Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 91 С., 04.06. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 860 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. Т. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Г. от АК-Стара З., против въззивно решение № 88 от 12.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 89 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е отменено решение № 1219 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 6963/2010 г. на Старозагорския районен съд, е отхвърлен предявеният от К. Т. К. против Т. Г. Г. от [населено място], иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение № 15 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 736/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца – Т. К. Т. ЕГН [ЕГН] и К. К. Т. ЕГН [ЕГН], за осъществяване на лични контакти с децата и заплащането на издръжка. Със същото решение е уважен предявеният от Т. Г. Г. срещу К. Т. К. насрещен иск с правно основание чл. 56, ал. 6 СК, като е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 70 на Т. Г. Г.. Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Подробни съображения са изложени в писмена защита по отношение на иска с правно основание чл. 56, ал. 6 СК. Ответницата по касационната жалба Т. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК-Стара З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна. Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], не изразява становище по касационната жалба. С определение № 1482 от 20.12.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос свързан с приложението на чл. 56, ал. 6, вр. с ал. 5 СК относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата. По поставения правен въпрос следва да се има предвид следното: Мерките относно ползването на семейното жилище като акт на спорна съдебна администрация не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на тези права. Тези мерки се основават на ползването – на разпределение подлежи ползването и на жилище, което не е общо, собственост е на единия съпруг, на негови близки или на трето лице. Мерките относно ползването на семейното жилище трябва да съответстват на първо място на интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца като разпределение ползването на семейното жилище между съпрузи с ненавършили пълнолетие деца се извършва служебно от съда, без оглед на процесуални срокове и преклузии за предявяване на исканията и за представяне и събиране на доказателствата. Интересът на ненавършилите пълнолетие деца е основен критерий и при искане за промяна ползването на бившето семейно жилище на страните при условията на чл. 56, ал. 6 СК. Действително съгласно тази разпоредба при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището, а ал. 5 на чл. 56 СК дава възможност, когато съпрузите са съсобственици, или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът да предостави ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Следва да се подчертае, че независимо, че чл. 56, ал. 6 СК препраща към ал. 5, това не изключва приложението и на предходните алинеи на чл. 56 СК при изменение на обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките за предоставяне ползването на семейното жилище, стига по делото да се установят такива факти. В случая следва да се подчертае, че когато е налице искане за промяна на мерките относно ползването на семейното жилище, съдът следва да установи кой е негов собственик и от какви помещения се състои то, както и да прецени възможността за обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище без общо ползване на помещения. Ако това е възможно ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище могат да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг, заедно с децата върху които той упражнява родителски права и от другия съпруг, а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои помещения от кой съпруг заедно с децата, по отношение на които той упражнява родителските права, се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване. Освен това когато идеална част от семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, а останалите идеални части са собственост на негови близки, съдът преценява какви са дяловете в съсобствеността и как е разпределено ползването между семейството на съпруга и семействата на неговите близки (така съдът определя обема на семейното жилище). Ако съгласно горните правила, от семейното жилище може да бъде обособена реална част, която съответства на дела на съпруга-съсобственик от целия съсобствен имот, тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, докато ги упражнява, а ако обособената реална част от семейното жилище надхвърля дела на съпруга-съсобственик от целия имот, тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, за срок до една година. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че насрещният иск на Т. Г. Г. за промяна в мерките за ползване на бившето семейното жилище на основание чл. 56, ал. 6 СК, е основателен с оглед интересите на децата. В тази връзка е приел, че след като упражняването на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца са предоставени на майката, същата не притежава друго жилище, а и с оглед на обстоятелството, че след развода майката заедно с децата са се върнали да живеят в процесното жилище, то предявеният от нея насрещен иск за промяна в ползването на бившето семейно жилище е основателен и следва да бъде уважен. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният насрещен иск от Т. Г. Г. за промяна на мерките за ползване на бившето семейното жилище на основание чл. 56, ал. 6 СК е допустим, тъй като се касае за акт на спорна съдебна администрация, а не акт на правораздаване, който не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, а определя реда и начина на упражняване на тези права. В тази връзка съдът е отчел фактите, че след развода на страните, майката заедно с двете ненавършили пълнолетие деца е отишла да живее при бащата в бившето семейно жилище, което е основание да предяви насрещния си иск за промяна в мерките за ползване на семейното жилище на основание чл. 56, ал. 6 СК, в производството по иска, предявен от бащата на основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на мерките за упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие, родени от брака деца. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е съобразил доказателствата, че бившето семейно жилище е съсобствено на бившия съпруг и неговите майка и сестра като наследници на покойния му баща, поради което ползването на семейното жилище подлежи на разпределение, но при условията на чл. 56, ал. 2 или ал. 3 СК. Видно от изложеното, обжалваното решение в частта по промяна на мерките относно ползването на семейното жилище, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да допусне техническа експертиза на разноски ответницата, със задача да заснеме и представи скица на семейното жилище с означение на площите на отделните помещения. Мерките относно ползването на семейното жилище следва да бъдат постановени при условията на чл. 56, ал. 2 СК, респ. чл. 56, ал. 3 СК. По претенцията за разноски пред касационната инстанция, въззивният съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 88 от 12.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 89 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта му относно промяната в мерките на ползване на бившето семейно жилище, с правно основание чл. 56, ал. 6 СК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Старозагорския окръжен съд съгласно горните указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :