прекратено по реда на чл.632 ТЗ с решение от 20.05.2005г., а молбата за възобновяването му е депозирана на 15.07.2009г. Едногодишният срок по чл.744, ал.1 ТЗ е изтекъл, поради което съдът по несъстоятелността правилно е оставил молбата по чл.745 ТЗ на Ч. предприемаческа б. “Т” АД без разглеждане. Въззивното определение на Пловдивския апелативен съд е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1388/09.12.2009г., постановено по ч.гр.д. № 974/2009г. от Пловдивския апелативен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: