Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
София, 25.05.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 432 /2016 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 115 от 26.02.2016 г.. по касационна жалба на А. Д. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 413 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 1486/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 491/25.05.2015г. по гр.д. № 4547/2013г. на Районен съд - Сара Загора. С последното е извършена съдебната делба, като допуснатия до делба недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв.м., а по скица 329 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв.м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв.м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв.м. е изнесен на публична продан. Не са уважени претенцията на касатора и на Д. М. М. за възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК.
К. А. М. прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 349, ал.2 ГПК и със съдебната практика, която приема, че командироването в чужбина от външнотърговска организация не изключва факта на постоянно живеене в жилище в България заедно с наследодателите към момента на откриване на наследството. Моли да бъде уважено искането му за възлагане на делбения имот, ведно с всички законни последици от това.
Ответниците по касация Б. С. Б. и К. М. М. не вземат становище по жалбата, но в хода на производството вземат становище за уважаване претенцията за възлагане на първия етаж, заявена от касатора.
Ответникът по касация Д. М. М. не взема становище по касационната жалба, но в хода на производството взема становище за неоснователност на претенцията за възлагане, заявена от касатора, защото в процесното жилище винаги е живял той.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК съделителят да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и пребиваването към този момент в чужбина поради служебно командироване изключва ли приложението на тази норма. По този въпрос с Р № 166/ 04.07.2011г. по гр.д.№ 1390/2010г. ІІ гр.о. е прието, че изискването съделителя да е живял в делбения имот не следва да се тълкува стеснително. Настоящия съдебен състав споделя тази практика
По въпроса: временното пребиваване в чужбина с цел работа към външнотърговска централа пречка ли е да се приеме, че този съделител е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. С решение № 241/17.12.2014 г. по гр.д.№ 452/2014г. на ОС-Видин, влязло в сила след не допускане до касация с определение № 190/14.05.2015г. по гр.д.№ 1326/2015г. ІІ гр.о. и решение № 86/21.02.2013 г. по гр.д.1088/2012г. на Плевенски окръжен съд, не допуснато до касация с определение № 413 17.07.2013г. по гр.д.№ 3294/2013г. І гр.о. на ВКС е прието, че пребиваването на съделител в чужбина поради командировка с цел специализация не изключва извод, че такъв съделител е живял в жилището, ако е установено че за времето, когато се е завръщал в страната е живеел в същото жилище. Тази практика се споделя и от настоящия състав, тъй като противното би означавало неоснователно да се ограничи правото на български гражданин да получи възлагане на имота на основание чл. 349, ал.2 ГПК. За да е приложима тази норма, това следва да е единствено жилище за него в страната. Подобно ограничаване на права по отношение на жилището в което съделителя живее в страната към момента на смъртта на родителите поради това, че е изпращан често на командировки в чужбина, или защото е на специализация, би противоречи на целта на закона, а резултата би бил непропорционален. Командироването и специализацията предполагат временно пребиваване в чужбина, което не изключва, а напротив предполага необходимостта от постоянно жилище в България, в което командирования, специализанта живее. Целта на нормата не е да санкционира наследника за това, че към момента на откриване на наследството е отсъствал от наследственото жилище, а да задоволи жилищната нужда на този от наследниците, за който наследствения имот, предмет на делба е единствено жилище и няма други съделители, с които да конкурира за възлагане.
Фактите по делото са следните:
С влязло в сила решение до делба е допуснат недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв.м., а по скица 329 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв.м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв.м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв.м. при квоти 3/6 ид.ч. за А. М. и по 1/6 ид.ч. за Д. М. М., Б. С. Б. и К. М. М.. Имотът е неподеляем. Квотите произтичат от наследяване. Претенции за възлагане са заявили касаторът А. М. и Д. М.. Последният не е представил декларация за семейно и имотно състояние, поради което не е доказал наличието на предпоставките за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК и не може да конкурира за възлагане. А. М. е декларирал, че не притежава друг жилищен имот. Притежава идеална част от празно дворно место и нива, които не са жилища по смисъла на закона. Спорно е дали към момента на откриване на наследството, което е предмет на делба на наследодателите К. А. М. – починал на 09.05.1989г. и на Д. М. С. – починал на 06.10.1990г. касаторът А. М. /техен син/ е живял в делбения имот. Безспорно е, че той е пътувал често до Германия и Полша като командирован. Адресната му регистрация до 2000 г. е била в Стара З., но не е посочен точен адрес в официалното удостоверение за постоянен адрес. Когато се е връщал в България се е прибирал в процесното жилище на първия етаж до смъртта на родителите си. Това