Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 161   София, 30 март  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                     ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                          ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 78/2010 година.   Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия К. Т. Р. против решение № 415 от 30.12.2009 по внохд № 609/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд. В нея като основание за проверка на въззивното решение е посочено явна несправедливост в потвърдителната й част само по отношение наложеното на основание чл. 342, ал. 4 от НК наказание на подсъдимия. Като несправедливо, въззивното решение се атакува и в изменителната му част, с която е увеличен размера на обезщетението присъдено на пострадалия. На посоченото касационно основание се прави искане за изменяване на въззивния акт с намаляване размера на наказанието и на обезщетението, присъдено на пострадалия. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба. Излагат се и доводи за незаконосъобразност със съображения, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК. От повереника на гражданския ищец е постъпило писмено становище срещу жалбата на подсъдимия, като се правят подробно мотивирани възражения, че тя е неоснователна и следва да се остави без уважение. Прокурорът също даде заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не е налице релевираното в нея основание за изменяване на въззивния съдебен акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда от 07.07.2009 год. по нохд № 71/2009 год. на Окръжен съд-Монтана подсъдимият К. Т. Р. е признат за виновен в извършено на 22.10.2008 год. в гр. Лом, обл. Монтана престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр. 1, във вр. ал. 1 НК, във вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, с резултат-причинена средна телесна повреда на С. М. Д., поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години. На основание чл. 342, ал. 4, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК Р. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Подсъдимият е осъден да заплати на С. М. Д. сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до първоначално предявения размер от петнадесет хиляди лева искът на ищеца е отхвърлен като неоснователен. По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски /включително и тези от гражданския ищец/, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение постановената присъда е изменена, като Р. е оправдан по част от елементите на фактическия състав-тези по на чл. 20, ал. 1 и на ал. 2, изр. 1, предл. 1 и изр. 2 от ЗДвП, а предявеният от гражданския ищец иск е уважен изцяло в първоначално предявения му размер от петнадесет хиляди лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи и изслуша становищата на страните в съдебно заседание, извършвайки проверка в пределите на чл. 347 от НПК, намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл. 347 от НПК ясно очертава пределите на касационната проверка-само в обжалваната част на присъдата /решението/ и по отношение на обжалвалите лица. В касационната жалба на Р. въззивното решение е атакувано единствено по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК- по отношение на наказанието определено в съответствие с нормата на чл. 342, ал. 4, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, както и в гражданско-изменителната му част. Поради това, въведеното едва в пледоарията на защита пред третата инстанция възражение срещу въззивното решение за нарушение на закона е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Оплакването за нарушение на чл. 348, ал 1, т. 3 НПК, по отношение дълготрайността на наложеното задължително допълнително наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години на подсъдимия, е неоснователно. Въззивната инстанция е изразила съображения, с които е дала отговор на отправените към нея доводи, свързани с твърдяната несправедливост на определеното на Р. наказание, и с които ги е отхвърлила като неоснователни. Фактически, същите възражения се правят и пред касационната инстанция, без да се сочат някакви значими аргументи, които могат да се противопоставят на убедителните мотиви в обжалваното решение. Въззивният съд е отговорил на доводи за явна несправедливост на наложеното кумулативно наказание, като е посочил, че срокът на лишаването му от право да управлява МПС не е завишен, а обратното-е занижен, с оглед множеството предишни санкционирания на дееца за нарушения на правилата на движение/л. 83 от дознанието и л. 24 от наказателното дело/, което обаче, поради липсата на съответен протест, не може да се коригира. От защитата на подсъдимия се твърди, че касаторът работи като шофьор и дейността му е свързана с транспорт и доставяне на продукти във фирмата на съпругата му и лишаването от правоуправление за приетия срок, ще се отрази неблагоприятно в социален план за семейството му. В кориците на делото липсват достатъчно доказателства подкрепящи това твърдение. Единствените косвени данни, които евентуално могат да се считат за насочващи в тази посока, се съдържат в представеното удостоверение изх. № 20090126131247/26.01.2009 год. от МП-Агенция по вписванията-Монтана, за регистрация на фирма „Веси-ЕМ”, със собственик и управител В, с която Р. живее на съпружески начала, но тези данни не са достатъчни, за да се приеме, че лишаването му от правоуправление за срок от две години, ще се отрази неблагоприятно в коментирания смисъл. Следователно, лишаването от правоуправление, отмерено в обсъждания двегодишен срок, се явява отговарящо на правилата, въз основа на които се определя наказанието. Превъзпитанието на Р. в насока на стриктно спазване на правилата за движение по пътищата, не би се постигнало с намаляване на дълготрайността на атакуваното лишаване от правоуправление, а би представлявало неоправдано снизхождение към подобно неправомерно поведение. Неоснователно е и оплакването, че немотивирано въззивният съд е уважил изцяло предявения от пострадалия граждански иск за причинените му неимуществени вреди. Напротив, макар и пестеливо, въззивния съд е посочил основанието за уважаване на исковата претенция на гражданския ищец, а именно: причинено непозволено увреждане и съответно ангажиране на дееца с деликтна отговорност, като при преценката за размера на съответното обезщетение са съобразени медико-биологичния характер на причинената средна телесна повреда; броят и тежестта на другите телесни увреждания, както и настъпилите от тях, впоследствие, за пострадалия негативни усложнения и последици от различно естество-здравно, трудово, включително и такива от личен характер.важеният граждански иск в размер на петнадесет хиляди лева, които подсъдимият следва да заплати на пострадалия, не е явно несправедлив, а отговаря на критерия по чл. 52 от ЗЗД и практиката на съдилищата, поради което жалбата на касатора е неоснователна и по това оплакване. Ето защо, като правилно и законосъобразно, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 415 от 30.12.2009 по внохд № 609/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: