Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 472   София, 6 януари  2008г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Жанина Начева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора М.Маринова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 449 /2008 г.   Производството по делото е образувано на основание касационните жалби на подсъдимия Г. К. Д., подадени лично от него и чрез защитника му а. Г, против решение № 123 от 07.07.2008 г. по внохд № 119/2008 г. на Апелативния съд в гр. В.. Личната жалба на подсъдимия съдържа бланкетни оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът изтъква нарушение на закона, довело до неправилна квалификация на деянието като престъпление по чл.116 , ал.1 ,т.3, пр.1, т.6, пр.2 и 3 ,т.7 и т.9 от НК, вместо по чл.118 или чл.119 от НК. Явната несправедливост на наказанието се обосновава с многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са съобразени от съда. В заключение се отправя искане за изменение на въззивното решение , като деянието се преквалифицира, а наказанието се намали по размер. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия се осъществява от двама адвокати. В рамките на ангажираните касационни основания с различни аргументи те оспорват квалифицирането на убийството като извършено с предумисъл и с користна цел, като акцентират върху данните за неизбежна отбрана и силно раздразнено състояние на подсъдимия. В писмената защита на а. Т допълнително се описват нарушения на правото на защита на обвиняемия и се обосновава необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради непълнота на доказателствата и неизясненост на фактическата обстановка. Алтернативно се подкрепя молбата за намаляване на наказанието поради явната му несправедливост. Подсъдимият настоява за смекчаване на санкцията на основанията , посочени от защитниците му. Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на жалбите без уважение.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Р. с присъда № 41 от 07.04.2008 г. по нохд № 46 по описа на съда за 2008 г. признал подсъдимия Г. К. Д. за виновен в това, че на неизвестна дата в периода м. ноември – месец декември 2006 г. в гр. Р., предумишлено, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост умъртвил баща си –, като убийството е извършено с користна цел, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.3, пр. 1, т.6, пр.2 и пр.3, т.7 и т.9 във връзка с чл.115 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на четиринадесет години и девет месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59 , ал.1 от НК съдът приспаднал задържането на подсъдимия в изпълнение на мярка за неотклонение по настоящето производство. Великотърновския апелативен съд с решение № 123 от 07.07.2008 г. по внохд № 119 от 2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.   Касационните жалби[1] срещу така постановения въззивен акт са частично основателни по следните съображения : На първо място се налага уточняване на рамките на касационния контрол, тъй като един от защитниците на подсъдимия – а. Т. И. , излага доводи за непълнота на доказателствата, неизясненост на фактическата обстановка, необоснованост на фактическите изводи и превратно възприемане от въззивната инстанция на съдържанието на доказателствения материал. Принципно установеният от НПК инстанционен ред изключва непълнотата на доказателствата и необосноваността като касационни основания, поради което аргументите на защитата в тези насоки не могат да се обсъждат от третата инстанция. Настоящият казус обаче се характеризира с допълнителна особеност. Производството по делото пред първата инстанция протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и постановил осъдителна присъда, с която определил наказание при условията на чл.55, от НК без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Избраният от подсъдимия ред за разглеждане на делото изключва последващи възражения относно пълнотата на доказателствения материал и изследването на нови версии на фактическата обстановка.пражнявайки правото си на съкратено съдебно следствие подсъдимият се е отказал от общите правила на състезателния наказателен процес, но е получил привилегията на чл.373 ,ал.2 от НПК относно размера на санкцията. След като е предпочел пътя на защита по реда на Глава ХХVІІ от НПК подсъдимият вече е длъжен да се съобрази с неговите ограничения, изключващи атакуване на веднъж признатите обстоятелства. Коментираните възражения на защитата биха имали основание само в хипотезата на нарушаване на чл.31, ал.2 от Конституцията на РБ и корелативно свързаният с нея чл.372,ал.4 от НПК. Несъмнено съдът би допуснал съществено процесуално нарушение, ако събраните в досъдебното производство доказателства не подкрепят самопризнанието, но въпреки това то става база за осъдителна присъда без да се събират доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Самопризнанието би изгубило процесуалното си значение, ако волята на подсъдимия е опорочена или процедурата за депозиране на признанието не е спазена. В касационната жалба не се поддържат твърдения за такива нарушения, а те не се установяват и от служебната проверка. Съкратеното съдебно следствие е инициирано от подсъдимия , представляван от надлежно упълномощен защитник. При предварителното изслушване на 07.04.2008 г. подсъдимият в присъствието на защитника е признал изцяло фактите от обвинителния акт ,като заявил, че не желае събиране на доказателства за тях и напълно разбира значението на признанието при постановяване на присъда. В досъдебната фаза е събран изобилен доказателствен материал, включващ гласни писмени и веществени доказателства и съответната им експертна оценка, който изключва всякакви подозрения за изолираност на самопризнанието. При това положение са напълно несъстоятелни оплакванията на защитата за опорочаване на вътрешното убеждение на съда по отношение на фактите. Възприетите от съда обстоятелства отразяват съвпадащата позиция на обвинението и подсъдимия и не могат да се ревизират с аргументи за необективност и необоснованост. Прочее другият а. на подсъдимия-Г. Недков, изразява позиция, възприемаща изцяло резултата от съкратеното съдебно следствие, като насочва атаката си срещу правната квалификация на фактите от обвинителния акт. Така релевираното оплакване също е неоснователно. То е било предмет и на въззивната жалба и е получило убедително опровержение в решението на апелативния съд. Не е вярно твърдението,че няма данни подсъдимият да е взел предварително и в спокойна обстановка решение да убие баща си, тъй като не е изработил план за убийството и за създаване на алиби. Напротив, установено е, че касаторът не само стигнал до тази мисъл, но и я споделил със свидетелите К. П. и Е. А. Пред тях Г. Д. изразил омразата към баща си и желанието да се отърве от него, като заявил, че вече е направил несполучлив опит да го отрови със спирт за горене и търси човек да го убие срещу 10 000 лева . От тези изявления до извършването на деянието изминали няколко месеца – срок с достатъчна продължителност за обсъждане на мотивите за и против убийството. Решаващо значение за наличието на предумисъл имат данните за формиране в съзнанието на дееца на решение за извършване на деянието , които не винаги изискват детайлен план за действие и за прикриване на извършеното . Реализацията на престъпното намерение може да включва различна по степен спонтанност без тя да изключва предумисъла . Подсъдимият Г. Д. бил решен да убие баща си и в деня на престъплението получил възможност да реализира това свое предварително решение. Не намира подкрепа в данните по делото и искането за отпадане на користната цел на убийството.становено е , че подсъдимият силно се безпокоял от желанието на баща си да замени едно от жилищата си с по-малко , тъй като очаквал да наследи по-ценния имот. Престъплението било извършено в деня , когато преговорите по сделката напреднали значително и подсъдимият разбрал, че тя ще се осъществи. След убийството подсъдимият извършил поредица от добре организирани действия , за да придобие двата апартамента на К. Д. Той потърсил помощта на св. П, показал му нотариалните актове и личната карта на убития и потърсил помощта му, за да се снабди с пълномощно от името на баща си за разпореждане с имотите. По-късно Г. Д. отдал едно от жилищата под наем, като разпространил версията за избягалия в чужбина собственик. Тези обстоятелства категорично очертават целта на подсъдимия да придобие реална материална изгода от смъртта на жертвата. Разсъжденията на защитата, че той би постигнал същия резултат като единствен наследник на пострадалия и бил лишен от мотив да го убива, не кореспондират с данните за конфликт между бащата и сина точно заради отчуждаването на част от имотите. Отношенията между двамата не се отличавали с топлота и загриженост , бащата водел паразитен начин на живот и подсъдимият имал всички основания да се страхува за размера на бъдещото наследство. Признатите от подсъдимия обстоятелства не подкрепят позицията на защитата за действия, предприети от касатора в израз на неизбежна отбрана. Описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт ситуация не съдържа информация за непосредствено противоправно нападение , което да провокира защитна реакция от страна на нападнатия. Фактическата обстановка разкрива скарване между сина и употребилия алкохол баща. Константин Д. държал нож в ръката и го размятал, разхождайки се из кухнята, като в един момент тръгнал срещу подсъдимия. Не се съобщава за отправени закани или други прояви, които да показват реална заплаха от нападение. Напротив , точно в този момент подсъдимият открил възможност да се “отърве” от бащата и с другия нож, намиращ се на масата, му нанесъл 11 порезно- прободни рани в областта на гърдите и корема . В обвинителния акт няма данни и за състояние на силно раздразнение у подсъдимия, предизвикано от пострадалия със заплаха. То не може да се презумира от факта на скарването между дееца и жертвата , тъй като липсва фактологическа обосновка за афектно състояние както от медицинска, така и от правна позиция. В отговор на доводите на защитата следва да се отбележи , че комплексната съдебно-психиатрична и съдебно психологична експертиза изключва физиологичен афект към момента на инцидента, а самопризнанието не съдържа данни за извършени от пострадалия противозаконни действия срещу подсъдимия. Не могат да бъдат споделени и възраженията на защитата срещу квалифицирането на убийството като извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин. Броят, интензитетът и насочеността на ударите, причинили смъртта на К. Д. , подкрепят извода на въззивния съд за проявена особена жестокост. Тя обаче намира особено ярка проява в действията на подсъдимия след убийството, когато той разчленил трупа на пострадалия и го изхвърлил в изоставена тоалетна . Смъртта на бащата не настъпила мигновено и той изпитал ужаса на агонията . Подсъдимият напълно е съзнавал подробностите на извършване на убийството и е искал настъпването на общественоопасните последици от тях . Той е имал достатъчен по обем психически потенциал, за да разбере какво причинява на жертвата, но е замахнал единадесет пъти, прониквайки с ножа многократно в коремната и гръдна кухина на тялото й. Нарязването на тялото на следващия ден и изхвърлянето му в околностите на града демонстрират особеното ожесточение и презрение, което подсъдимият изпитвал при отнемането на човешки живот. Квалификацията по чл.116 , т.т.6 пр.2 и 3 от НК е законосъобразна и адекватна на установените обстоятелства. Касационните жалби са основателни единствено в частта им, свързана със справедливостта на наложеното наказание. Съдът е бил обвързан от процедурната норма на чл.373 , ал.2 от НПК за отмерване на санкцията при условията на чл.55 от НК без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Той е предпочел формалното й спазване, като наложил наказание от четиринадесет години и девет месеца лишаване от свобода т.е. само три месеца под легалния минимум. По този начин са останали недооценени смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които двете предходни инстанции точно са дефинирали – млада възраст, чисто съдебно минало, разкаяние, демонстрирано чрез съдействие в досъдебното производство за разкриване на обективната истина , критично отношение към извършеното. Не може да бъде споделена позицията на въззивната инстанция, че психологическата структура на личността на подсъдимия е допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като доказва “потенциалната опасност на подсъдимия за околните”. Психологическата експертиза подпомага установяването на правнорелевантните факти , но никога сама по себе си не може да е основание за засилване или смекчаване на наказателната принуда. Противното би означавало да се измести фокуса на наказателното правосъдие от деянието върху личността на дееца – подход, който не следва да бъде толериран. Несъмнено степента на обществена опасност на конкретното деяние е висока, тъй като са налице няколко квалифициращи признака, но определения продължителен срок на лишаване от свобода намалява шанса за ресоциализия на подсъдимия и отклонява наказанието от хуманната му превъзпитателна и поправителна функция. Ето защо настоящият състав счита ,че наложената санкция следва да бъде намалена на 12 години лишаване от свобода – срок, позволяващ реализация на целите, посочени в чл. 36 от НК.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 и ал.2 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И     ИЗМЕНЯ решение № 123 от 07.07.2008 г. по внохд № 119/2008 г. на Апелативния съд в гр. В., като намалява срока на наложеното на подсъдимия Г. К. Д. наказание лишаване от свобода от четиринадесет години и девет месеца на дванадесет години. Оставя в сила решението в останалата му част . Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1   2. [1] Жалбата на подсъдимия е инкорпорирана в тази на защитата, поради което ще бъде разгледана в нейните рамки