5 Р Е Ш Е Н И Е № 178 С., 20.10.2015 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 844 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, [населено място], клон Г., подадена чрез адвокат И. Ж. срещу въззивно решение № 390 от 3.11.2014 г. по гр. дело № 994/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 778 от 22.08.2014 г. по гр.д. № 1015/2014 г. на Великотърновския районен съд са уважени предявените от Ц. И. А. срещу жалбоподателя искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ: за признаване на уволнението, извършено със заповед № 10 от 30.01.2014 г. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „организатор Туристическа агенция”; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в размер на 3301.20 лв. Дружеството е осъдено да заплати направените разноски по делото и държавна такса. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са твърдения за неправилност на прието от въззивният съд, че извършването на подбор било задължително, тъй като в случая е съкратена единствена бройка в обособено структурно звено. Претендират се разноски за производството. Ответницата по касационната жалба Ц. И. А. не изразява становище. С определение № 489 от 4.05.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: какви са критериите при определяне налице ли е или не относително самостоятелно обособено структурно звено, респ. при преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор, когато се закрива изцяло такава обособена структура чрез съкращаване на единствена длъжност в нея, както и когато наред с основната си дейност работодателят осъществява и специфична, представляват ли структурите му осъществяващи тази специфична дейност относително самостоятелно обособени звена, с оглед преценката за подбор при закриване на тази от тях която е на загуба. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1073/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 306 от 9.10.2013 г. по гр.д. № 1851/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 51 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 3726/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решене № 211 от 14.08.2014 г. по гр.д. № 4441/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че извършването на подбор по чл.329, ал.1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателят да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници и служители, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците или служителите в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. При преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалния критерий, респ. териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически, но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленска структура на предприятието- самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието. Работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Работодателят обаче не е длъжен нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа, според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор. За да потвърди решението на първоинстационния съд, Великотърновският окръжен съд е възприел извода му, че в случая Туристическа агенция [населено място], в която е работила ищцата не е самостоятелно обособено структурно звено, респ. при прекратяване на трудовият й договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ подборът е бил задължителен, поради което след като не е извършен такъв, уволнението й се явява незаконосъобразно. Изложил е съображения, че по делото не се спори, че Туристическа агенция [населено място], както и другите три туристически агенции не притежават организационно-управленска самостоятелност, т.е. обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия на предприятието. Позовал се е на даденото в решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1073/2010 г. на ВКС, ІV г.о. разрешение, че основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно- управленската. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. При дадения отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Неправилен е изводът на съда, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като не е извършен подбор по чл.329, ал.1 КТ между всички служители изпълняващи длъжността „организатор на туристическа агенция”. Данните по делото сочат, че във връзка със закриване на туристическата агенция в [населено място] работодателят е взел решение за съкращаване на единствената щатна бройка в агенцията. Приел е щатно разписание, в което тази агенция не съществува. В останалите три агенции намиращи се в други населени места - Р., Р. и С. съществуват щатни бройки за длъжността „организатор туристическа агенция”, но работодателят не е длъжен нито може да извърши подбор между ищцата и организаторите на туристически агенции в други населени места. В случая подбор по чл.329, ал1 КТ не е бил необходим, тъй като такъв трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. В [населено място] туристическата агенция е една със един служител-ищцата. Неправилно съдът е приел, че агенцията не е обособено структурно звено, тъй като не представлява самостоятелна организационно-управленска структура, т.е. не е налице относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието. Видно от представените щатни разписания, включително и действащото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата туристическите агенции в отделните населени места са обособени структурни звена за съответното населено място с по един служител във всяка една. П. между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури. Работодателят в случая не е бил длъжен да извършва подбор по критериите на чл.329 КТ тъй като в структурното звено в [населено място] служителката заемаща длъжността организатор е била една и дейността й е била съкратена. Видно от изложеното работодателят е осъществил надлежно правото си да прекрати трудовия договор с едностранно изявление поради съкращаване на щата, без задължението да извърши подбор. По тези съображения обжалваното решение като незаконосъобразно ще следва да се отмени и касационната инстанция се произнесе по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законосъобразност на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски, които видно от представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 446.03 лв. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 390 от 3.11.2014 г. по гр.д. № 994/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 778 от 22.08.2014 г. по гр.д. № 1015/2014 г. на Районен съд, [населено място] и вместо него Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. И. А. от [населено място], [улица] срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих”, [населено място], район Изгрев, [улица], № 11 обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ. ОСЪЖДА Ц. И. А. да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих”, [населено място] направените разноски по делото в размер на сумата 446.03 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: