Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
София, 27 април 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Севдалин Мавров
при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия В.Имова наказателно дело № 53/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационнен протест и допълнение към него, подаден от прокурор при ОП гр.Русе срещу нова въззивна присъда №56/09.12.2010 г. по внохд№742/10 г. на Окръжен съд гр.Русе, с която е отменена осъдителна присъда №175/30.09.2010 г. по нохд №1765/10 на Русенския районен съд срещу подсъдимия Я. П. С. за престъпления по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр.чл. 130 ал. 2 НК, съответно, срещу И. А. П. и Д. Й. Б., и вместо нея е признат за невиновен в това, на 07.02.2010 г. в[населено място] да е причинил лека телесна повреда на И. А. П., изразяваща се в болка и страдание, като деянието да е извършено по хулигански подбуди, поради което е оправдан по обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр.чл. 130 ал. 2 НК, както и за невиновен в това, на 07.02.2010 г.в[населено място] да е причинил лека телесна повреда на Д. Й. Б., изразяваща се в болка и страдание, като деянието да е извършено по хулигански подбуди, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131 ал. 1, т. 12, вр.чл.130 ал.2 НК.
Предявените граждански искове от И. А. П. против подсъдимия в размер на 1000 лв. неимуществени вреди и в размер на 20 лева обезщетение за имуществени вреди , както и съответно от Д. Й. Б. за 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и от 20 лв. обезщетение за имуществени вреди от престъплението, са отхвърлени като неоснователни.
В протеста се релевират касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК - нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Правят се следните доводи: присъдата е основана на експертно заключение, което е необосновано. Налагало се е съдът да назначи повторна СМЕ, която да потвърди или отхвърли изводите на първоначалната, тъй като стационарната хоспитализация на С., на която се основава съдебно-психиатричната експертиза е извършена през значителен период след датата на деянието. Липсва яснота по въпроса дали към момента на деянието е имало личностова промяна у дееца и в този момент намирал ли се е в продължително разстройство на съзнанието? Не е изяснено противоречието между данните от представената епикриза за болничния престой на С. от 21.09.до 23.09.2010 г., в която е посочено че той боледува от шизофрения, с констатациите на СПЕ, че заболяването не е регистрарано преди това. Следователно, възниква основателно съмнение в обективността на изводите за влиянието на болестта върху съзнанието на С. в момента на извършване деянията. Във всички фази на процеса С. е давал подробни и логични обяснения, което сочи на вменяемостта му и към момента на провеждане наказателното производство срещу него, когато той не се е намирал в състояние на невменяемост по чл.33, ал.1 НК, изключващо отговорността му.
При тези доводи, на основание чл.354, ал.3,т.2 и т.3 и вр. с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК се иска отмяна на присъдата и връщане делото за разглеждане от друг състав на ОС гр.Русе.
В съдебно заседание подсъдимият Я. П. С. не се явява, редовно призован. Не се явява и упълномощеният му защитник адвокат Н.Б. от АК[населено място]. Представил е писмено възражение срещу протеста, в което иска оставянето му без уважение.
Пред касационната инстанция не се явяват, редовно призовани и частните обвинители и граждански ищци И. П. и десислава Б., както и повереникът им, адвокат В. И..
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на протеста . Неправилно съдът само въз основа на заключението на СПЕ е оправдал подсъдимия като безкритично е приел това заключение. Експертизите не са сами по себе си несъмнени и безспорни, а се оценяват заедно с всички останали доказателствени източници. В нито една от фазите на процеса не е възникнало съмнение за вменяемостта на подсъдимия.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въззивната инстанция е изследвала обективно, всестранно и пълно доказателствените източници, изясняващи психическата годност на подсъдимия както по време на извършване деянието, така и по време на наказателното производство. Събрани са различни доказателствени източници в тази насока. Изводите че са налице основанията по чл.33 НК се дължат не само на оценката на заключението на СПЕ, но и на проверката му с останалите данни за психичния статус на подсъдимия Я. П. С. .
Твърдението, че по делото е направен неверен извод за доказаността на невменяемостта на подсъдимия по време на извършване на деянието и по време на процеса, няма опора в данните по делото. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната съдебна инстанция не разкрива каквито и да е пропуски, с които да е била нарушена разпоредбата на чл. 107, чл. 144, чл. 153, чл. 154 НПК. В решението си, което отговаря на изискванията на чл. 339 ал.3, вр. с чл.305, ал.3 НПК, съдът е изложил подробни съображения защо кредитира заключението на СПЕ и как установените от него обстоятелства се отнасят към елементите, очертаващи вменяемостта (невменяемостта) на подсъдимия.
От данните по делото е видно , че изготвеното от експерта д-р Н. Б. заключение не е било оспорено от представителя на ОП[населено място] в съдебното заседание на 09.12.2010 г. по внохд№742/10г. на ОС[населено място]. В заключението и устно пред съда, вещото лице е установило датирането на заболяването у подсъдимия Я. П. С. – шизофрения, „параноидна форма, пристъпно-прогредиентно протичане, с промяна на личността” от 2000-та година. Неоснователно се твърди в протеста, че липсата на предходното му освидетелстване или хоспитализиране с процесната диагноза разколебава правилността на извода за психотично заболяване на подсъдимия по време на инкриминираните деяния. Това съждение е произволно и няма опора в данните за историята на заболяването на подсъдимия. По делото е изяснено времето на заболяването на С. от 2000 г., откогато е започнала личностова промяна и не може да се очаква трайно подобрение и пълна ремисия, и причината, поради която С. не е бил заведен на учет в специализирано психиатрично заведение преди датата на деянието. Това е доброволният характер на диспансеризацията на лицата. А в случая, С. няма критично отношение към състоянието си и съзнание за психично заболяване. Вещото лице е изяснило характерни моменти в поведението на С., които очертават поведението му под влияние на налудност, при характерна липса на самокритичност и съзнание за психично заболяване. По делото е установена и фамилна обремененост от същото заболяване, от което страда и братът на подсъдимия. Вещото лице е обосновало липсата на възможност за трайно подобрение, което обяснява и факта на прекратеното на основание чл.243, ал.1,т.1 НПК, вр. с чл.33, ал.1 НК и вр. чл.89, ал. 1, б. ”б” НК последващо досъдебно производство №568/10 г. на РП[населено място] срещу Я. П. С. за деяние по чл.325 НК, извършено на 04.06.2010г. по чл.325 НК. Несонователно се твърди в протеста, че съдът неправилно не е назначил повторна, разширена или допълнителна СПЕ. Заключението на вещото лице по назначената и приета от въззивната инстанция съдебно-психиатрична експертиза (спр. на л.38-44 от въззивното производство) не е било оспорено и поставило под съмнение от представителя на ОП[населено място], видно от отразеното становище на прокурора в съдебни протокол от 09.12.10 г. по въззивното дело. Няма данни, които обективно да разколебават обосноваността, нито пълнотата на изводите на поставената от съда експертна задача. Неоснователно се твърди, че заключението на СПЕ не било проверено с други доказателствени източници. Обратното е вярно. Установен е обективният факт, че подсъдимият Я. П. С. боледува от шизофрения - „параноидна форма, пристъпно-прогредиентно протичане, с промяна на личността”. Установено е, че към времето на инкриминираните деяния в обвинителния акт, а именно, на датата 07.02.2010год., подс.Я. П. С. се е намирал в продължително разстройство на съзнанието, чиито медико-биологически параметри са изследвани и описани в заключението на вещото лице. Липсват други източници, които да разколебават изводите на експертизата и съдът правилно , съгласно чл. 144, ал. 2,т. 3 НПК се е съобразил с тях при решаването на въпроса за вменяемостта на подсъдимия
Не е нарушен материалният закон. Изводът по чл. 33, ал. 1 НК е съобразен с всички данни по делото. Съдът е обсъдил и фактите, че в рамките на същата календарна година, в която е регистрирано инкримираното поведение, е налице медицинска документация за С., включва още четири негови хоспитализации със същата психиатрична диагноза. Следователно изводът, че подсъдимият С. се е намирал в състояние , в което не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както към момента на деянието , така и към момента на провеждане на наказателното производство срещу него по настоящото дело, е изцяло съобразен с доказателствените факти. Експертизата е заключила, че такова е състоянието му и към момента на провеждане въззивното производство. Установено е, че съществува риск от последващо опасно поведение на подсъдимия, поради което по отношение на него е било препоръчано приложението на принудителни медицински мерки по чл.89"А" от НК, каквито са били предприети с определение от 21.01.2011г. по нчд№79/2011 г. по описа на Р. РС.
Доказана е невменяемостта на С. към момента на извършването на деянието по смисъла на чл.ЗЗ ал.1 от НК, което изключва наказателната отговорност на подсъдимия и неговата вина, поради което съдебният акт, с който лицето е оправдано е законосъобразен.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение водещо до касационна отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №56/09.12.2010 г. по внохд№742/10 г. на Окръжен съд гр.Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |