3 Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр. София, 28.10.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на дванадесети октомври , през две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 281/ 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.6 от ГПК . Молителят С. Т. С., макар формално да се позовава и на основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК , претендира отмяна на влязлото в сила решение от 13.02.2018 г. по гр.д.№ 23/2018 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение от 10.11.2017 г. по гр.д.№ 1931/2016 г. на Районен съд Ловеч, по силата на което С. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 7 691,54 лева, позовавайки се на неспазена процедура за призоваването му като страна по спора и оттук неправилно представляване от особен представител по чл.29 ГПК, без да са били налице предпоставките за назначаване на такъв. Без да оспорва констатацията , че обектът, на който има регистриран постоянен адрес не съществува / къщата е срутена /,молителят оспорва начина на поставяне на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК - без описание на „най-близкото възможно място „ по описанието на призовкаря , каквото очевидно не би могло да бъде нито входна врата, нито пощенска кутия на адреса. Счита, че съдът е бил длъжен да положи допълнителни усилия, като установи , предвид това , че имотът е бил общински, че договорът за наем за същия с наемател С. С. е бил прекратен, а новото му жилище е на адрес в [населено място], ул „Доктор Съйко Събев„ № 12А. Нерегистрирането на този адрес, като постоянен и настоящ , молителят обосновава с несъгласие на новия си наемодател, собственик на жилището. Оспорва на това основание предпоставките за представляването си от особен представител . Ответната страна – Гаранционен фонд – редовно призована, не е взела становище по молбата . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК – в тримесечен срок , считано от узнаване на решението на 05.12.2019 г. , чрез уведомяване от ангажиран по друго дело адвокат на страната, с електронно съобщение от същия от тази дата, представено като доказателство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното : В производството по гр.д.№ 1931/2016 г. на Районен съд - Ловеч , С. С. – в качеството на ответник по иск на Гаранционен фонд , с правно основание чл.288а ал.3 вр. с чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ , е призоваван от адрес, регистриран като постоянен такъв – [населено място], ул. „Панайот Волов„ № 32. Призовката от адреса се е върнала с отбелязване на призовкар, че обектът не съществува /„жилището на адреса е съборено„/. Съдът е извършил справка и установил , че регистрираният постоянен адрес на лицето продължава да бъде горепосочения, където последващо е поставено уведомление - на „най-близкото възможно място„, по отбелязването от призовкаря. След изтичане на срока по чл.47 ал.2 ГПК, съдът е назначил особен представител на страната, защитавал я по делото, вкл. във въззивна инстанция. Молбата, чието правно основание е единствено чл.303 ал.1 т.6 ГПК, е основателна по следните съображения: Процесната хипотеза не е изрично уредена в ГПК, поради което следва да се прецени, с оглед съдържанието й, към кой процесуален ред за призоваване следва да бъде подведена - чл.48 ГПК / липса на регистриран постоянен и настоящ адрес / или чл.47 ГПК / неоткриване на страната на регистрирания, като постоянен или настоящ адрес /. Безспорно задължение на всеки гражданин е регистрирането на постоянен / настоящ адрес. Видно от чл.48 ГПК, обаче, законодателят е осигурил правото на страната да узнае и участва в съдебно производство, в съответствие с интереса си, като гаранция на правото на защита, независимо от неизпълнение на задължението й за регистриране на адрес. От друга страна, съгласно чл.49 ГПК, място на връчване за физическите лица е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, мястото за осъществяване на стопанска дейност, което се обитава от адресата , както и всяко друго място, на което адресатът м о ж е да бъде намерен. Уреждайки презумпции за връчване на съобщения и призовки на физически лица, законодателят не изхожда от неизпълнено задължение за регистриране на актуален адрес по реда на ЗГР / чл.40, чл.41 ГПК /, освен в чл.47 ГПК. Презумпцията на чл.47 ал.5 ГПК,обаче, се прилага след процедура по издирване на лицето, съдържанието на която предполага наличието на „място на връчване”, по смисъла на чл.49 ГПК – съществуващ,регистриран като постоянен или настоящ адрес, обект на обитаване от призовавания или такъв, предоставящ в ъ з м о ж н о с т същият да бъде намерен, в смисъл на фактическа възможност адресатът да установи поставеното уведомление, полагайки дължимата грижа за собствените си работи, доколкото с това място на връчване има обективна и трайна към момента връзка, декларирана чрез регистрирания постоянен или настоящ адрес. Очевидно в хипотезата, когато обитаваното на адреса жилище е разрушено, за призоваваният молител – ответник в производството – същото е престанало да бъде „място за връчване” преди уведомяването му за процеса, което изключва приложението на чл.47 ГПК.Няма доказана причина страната да посещава този адрес,обитаван по твърденията й като жилищен. За да би била редовна процедурата по призоваването, респ. назначаването на особен представител, съдът е следвало да призове страната чрез Държавен вестник, съгласно чл.48 ГПК, тъй като именно предпоставките на тази разпоредба кореспондират най-пълно и логично на настоящата хипотеза – липса на възможен адрес, на който да би била призована страната, с обективно възможно достигане до знанието на същата факта на образувано срещу нея съдебно производство , вкл.чрез процедурата по чл.47 ГПК – с поставяне на уведомление. Без значение е, че и в случай на призоваване по чл.48 ГПК и неявяване на страната, на същата отново би й бил назначен особен представител, доколкото е невъзможно да се презумира, макар да е твърде вероятно, че същата не би узнала за съдебното производство и в този случай. Тъй като назначаването на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК е предпоставено от редовност на процедурата по връчването на съдебните книжа, с оглед преждеизложеното молбата за отмяна следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.303 ал.1 т.6 ГПК, влязлото в сила решение от 13.02.2018 г. по гр.д.№ 23/2018 г. на Окръжен съд – Ловеч , с което е потвърдено решение от 10.11.2017 г. по гр.д.№ 1931/2016 г. на Районен съд Ловеч . ВРЪЩА делото на Районен съд – Ловеч , за ново разглеждане ,с призоваване на С. Т. С. от посочения от същия актуален адрес – [населено място], ул. „ Съйко Събев „ № 12А. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: