Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е № 42   София, 12.04.2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,   първо отделение,  в  публично заседание на  дванадесет и  пети март през  две хиляди и десета  година в състав:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЛЮБКА ИЛИЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:     РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                              МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря         Сийка  Тодорова                                при участието на прокурора                                                                     като изслуша докладваното от   съдията   Караколева  т.д. № 1165 по  описа за  2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК. Постъпила е молба от “С” LDA ч. адвокат А за отмяна на решение № 261/01.04.2009 г. по гр. д. № 2141/2008 г. на Софийски апелативен съд, 3-ти състав. Молителят твърди, че след произнасянето на САС се е снабдил с удостоверение изх. № 05023/21.07.2009 г. от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Ч. по изп.д. № 20077830400049/2007 г., с което удостоверение се доказва прекъсване на давността на основание чл.116 б.”б” ЗЗД. С оглед на това доказателство и на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК молителят иска отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане. Подробни доводи излага в молбата и допълнигелно становище. Ответната страна по молбата – “А” Е. счита, че молбата е неоснователна по съображения в писмено становище. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК – с оглед данните за издаване на приложеното с нея доказателство – удостоверение изх. № 05023/21.07.2009 г. от ЧСИ и датата на постъпилата молба за отмяна – 14.09.2009 г. и е процесуално допустима. М. по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението на САС, чиято отмяна се иска, е отменено частично уважително решение на В. окръжен съд /ВОС/ за разликата над 1000 евро до 15656.93 евро по иск на молителя срещу „А” Е. по чл.327 ал.1 ТЗ и е постановено друго решение, отхвърлящо иска за сумата 14656.93 евро, поради погасяването му по давност. САС е приел, че искът е само частично основателен – до сумата 1000 евро, в какъвто размер е бил предявен като частичен, а над този размер е погасен по давност, с оглед направеното възражение от ответната страна, тъй като поисканото увеличение на частичния иск е направено едва на 03.12.2007 г., когато вече е изтекъл общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Предявяванета на иска като частичен – в случая за 1000 евро, прекъсва давността само за тази сума, а не и за непредявения размер, чието увеличение е направено след погасяването му по давност. Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. Предмет на решението, чиято отмяна се иска, е приложение на изтекъл давностен срок по чл.110 ЗЗД с оглед направено възражение за давност. Молителят твърди, че е налице прекъсване на давността в случая по смисъла на чл.116 б.”б” ЗЗД , с оглед представеното с молбата удостоверение от ЧСИ по изпълнително дело, образувано след уважена молба на самия молител за обезпечение на бъдещия му иск срещу „А” Е. , предмет на решението, чиято отмяна се иска. Както самият молител пише и се установява от представеното удостоверение, изпълнителното дело е образувано по уважена молба на „С” LDA за обезпечение на бъдещ иск срещу „А” Е. и предмет на решението, чиято отмяна се иска. Щом това е така, не се касае за ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, с което молителят не е могъл да се снабди по време на процеса по предявения от самия него иск, по който пак по негова молба е допуснато обезпечение ч. налагане на запор върху движими вещи, собственост на „А” Е. преди предявяване на иска. Друг е въпросът дали това изпълнително производство, образувано по допуснато обезпечение по бъдещ иск, прекъсва давността по смисъла на чл.116 б.”б” ЗЗД за вземането, премет на последващо предявения иск. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна решението на САС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът:   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от “С” LDA за отмяна на решение № 261/01.04.2009 г. по гр. д. № 2141/2008 г. на Софийски апелативен съд, 3-ти състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.