6 6 Решение по т. д. № 3016/13 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 3016/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1 Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 06.11.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3016 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от Радостина В. М. чрез адв. Мария Иванова и от И. К. М. чрез адв. В. К. срещу въззивно решение № 733/15.04.2013 г. по т. д. № 4020/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 24.04.2012 г. по гр. д. № 10852/2009 г. на СГС в осъдителната му част, и вместо което е постановено отхвърляне на всички предявени от жалбоподателите искове: главен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД срещу ЗК [фирма], и предявените при условия на евентуалност искове: срещу [фирма] и Ж. Ч. по чл. 49 и по чл. 45 ЗЗД, както и срещу „Домейн Менада” по чл. 50 ЗЗД, както и в частта за присъдени разноски за производството. В касационните жалби се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] в писмен отговор и чрез юрисконсулт В. в съдебно заседание взема становище за отхвърляне на касационните жалби. Ответникът Ж. Д. Ч. в писмен отговор чрез адв. Г. М. поддържа, че жалбата е неоснователна. Ответникът „Домейн Менада” чрез адвокат Д. С. в съдебно заседание счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното: Софийски апелативен съд е приел /на стр. 7 от мотивите си/, че е безспорно установено от приложения като доказателство по делото Протокол за пътно-транспортно произшествие, както и от материалите по воденото досъдебно производство /протокол за оглед, скица и албум/, и от показанията на разпитаните свидетели, че на 23.06.2008 г. управляваният от Ж. Д. Ч. седлови влекач ”И. 440Е38” с ДК [рег.номер на МПС] е напуснал очертанията на пътното платно, минал през банкета и затревената площ и се ударил в къщата, собственост на ищците, който удар е довел до нейното пълно събаряне и унищожаване, както и на намиращите се в нея движими вещи. За да отмени първоинстанционното осъдително решение по главния иск срещу застрахователно дружество [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, САС е приел, че в производството по делото е останало недоказано наличието на противоправност в поведението на шофьора, както и причинна връзка между това действие и настъпилия вредоносен резултат, т. е. отсъствие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 223 КЗ. Съдът е посочил, че в рамките на съдебното производство е било безспорно, че наказателното производство по н.о.х.д. № 122/2009 г. срещу водача на товарния автомобил е прекратено с определение от 17.06.2009 г., влязло в сила на 03.07.2009 г., поради амнистия по реда на чл. 289, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК. Мотивирано е отсъствие на предпоставки по чл. 300 ГПК, поради настъпилата амнистия, като е счетено, че доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД е на ищците - жалбоподатели. Според мотивите, вината в гражданския процес се презумира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на презумпцията за вина е възможно само с доказателства, ангажирани от страните по гражданското дело, поради което е прието, че липсват предпоставките на чл. 45 ЗЗД и главният иск се явявал недоказан. По отношение на претенцията по чл. 50 ЗЗД спрямо собственика на вещта - [фирма] и лицето, под чиито надзор се намира, Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че макар и тази отговорност да е безвиновна и да е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства и качества или дефекти на вещта, то тъй като нямало назначена съдебно - техническа експертиза, на база на която безспорно да се установи дали е налице техническа неизправност на товарния автомобил, настъпила непосредствено преди отклонението на автомобила от пътното платно, този въпрос останал неизяснен, при изрично оспорване на механизма на п. т. п. в два от отговорите на исковата молба. Счетено е, че ищците не са ангажирали доказателства в тази насока, поради което исковете са отхвърлени. По отношение на евентуалните искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД е посочено, че отговорността при възлагане на работа на друго лице се носи от проявилото виновно поведение /действие или бездействие/ лице или от възложителя на работата. В касационните жалби на ищците, чрез процесуалните им пълномощници, са изброени сходни процесуалноправни и материалноправни въпроси, които ще бъдат разгледани обобщено, предвид еднаквото процесуално качество на жалбоподателите. С определение № 329/24.04.2014 г. касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, отнасящ се до разпределението на тежестта на доказване на вината, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващ се на решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По този въпрос, предвид изводите на въззивния съд в обжалваното решение, разгледани подробно по-горе, и разрешенията, дадени за приложение на чл. 45 ЗЗД от ВКС в посочените и приложени съдебни актове, е налице несъответствие с установената съдебна практика. Действително законът урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумпция. Оборимите законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане, ако се установи, че определено лице е причинило вредата, то се счита, че това е известният факт, и законът заключава, че това лице е действало виновно - и това е неизвестният факт. Увреденият няма нужда да доказва вината на причинилия вредата – тя се счита за установена, освен ако причинителят на вредата не докаже липсата на вина. Ноторно е, че законните предположения се установяват, за да се улесни доказването на отделни факти. В производството пред съда не е било спорно, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била застрахована в [фирма] по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на м. п. с., за които застрахованите отговарят съгласно чл. 257, ал. 1 КЗ. От съставения констативен протокол, от съставените протокол за оглед, скица и албум, както и от свидетелските показания, събрани в производството, се установява извършване на деяние от страна на водача на товарния автомобил Ж. Ч., неговата противоправност, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от същия закон. Товарният автомобил, управляван от Ч., е напуснал лентата за движение, отклонил се е в дясно под ъгъл около 20 градуса, преминал е през банкета и тревната площ, след което с предната дясна част на кабината и предната дясна част на прикаченото полуремарке е ударил къщата на ищците, находяща се в [населено място], [улица], от което е последвало и събарянето й, както и унищожаване на вещите намиращи се в нея. В тежест на ответниците е оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което не е било сторено. Формалното оспорване на вината на водача в писмения отговор на исковата молба от застрахователя не означава въвеждане на задължение за ищците да доказват нейното наличие, предвид законовата презумпция. Точно обратното, ответниците е следвало да оборят презумпцията за вина с доказателства, ангажирани в гражданския процес и да установят, че в резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, в това число и чрез експертиза, която ответникът е следвало да поиска. Материалите, намиращи се в кориците на наказателното производство, макар и пресъздадени във въззивното решение, в което е посочено, че те са неотносими, са повлияли на крайния извод на САС, че недоказано е останало и наличието на противоправност в поведението на шофьора и причинната връзка между действието и вредоносния резултат, т. е. на част от елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с доказателствената тежест и от тук с преценката на представените и относими към всеки един от исковете доказателства. Въведените за първи път пред въззивния съд с въззивната жалба твърдения от застрахователното дружество за възникнало непосредствено преди настъпване на п. т. п. разглобяване на съединение, водещо евентуално до неуправляемост на товарния автомобил, е следвало да се установи чрез експертиза, а подобно искане не е следвало да се приеме, че е възложено на ищците и отговорността за доказването му е тяхна. Разрешаването на този въпрос е и от значение за иска по чл. 50 ЗЗД, като и по отношение на него съдът е счел, че ищците е следвало да установят факта на възникналата техническа неизправност на товарния автомобил, водеща и до изключване вината на водача. Основателни са в тази връзка оплакванията в касационната жалба, свързани със съдържанието на доклада и разпределението на доказателствената тежест по всеки един от исковете, тъй като въззивният съд е следвало да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото. А докладът по делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор, защото той има предназначение и да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Вярно е , че допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, въззивният съд не следи служебно, но, както във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба, страните са се позовали на нарушения в тази насока , за това въззивният съд е дължал даване на указания на страните относно възможността да предприемат определените процесуални действия, съобразно т. 2 на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и да събере доказателствата, които се събират служебно от съда - в случая да назначи техническа експертиза. Поради това и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 733/15.04.2013 г. по в. гр. д. № 4020/2012 г. на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: