4 Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 08 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 206 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез защитника, срещу решение № 427 от 3.12.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 807/2014 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че по делото не е било установено психичното състояние на подсъдимия към момента на деянието, което има значение за правилната квалификация и определяне на адекватно по вид и размер наказание; че въззивният съд произволно е отхвърлил искането на защитата за назначаване на експертиза; че по делото липсва обективен анализ и преценка на доказателствата, извлечени от свидетелските показания и не са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства; че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно високо по размер. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 2479 от 10.06.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по н. о. х. д. № 345/2013 г. подсъдимият Г. А. М. е признат за виновен в това, на 19.09.2012 г. в землището на [населено място], [община], да е причинил средна телесна повреда на Д. У. К. в качеството му на служител на Изпълнителната агенция по горите – горски стражар при териториално поделение „Държавно горско стопанство – Р.”, при изпълнение на службата и функциите му, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от седем месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 100/2012 г. по описа на Районния съд – [населено място]. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. У. К. сумата от шест хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 427 от 3.12.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 807/2014 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Пространно са развити доводи за съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд с отказа да назначи тройна съдебно психологическа и психиатрична експертиза, чиято цел била да се осигури безпристрастност и компетентност на специализираното заключение. Целта не била постигната с назначената от първоинстанционния съд повторна експертиза, тъй като вещите лица са поставили погрешна диагноза, а при това положение, нищо не е гарантирало достоверност на заключението за отсъствието на физиологичен афект към момента на деянието на подсъдимия. Доводите са неприемливи. Липсва процесуално нарушение с отхвърленото искане за назначаване на тройна експертиза, когато със заключението на приетата повторна експертиза е бил даден изчерпателен отговор на въпросите, релевантни към установяване на съществените обстоятелства по делото. Съдът не е имал никакво основание да се съмнява в специалните знания на експертите в съответната научна област и да отхвърли техните изводи. Конкретни съображения за проявено пристрастие от вещите лица не се изтъкват и от жалбоподателя. Ето защо неуваженото искане на защитника за назначаване на експертиза не е резултат от произволно съдебно усмотрение, а надлежно изведено от материалите по делото. Определянето от въззивния съд на повторната експертиза като тройна, докато всъщност тя била изготвена от две вещи лица, е резултат от допусната техническа грешка, която не накърнява процесуалните права на подсъдимия. Жалбоподателят изтъква и доводи срещу оценката на част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия. Твърди, че по делото не ставало ясно защо съдът е преценил твърденията на подсъдимия и на негови роднини като защитна версия в процеса, а се е доверил на показанията на свидетели, с които пострадалият се намирал в служебни отношения. Поначало въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и оценка на доказателствените материали. В този аспект Софийският апелативен съд е изпълнил процесуалните си задължения аналитично да обсъди всички доказателствени източници, не е проявил едностранчив подход към едни от тях за сметка на други, изложил е достатъчно изчерпателни съображения. Обстоятелството, че пострадалият не бил съобщил всички факти още при първоначалния си разпит на досъдебното производство (предходен инцидент с брата, след който била задържана каруцата на подсъдимия) или част от свидетелите били отрекли за униформеното облекло на св. К., не са от естество да компрометират свидетелските показания, на които съдът се е доверил като достоверни източници на доказателствена информация и годни по своето съдържание да опровергаят част от обясненията на подсъдимия М.. В рамките на установените фактически положения правната квалификация на деянието е законосъобразна. Въззивното решение съдържа надлежно мотивирания отговор на довода на защитника, който е претендирал съставомерност на деянието по чл. 132 НК. Възприемайки изцяло специализираното заключение на повторната експертиза за отсъствие на физиологичен афект, съдът не е констатирал силно раздразнено състояние, в което подсъдимият М. да е взел решението и да е изпълнил престъпното деяние - чрез нанесения удар на пострадалия с брадва в областта на главата да е причинил телесни увреждания, най-тежкото от които е средна телесна повреда. Следователно, отказът на Софийския апелативен съд да преквалифицира деянието почива на правилно тълкуване на закона и на фактите, установени по делото без съществено процесуално нарушение. Не се оправдава и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Софийският апелативен съд е съобразил всички доказани по делото обстоятелства и тяхната относителна тежест при преценка на наказанието – здравословното състояние на подсъдимия с оглед психическото му заболяване, допринесло за извършване на престъпното деяние, както и отегчаващите обстоятелства, отчетени и от първоинстанционния съд - предходни осъждания; многобройни административни нарушения, свързани с незаконна сеч; причинените и леки телесни увреждания на пострадалия К.. Наказанието в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и целите по чл. 36 НК. Липсва и нарушение при определяне размера на присъденото обезщетение за виновно причинените от подсъдимия неимуществени вреди на гражданския ищец Д. У. К.. Предвид отсъствието на установено съпричиняване на резултата, което да намери отражение при решаването на въпроса за гражданско правните последици от престъпното деяние на подсъдимия М., доводът в този аспект също е неоснователен. Размерът на уважената част от гражданския иск адекватно държи сметка за обема на болките и страданията на пострадалия и в пълна степен отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 427 от 5.12.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 807/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: