5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
Гр.София, 18.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Алексиева
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2309 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 85/02.04.15г., постановено по т.д.№ 48/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1032/10.11.14г. по т.д.№ 828/14г. на Варненския окръжен съд и е прието за установено в отношенията между касатора и К. Ж. К., [населено място], че съществува членствено правоотношение на К. Ж. К. като съдружник във [фирма] с дялово участие от 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала на дружеството от 5000 лв., на основание чл.71 ТЗ вр. с чл.517, ал.3 ГПК и делото е върнато на Варненския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.74 ТЗ за разглеждане по същество.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна.
Ответницата К. Ж. К., [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел и страните не спорят, че К. К. е вписана като съдружник с 25 дяла от капитала на [фирма], както и че по партидата на дружеството е вписан запор на дружествените й дялове в полза на М. Д. по изпълнително дело № 20147320400004 на ЧСИ В. Ц. с район на действие ОС [населено място], а с изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК взискателят е поискал прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Решаващият състав е констатирал от данните по делото, че нито съдружникът К., нито взискателят, нито третото задължено лице ( [фирма]) имат постоянен адрес, съответно седалище в района на ЧСИ В. Ц., поради което не е съществувало законово основание изпълнителното производство да се образува пред съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд [населено място]. Според апелативния съд разпоредбата на чл.427, ал.2 ГПК не намира приложение, както и тази на чл.427, ал.3 ГПК, тъй като последната е допълнително изключение от общото правило и се прилага, само ако е налице допустимото от закона изключение по предходните две алинеи. Изложени са съображения, че не е предвидена защита по реда на чл.435 – 438 ГПК за извършените незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, но в отношенията между длъжника и третите задължени лица няма законова пречка длъжникът да се позове на тази незаконосъобразност, който факт е относим към предмета на спора по иска по чл.71 ТЗ във вр. с чл.517, ал.3 ГПК. Липсата на местна компетентност на съдебния изпълнител има за последица незаконосъобразност на връченото изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството и съответно ищцата по иска е съдружник в дружеството, поради което притежава легитимация да оспорва решенията на общото събрание на съдружниците по реда на чл.74 ТЗ.
С определение № 468/01.06.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса за допустимите възражения, представляващи оспорване законосъобразността на извършени по реда на чл.517, ал.3 ГПК действия на съдебния изпълнител, включително и на позоваване на липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, по иск на съдружника за защита на членствени права по чл.71 ТЗ.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
По силата на чл.517, ал.1 ГПК запор върху дял на длъжника от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, който запор подлежи на вписване и съответно агенцията уведомява дружеството за вписването му. Принудителното изпълнение върху дял от търговско дружество цели удовлетворяване вземането на взискателя и се в осъществява в производството по ликвидация на дружеството, след като е настъпило прекратяването му по реда на чл.517, ал.3 ГПК. Дружеството би могло да избегне прекратяването си, ако изплати на взискателя припадащата се на съдружника - длъжник част от имуществото, определена по чл.125, ал.3 ТЗ, или ако вземането на взискателя е удовлетворено - независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице. По отношение на предпоставките за прекратяване на дружеството и за допустимите възражения в производството по чл.517, ал.3, изр.2 ГПК е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК, като например решение № 77 от 16.06.2012г. по т.д. № 573/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60 от 22.04.2013г. по т.д. № 134/12г. на ВКС, ТК, I т.о., която е в посочения по-горе смисъл и се споделя от настоящия съдебен състав.
Преди овластяването на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството, по силата на чл.517, ал.3, изр.1 ГПК съдебният изпълнител следва да връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Това е специална хипотеза, спрямо изброените в чл.125, ал.1 и ал.2 ТЗ способи за прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Законодателят е посочил единствено, че прекратяването настъпва с изявление на взискателя, както и че това изявление се връчва чрез съдебния изпълнител на дружеството.
Настоящият състав на ВКС намира, че елементите на фактическия състав, с осъществяването на които настъпва прекратяване на участието на съдружника, следва да се изведат от законовата норма при съобразяване на вложената в същата цел. Изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК ще има за последица прекратяване на участието на длъжника като съдружник, ако взискателят е разполагащ с изпълнителен титул кредитор, който е предприел действия по принудително изпълнение (наложен запор върху дяловете в образувано изпълнително производство), но и ако вземането, предмет на изпълнителния титул, не е удовлетворено към момента на връчване на изявлението на взискателя на дружеството. Ако вземането е удовлетворено преди изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК (доброволно преди или след образуване на изпълнителното производство или в изпълнителния процес), то същото няма да има за последица прекратяване на участието на длъжника в дружеството, както и взискателят няма да разполага с правото да предяви иск за прекратяване на дружеството. Ако вземането е удовлетворено след изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК, то предявеният иск за прекратяване на дружеството ще подлежи на отхвърляне от съда, но няма да отпаднат последиците от прекратяването на участието на съдружника.
С оглед на правните последици от изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК при спор относно прекратяване на участието на съдружника - длъжник в производството за защита на членствени права по чл.71 ТЗ са допустими всички възражения, които са относими към наличието или липсата на елементи от фактическия състав на прекратяването на участието по специалния ред на ГПК. Това са материалноправните възражения - относно качеството на взискателя като кредитор на длъжника и възражения за погасяване на вземането, т.е. за удовлетворяването на взискателя. Допустими са и възражения относно липсата на изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване на участието или оспорване на изявлението с оглед истинността му. Допустимо е възражение, че изявлението не е връчено чрез съдебен изпълнител, т.е. по реда на чл.517, ал.3, изр.1 ГПК. Възраженията относно редовността на връчването на изявлението биха имали значение за момента на прекратяване на участието на съдружника при въведено възражение за удовлетворяване на взискателя. Длъжникът би могъл да основава възраженията си на незаконосъобразност на необжалваеми действия на съдебния изпълнител, както и да се позовава на нищожността им, доколкото същите са от значение за материалното право, което длъжникът упражнява в исковия процес. Нарушението на правилата на местната компетентност на съдебния изпълнител по чл.427 ГПК при връчване на изявлението по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК би представлявало незаконосъобразно, но не нищожно действие на съдебния изпълнител. Местната компетентност на съдебния изпълнител, чрез който е направено връчване на изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК, не е от значение за защитата на членствените права на длъжника - съдружник, след като изявлението е връчено на дружество чрез лице, което има правоспособност на съдебен изпълнител. Нарушението на местната компетентност в този случай би представлявало основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител по ЗЧСИ.
По изложените съображения на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване съставът на ВКС отговаря в следния смисъл: Допустимите възражения, представляващи оспорване законосъобразността на извършени по реда на чл.517, ал.3 ГПК действия на съдебния изпълнител, по иск на съдружника за защита на членствени права по чл.71 ТЗ, са тези, които са относими към наличието или липсата на елементи от фактическия състав на прекратяване на участието на съдружника – длъжник по специалния ред на ГПК.
По същество на касационната жалба.
Касационното основание за неправилност на въззивното решение съгласно чл.281, т.3 ГПК е налице. Запорът на дружествените дялове и връчването на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност са извършени от лице, което има качеството на съдебен изпълнител. Нарушението на правилата на местната компетентност няма за последица нищожност на извършените действия, поради което същите могат да проявят свързаните с тях правни последици. Незаконосъобразността на тези действия следва да се прецени с оглед на защитата на материалното право на ищеца в исковия процес. Съдружникът твърди, че не е прекратено участието му в дружество предвид на удовлетворяване на кредитора и нередовно връчване на изявлението на взискателя на дружеството съгласно чл.517, ал.3 ГПК. Съставът на апелативния съд не е обсъдил твърденията на съдружника за извършено плащане на кредитора преди образуване на изпълнителното производство. В случай, че е направено плащане с погасителен ефект, то всички последващи действия на взискателя и на съдебния изпълнител, дори да са редовни от гледна точка на спазване на процесуалните норми, няма да имат за последица прекратяване на участието на съдружника в дружеството. Твърдението за плащане на кредитора е оспорено от дружеството в отговора на исковата молба, както и ищцата е ангажирала доказателства за изпратени пощенски записи за сумите, представляващи задължение на съдружника. Посочените доказателства не са обсъдени от съда, както и не са дадени указания и не са събрани доказателства за плащанията, а предвид на избрания начин на погасяване на задълженията от значение е и дали сумите по тези пощенски записи са получени от кредитора.
По тези съображения обжалваното въззивно решение е неправилно, като за решаването на спора по същество следва да се извършат нови съдопроизводствени действия, поради което решението на Варненския апелативен съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане съгласно чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди твърденията на ищцата по иска за удовлетворяване на взискателя, като при необходимост да назначи изслушването на експертно заключение за установяване на момента на изпращане и съответно получаване на пощенските записи, посочени в исковата молба, както и дали сумите по същите са постъпили в патрумониума на кредитора. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 85/02.04.15г., постановено по т.д.№ 48/15г. от Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|