Р Е Ш Е Н И Е № 383 София, 09 април 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1130/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.И. Г., защитник на подсъдимия Л. Н., срещу въззивна присъда на СГС, НО-12 въззивен състав от 01.03.2012г., постановена по внохд № 1046/11г. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подс.Г.. Касационна жалба срещу горепосочената присъда е била депозирана и от адв.Д., служебен защитник на подсъдимия И. К., с оплаквания за нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, исканията са в условията на алтернативност и са съответни на възраженията. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което счита, че следва да бъде оставена в сила. Защитата на подсъдимия К. пледира за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подзащитния й. Изразява становище, че съдът неправилно е оценил доказателствата, което е довело и до неправилно установяване на фактологията, а оттук и до неверни правни изводи. Намира за правилна оправдателната първоинстанционна присъда. Алтернативно прави искане за намаляване размера на наложените наказания. Адвокат Г., защитник на подсъдимия Н., поддържа касационната жалба.Твърди, че въззивната присъда изцяло почива на предположения, тъй като съдът невярно е оценил доказателствата. Позовава се на недоказаност на обвинението, поради което счита, че единственото законосъобразно решение е оправдаването на подсъдимите. Подсъдимият И. К., моли да бъде оправдан. Подсъдимият Л. Н., редовно призован , не се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 15.11.2010г., постановена по нохд №9919/09г., СРС, НО-110 състав е признал подсъдимите И. К. К. и Л. Т. Н. за невиновни и ги e оправдал по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.346, ал.5, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С въззивна присъда № 60 от 01.03.2012г., постановена по внохд № 1046/11т., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 въззивен състав е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимите И. К. и Л. Н. за виновни в това, че на 12.02.2009г. в [населено място],[жк], в съучастие като съизвършители помежду си и с други неустановени лица, са отнели чуждо МПС - л.а.”Шевролет-Авело” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], на стойност 15 000лв., от владението на Д. А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го ползва, като за отнемането е употребена сила, поради което и на основание чл.346, ал.5, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК им е наложил следните наказания: на подс.И. К.-лишаване от свобода за срок от шест години и конфискация на ½ от имуществото и на подс. Л. Н.-лишаване от свобода за срок от пет години и конфискация на ½ от имуществото. Със същата присъда, подсъдимите К. и Н. са били признати за виновни и затова, че на 12.02.2009г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в съучастие помежду си и с неопределен брой неустановени лица, отнели чужди движими вещи на стойност 95лева от владението на Д. М. и на стойност 916лева от владението на Л. М., обща стойност на отнетите вещи е 1 100лева, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК са им наложени следните наказания: на И. К. лишаване от свобода за срок от шест години, на подс.Л. Н. лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23 от НК на двамата подсъдими са определени общи и най-тежки наказания, а именно: на подс.Л. Н. –лишаване от свобода за срок от пет години и конфискация на ½ от имуществото, а на подс.И. К. - лишаване от свобода за срок от шест години и конфискация на ½ от имуществото му. По отношение на наказанието лишаване от свобода, съдът е определил първоначален режим на изтърпяване и вида на пенитенциарното заведение. На основание чл.25 от НК, съдът е групирал наказанията, наложени на подс.И. К. по влезли в сила присъди. В рамките на касационната си проверка, настоящата инстанция констатира, че въззивният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива. Мотивираността на съдебния акт е основно задължение, както по отношение на фактите, така и досежно правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Необходимо е във въззивния акт да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин приетите за установени факти, което обуславя възможност, касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107, ал.5 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност, още повече, че по делото са налице противоречиви доказателства. От мотивите на новата въззивна присъда в частта досежно доказателствения анализ е видно, че те са непълни, липсва задълбоченост и същите не могат да обосноват с необходимата категоричност следващите ги фактически и правни констатации. Без да оспорва правото на решаващите съдилища да изградят вътрешното си убеждение, като го обосноват в акта си, давайки вяра на определени доказателства, е необходимо да се посочи, че обясненията на подсъдимите могат да бъдат възприети като защитна позиция, само когато те са проверени и опровергани от останалите доказателства. Същите не могат да бъдат оценявани приоритетно от позицията на логиката, а когато това се прави, следва да се посочи защо се приемат за нелогични. Липсата на логично обяснение за поведението на подсъдимите не е правно издържан аргумент, който може да обуслови кредитирането, респективно не кредитирането, при това не само на обясненията на подсъдимите, но по принцип и на останалите гласни доказателствени източници. Логичната последователност на изложението при гласните доказателствени средства, която е значима за оценката им, е нещо различно от житейската логика. В рамките на оценъчната си дейност/ извън тази по отношение обясненията на подсъдимите/, въззивният съд е изброил останалите гласни доказателствени източници, лаконично е обсъдил показанията на полицейските свидетели, като де факто е налице анализ само по отношение показанията на свидетеля Л. М.. Съдът правилно е констатирал, че показанията на този свидетел, депозирани в поредици от разпити са изключително противоречиви и биха могли да бъдат обособени в три групи. Наличната непоследователност в показанията на М. е изисквала при оценката им извършване на един по-задълбочен анализ от страна на въззивната инстанция, а не просто кредитиране на показанията от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, с аргумент, че те са депозирани непосредствено след инцидента и са проверени с извършеното от този пострадал разпознаване. По отношение оценката на последното процесуално-следствено действие, в случая за неговата годност да бъде източник на доказателства е от значение дали извършването му е съобразено с процесуалните правила, а не какви са реалните възприятия на подсъдимия досежно лицата участвали в побоя. Не може безкритично да се пренебрегне обстоятелството, че свидетелят е видял подсъдимите пред РПУ и му е било съобщено, че това са лицата задържани в отнетия автомобил, като се приеме, че той в хода на разпознаването не се е ръководел от този факт. Прецизното изследване на всички действия, относими към използването на това доказателствено средство е с изключителна значимост, тъй като същото е пряк източник на доказателства за изясняване на въпросите, касателно авторството на инкриминираните деяния. Въззивният съд е следвало да продължи усилията на първата инстанция за установяване местоживеенето, призоваването и разпит в качеството на свидетели на двете поемни лица, участвали при разпознаването. СРС е използвал в пълен обем процесуалните си възможности за тяхното призоваване в няколко съдебни заседания, като за последното двамата са били нередовно призовани, а получената нформация по сведения на близките им е, че те живеят в чужбина. Въззивният съд е провел съдебно следствие, в рамките на което е неоспоримо право му да прецени какви действия по събирането на доказателства да предприеме/не могат да се отрекат усилията му за събиране в пълен обем и проверка на относимите доказателства/, но същият е могъл да прояви процесуална активност, съобразно правомощията си по НПК и извърши надлежна проверка затова дали двете поемни лица са се върнали в Р.България, като направи опит да ги призове на известните адреси, на които очевидно живеят техни роднини/бащата на А. М. и братът на С. Д./, а при необходимост да изиска справки за нови/актуални/ адресни регистрации. По отношение показанията на другия пострадал-св.Д. М., съдът ги е кредитирал изцяло, като е приел, че същите кореспондират с показанията на св.Л. М., а последните както беше посочено по-горе са разнопосочни и липсва пълнота досежно тяхната оценка. Съдът не е обсъдил показанията на горните свидетели, касателно твърденията им за конкретните действия и участие в побоя на всеки един от подсъдимите. Сред фактологията общо е приел, че влезлите в апартамента около десет лица, сред които и подсъдимите, са се разделили на две групи и са нанесли побои на двамата пострадали. Ако съдът приема, че в жилището са присъствали двамата подсъдими и са участвали в деянието, следва да обсъди и съобщената от пострадалите информация за насочеността на техните действия. На следващо място е необходимо да се посочи, че лаконично са обсъдени и производните доказателства, относно обстоятелствата по задържане на двамата подсъдими и присъствието им в процесния автомобил, още повече, че по делото има доказателства и за друго лице, което също е било в автомобила, но е избягало. По този въпрос показания са депозирани от свидетеля Г. Х., които са останали извън обсега на доказателствения анализ. Сред фактическите си констатации, съдът е приел, че двамата подсъдими са взели посочените от пострадалите техни лични вещи. За тези си фактически изводи, съдът не е изложил мотиви и по-точно от които доказателства и при каква тяхна оценка ги приема за установени. Освен по отношение на доказателствения анализ и фактически изводи, мотивите на съда са непълни и досежно правните изводи. Последните просто отразяват законовите признаци от обективната и субективна страна на инкриминираните две престъпления, а именно по чл.346, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като същите са сведени до диспозитивност. При горните констатации, касационната инстанция намира, че при постановяване на въззивната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което изисква нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да бъде направен опит за установяване и разпит в качеството на свидетели на поемните лица по извършените на досъдебното производството разпознавания, както и анализ и оценка на доказателствената съвкупност съобразно правилата на НПК. С оглед на горното, възраженията за неправилно приложение на материалния закон не могат да бъдат предмет на обсъждане, но прецизността изисква да се посочи на контролираните инстанции, че при налагане на наказание конфискация е необходимо да бъде индивидуализирано имуществото, по отношение на което се налага, в каквато насока е и практиката на ВКС.По естеството си това е нарушение на материалния закон при определяне на наказанието и по принцип е самостоятелно касационно основание за отмяна на съответния съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 60 от 01.03.2012г., постановена по внохд № 1046/11г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: