Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 20.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Милена Панева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 492 по описа за 2022 г. Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската апелативна прокуратура против решение № 82 от 18.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/ 2021 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, І.наказателен състав. Протестът се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – нарушение на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Протестиращата прокуратура твърди, че въззивното решение страда от липса на мотиви, с преповторение на фактическата обстановка от предходния съдебен акт, без самостоятелен доказателствен анализ и пренебрегване на доводите и възраженията от въззивния протест, с които са оспорени доказателствените и правните изводи на първостепенния съд. Направен е подробен доказателствен преглед – основно на показанията на Г., А., Й. и обясненията на подсъд. Х.. Настоява за отмяна на потвърдителното решение на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Срещу протеста е постъпило писмено възражение от адвокат М. М. И., защитник на подсъд. Х., с което оспорва тезата на протестиращата страна за доказаност на обвинението, а твърдението за отсъствие на съдебен отговор по направените от прокуратурата възражения – за неоснователно, поради което прави съпоставка между оплакванията в протеста и съответната им част от мотивите на съдебното решение. Оценява касационния протест като сбор от твърдения, буквално заети от предишни въззивни и касационни протести, заедно с техните стилистични грешки. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Твърди, че при оценката на доказателствата са допуснати съществени процесуални нарушения, а умисълът към митническа контрабанда на наркотици от водача на превозвания товар се разкривал по косвен път. Настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за повторното му разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. А. Х. не взема становище. Неговият защитник адвокат И. счита протеста за неоснователен, защото установената верига от косвени доказателства не води до единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия спрямо извършеното деяние, както неправилно твърди прокуратурата, а знанието на подзащитния му за вида на контрабандираното вещество не се извежда от нито едно доказателствено средство, събрано по делото. Въззивното решение оценява за правилно и пледира за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 82 от 18.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/ 2021 г. Пловдивският апелативен съд, І.наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 260023 от 03.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 623/ 2019 г. от Хасковския окръжен съд, с която турският гражданин Д. А. Х. от [населено място], Република Турция, е признат за невинен в това, че на 23.05.2018 г. през ГКПП „Капитан Андреево“, [община], като извършител, в съучастие с неустановени по делото лица като подбудители и помагачи, без надлежно разрешително да е пренесъл през държавната граница на страната, с товарен автомобил „Скания“, с рег. № *** и прикачено към него полуремарке с рег. № ***, високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло от 187.485 кг, на обща стойност 13 410 025 лева, предметът на квалифицираната митническа контрабанда е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр.с ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, срещу съдебен акт подлежащ на касационна проверка и от държавен орган с право да протестира въззивното решение. Разгледан по същество протестът е неоснователен. Касационният протест съдържа генерални заключения за липсата на мотиви, за преповторение на изложената от окръжния съд фактическа обстановка, за отсъствието на самостоятелен доказателствен анализ, непълно проучване на доказателствената съвкупност и липсата на отговор по всички направени от страните възражения. Нито едно от тези нарушения не е проявено по делото или не представлява касационно основание за отмяна, какъвто е например протестният извод за преповторение на фактическата обстановка. Въззивният съд приема същите факти по делото, когато те са правилно установени в мотивите на първоинстанционната присъда и не са събрани допълнително нови доказателства, които да налагат промяна на фактическата обстановка. С назначената от Пловдивския апелативен съд техническа експертиза (л. 122-150 от въззивното дело) за причината за софтуерния дефект на мобилния телефон на подсъдимия първоначално разкритите факти по делото с нищо не са обогатени, за да излага нова фактическа обстановка. Експертните изводи са намерили своето място във въззивното решение, но не водят до съществено изменение на вече установената от предната инстанция фактическа обстановка по делото. Подсъдимият Д. А. Х. е оправдан за това, че липсва умисъл към квалифицирана митническа контрабанда на 187.485 кг хероин, превозвани от него с товарен автомобил с полуремарке и открити при щателната митническа проверка на българската граница на 23.05.2018 г. Упрекът в протеста, че въззивният съд не е изложил правни съображения относно основни елементи от състава на престъплението, е неоснователен, защото престъпление не е извършено. Осъществен е превоз на хероина през турско-българската граница, извършено е деяние, накърнени са обществените отношения, свързани с правилното превозване, преминаване и пренасяне на стоки през границата, без знанието и разрешението на митническите власти, за която контрабанда обаче подсъдимият няма вина. От разкритите по делото доказателства съдилищата еднозначно за заключили, че автомобилът на подсъд. Х. е бил натоварен в три различни митнически бюра, с три различни по вид стоки, като водачът няма участие в товаренето им, нито възможност за тяхната предварителна физическа проверка. Всички действия са извършени под контрола на турските митнически власти, които са оформили надлежно митническата документация и са пломбирали товарния отсек на камиона и на полуремаркето. На българската граница съчлененият товарен автомобил е бил без нарушени пломби, преминал през митническа проверка и от страна на турските власти. Конкретното превозно средство, за което е постъпил сигнал от белгийските власти, че превозва наркотик, е дадено на подсъдимия от неговия работодател по стечение на обстоятелствата, защото за първоначален негов водач е бил определен свид. Й.. Хероинът е бил укрит в 95 найлонови торби по ок. 2 кг всяка, поставени в други по-големи с лепило за керамични плочи, с произход от И.. Всичките 195 торби с керамично лепило са били фабрично запечатани и само щателната митническа проверка на българските власти, чрез пробождане със специален шиш, разкрила укритото в по-големите керамични пликове наркотично съдържание. Видът на торбите по нищо не разкривал, че в част от тях има скрит наркотик. От събраните по делото доказателства българската прокуратура не е могла да изведе сигурния извод за знание у шофьора каква е забранената стока, която превозва. Интензивните телефонни разговори между двамата международни шофьори, както те са окачествени в касационния протест, с нищо не допринася към доказване на обвинителната теза, защото тяхното съдържание не е известно по делото, освен от обясненията на подсъдимия и от показанията на свид. Й., в които не се съдържат улики. Фактът, че на българската граница товарните им автомобили са пристигнали почти едновременно и че свидетелят видял как отклоняват подсъдимия за проверка отново не допринася към изясняване на елементите от субективната страна на деянието. За естествена човешка реакция съдилищата са възприели изнервеното телефонно обаждане на подсъд. Х. с представител на работодателската му фирма с въпрос какво толкова има в този товар, че му създават такива проблеми – по време на проверката на българската граница. Несъстоятелен е изводът в протеста, поддържан в съдебно заседание, че умишлената форма на вина се доказвала от поредица от косвени доказателства. Изводът не се доказателствено обезпечен, дори и от косвено събраните такива. Всъщност, както в обвинителния акт, така и в изложението на касационния протест са направени предположения и догадки, че подсъдимият Х. е знаел, че превозва наркотик. Голямото количество на хероина и неговата левова равностойност от над 13 милиона обаче не са индикация за знание. А начините на фабричното му укриване в друг товар и на товарене в митническа служба опровергава по категоричен начин всяко предположение на обвинителната власт за вината, освен ако не са събрани други доказателства за сигурното знание за вида и характера на превозвания нелегален товар, каквито по делото няма. Каква е „веригата“ от косвеени доказателства може да се проследи от обстоятелствения протест, а по-накратко – от съдебната реч на прокурора: липсата на реален адрес на доставка в Белгия; поддържана постоянна връзка на подсъдимия със собственика на фирмата по време на пътуването, което не било обичайна практика; непълна документация на товара, непрекъсната връзка на подсъдимия със свидетеля Й. по време на пътуването, взаимното им изчакване с цел едновременно преминаване на граничния пункт и интереса на Й. към резултата от митническата проверка; поведението на подсъдимия преди, по време и след откриване на наркотичните вещества и опита му да осуети проверката с представяне документ за извършена проверка на товара от турска страна; изтриването на съдържанието на телефона на подсъдимия; уговорката за сумата от 1 600 евро, които подсъдимият е следвало да получи след доставяне на стоката. Всяко едно от тези съждения е било подложено на внимателен и прецизен анализ от страна на въззивната инстанция, която аргументирано ги е отхвърлила за несъстоятелни. Доказателствата еднозначно са разкрили, че подсъдимият не е могъл предварително да знае, че адресът на белгийската фирма, за която са предназначени торбите с керамично лепило, е недействителен (необитаема сграда в [населено място]). Констатираните от прокурора несъответствия между разказаното в показания на свидетелите-турски граждани и в обясненията на подсъдимия, в кой момент шофьорите узнавали за точния адрес на доставка – при връчване на митническите документи или по-късно, от работодателя, по телефона, се явява ирелевантно обстоятелство както за воденото наказателното производство, така и за наличието на умисъл към контрабанда. Поведението на подсъдимия е изследвано, макар то да не е определящо – притеснен е бил едва при изваждането на кафявото прахообразно вещество с шиш от българските власти; поведението му не е представлявало опит да осуети проверката от българска страна, защото е показал документи, че е преминал вече проверка от турските гранични власти; изтриването на част от софтуерното съдържание на мобилния телефон не е било злонамерено и не е извършено от подсъдимия – както установява компютърно-техническата експертиза, назначена в хода на въззивното производство. За уговорката от 1 600 евро, която подсъдимият щял да получи след доставяне на стоката, не са събрани надлежни доказателства в хода на наказателния процес, поради което това твърдение не следва да бъде обсъждано. Въпреки това, на л. 18-19 от въззивното решение съдът е коментирал показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Х., Т.Д. и Ив.И. – полицейските служители, провели беседа с подсъдимия с поставени на ръцете белезници. За вида на приложения извънпроцесуален способ за разпит на задържания шофьор апелативната инстанция е изложила правдиви съображения и законосъобразно е изключила показанията на тези свидетели от доказателствената маса. А за очакваните от шофьора парични суми общо в размер на 1600 евро съдът е изложил своето вътрешно убеждение на л. 27 от решението, което не се вмества в предположението за очаквано от водача възнаграждение за наркодоставка. Касационната инстанция приема, че въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, обсъдил е всички доказателствени източници, като свидетелите е разделил на три големи групи, показанията им обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставил ги е с относими доказателства от други източници и ясно е извел пътя на своето вътрешно убеждение за невиновността на подсъд. Х.. Не е пропуснал нито едно от съществените възражения на обвинителната власт и на защитата, аргументирайки задълбочено своите отговори по тях. Твърденията в протестта за липса на мотиви в решението и за недооценъчен подход при проведения доказателствен анализ се оказват неоснователни. Наведените в тяхна подкрепа примери и съждения не могат да изградят желаната от прокуратурата стройна верига от косвени доказателства, насочващи към единствено възможния извод за участие на подсъд. Д. А. Х. в умишленото престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 във вр.с ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Протестираното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Задържаният за повече от три години под стража подсъдим Х. не е извършил деянието умишлено. Ето защо правилно е бил оправдан още от първата съдебна инстанция, поради липса на престъпление. Мярката за неотклонение е можело да бъде променена и по-рано. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 18.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 420/ 2021 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, І.наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.