се признава от съделителите Б. С. Б. и К. М. М.. Оспорва се от Д. М., който заявява, че чичо му е живеел в София, а в процесното жилище е живял той. От доказателствата, събрани в първата фаза на производството е видно, че втория етаж, който не е процесен е дарен от общите наследодатели на другия им син М. М. – баща на ответника Д. М.. Дари този съдебител да е живял в процесния първи етаж към момента на откриване на наследството и за двамата наследодатели – 1989-1990г., това не изключва факта и касатора да е живял в това жилище към посочения период. Законът не изисква само заявилият претенция съделител единствен да е живял в жилището заедно с наследодателите. Затова при конкуренция между няколко съделители, за които са доказани всички предпоставки за възлагане, делбата се извършва чрез възлагане на жилището на този от тях, който предложи най-висока цена – чл. 349, ал.2 изр. последно ГПК. В случая няма конкуренция между касатора А. Д. М. и Д. М. М., защото втория не е доказал, че не притежава друго жилище. Твърдял го е в становищата, но това е изгоден за него факт, поради което подлежи на доказване. Може да бъде доказан с декларация за семейно и имотно състояние, която като частен документ може да бъде оспорена и декларираните данни опровергани, но той не е представил такава. Това, че касаторът е ползвал процесното жилище като постоянен адрес за пребиваване в страната към 1989-1990г. се установява от становището на останалите съделители без Д. М., от показанията на свидетеля С.С., който обяснява, че докато били живи К. и Д., синът им А. живеел при тях. По работа ходел в Германия и в София, но се прибирал в делбеното жилище. Тези показания се потвърждават и от представеното у-ние изх.№ 2786/28.05.2015г. на [община], в което е отразено, че постоянния адрес на касатора в периода 09.02.1979г. до 01.03.2000г. е бил в [населено място]. Действително в това удостоверение не е посочен конкретен адрес, но въззивната инстанция не е преценила това удостоверение в съвкупност с признанията на останалите съделители без Д. М. и другите доказателства. В удостоверението не е посочен постоянен адрес на касатора в Стара З. до 2000 г., но не се установява да е имал и друго жилище в този град. Декларирал е, че няма такова и този частен документ не е оспорен. Твърденията на съделителя Д. М., че притежавал и друго жилище в София не са доказани от него. Затова, че касаторъг е живял на адреса на процесното жилище в Стара З. установява представеното заверено копие от военната книжка, издадена на 06.11.1970г.
По изложените съображения, решението на възивната инстанция, с което е потвръдено решението на РС относно способът, по който е извършена делбата, е постановено в противоречие с процесуалните правила касаещи изискването доказателствата да се обсъждат по отделно и в съвкупност и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Избраният способ за извършване на делбата – публична продан е приложим когато допуснатото до делба жилище е неподеляемо и то не може да бъде възложено поради това, че не са налице предпоставките за възлагане на заявилия претенция по чл. 349, ал.2 и ал.3 ГПК. Тъй като предпоставките за възлагане по претенцията на касатора са доказани и не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като по изложените съображения възложи на касатора процесното жилище на първия етаж на основание чл. 349, ал.2 ГПК, като определи и сумите за уравнение на дяловете на останалите съделители, съобразно определената пазарна цена от СТЕ – 75 200 лв. и квотата им – по 1/6 ид. на стойност при тази цена – по 12 533 лв. за всеки. Тези суми са дължими в шестмесечен срок от влизане на решението в сила ведно със законната лихва, съгласно чл. 349, ал.5 ГПК. При тази цена, дължимите държавни такси от съделителите са определени още с решението на РС, което в тази част е влязло в сила. В частта, с която е уважена претенцията по сметки, също не е обжалвано решението на РС и е влязло в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 413 от 26.10.2015г. по гр.д.№ 1486/2015г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 491/25.05.2015г. по гр.д. № 4547/2013г. на Районен съд - Сара Загора в частта, с която допуснатия до делба недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв.м., а по скица 329 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв.м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв.м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв.м. е изнесен на публична продан и вместо това постановява:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал.2 ГПК на А. Д. М. ЕГН-[ЕГН] допуснатия до делба недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно место, находящо се в [населено място], [улица] площ 317 кв.м., а по скица 329 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 68850.503.519, ведно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда със застроена площ 88,28 кв.м. с идентификатор 68850.503.519.1.1, ведно с принадлежащите към него западно мазе с площ 29,97 кв.м. и югоизточно таванско помещение с площ 37 кв.м. с пазарна цена 75 200 лв.
ОСЪЖДА А. Д. М. ЕГН-[ЕГН] да плати за уравнение на дяловете от възложеният му имот находящо се в [населено място], [улица], етаж първи на останалите съделители Д. М. М. ЕГН-[ЕГН], К. М. М. ЕГН-[ЕГН] и Б. С. Б. ЕГН-[ЕГН] по 12 533 лв. на всеки от тях по отделно в шестмесечен срок от постановяване на настоящото решение ведно със законната лихва.
В останалата част, решението на районния съд по извършване на делбата е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |