Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 08 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 48/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от адвокат Б. И., упълномощен защитник на подсъдимите Д. Г. Д. И Д. Р. Д., против нова въззивна присъда № 209/04.12.2012 год. по внохд№ 426/12 год. на Окръжен съд гр.Хасково, с която по протест на прокурор от Районна прокуратура гр.Димитровград е отменена присъда №139/10.04.12 год. по нохд№480/11 год. на Районен съд гр.Димитровград, с която подсъдимите са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 1,вр. чл. 20, ал. 2 НК. Вместо отменената присъда въззивният съд е признал подсъдимите за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 54 НК ги е осъдил на лишаване от свобода за срок от по една година и шест месеца, за всеки от тях. Приложен е чл. 66, ал. 1 НК като наложеното на всеки от тях наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение за срок от по три години, считано от влизане в сила на присъдата. В жалбата се изразява несъгласие на подсъдимите с осъждането им по повдигнатото обвинение, като общо се твърди, че е налице нарушение на закона и са допуснати съществени процесуални нарушения. Извършена е неправилна оценка на събраните доказателства, поради което се е стигнало до неправилно приложение на закона. Заявява се, че от доказателствата не се установява авторството на инкриминираното деяние. Твърденията са декларативни без да са подкрепени с данните, които подкрепят посочените в жалбата касационни основания. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите по обвинението. Алтернативно се поставя искане за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателите и защитата им редовно призовани, не се явяват, без да сочат уважителна причина за неявяването си. Частният обвинител В. М. П. не се явява, редовно призован съгласно правилото по чл. 353, ал. 3 НПК . Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, провери данните по делото, съобрази доводите на страните и в пределите на касационна проверка, в рамките на правомощията си, прие следното: Жалбата на защитника на подсъдимите Д. Г. Д. и Д. Р. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. С въззивна присъда № 209/04.12.2012 год. по внохд№ 426/12 год. на Окръжен съд гр.Хасково е отменена присъда № 139/10.04.2012год. по нохд № 480/2011 год. на Районен съд гр.Димитровград, вместо която подсъдимите Д. Г. Д. и Д. Р. Д. са признати за виновни в това, че на 21.01.2009 год. в гр.Димитровград в съучастие като съизвършители са причинили средна телесна повреда на В. М. П., изразяваща се в счупване на долната челюст, поради което и на основание чл. 129 ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр.чл. 54 НК всеки от тях е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за срок от по три години, считано от влизане в сила на присъдата. Присъдени са 120 лв.разноски по делото. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. Не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение на закона. Хасковският окръжен съд в рамките на правомощията си е приел за установена фактическа обстановка, различна от констатациите на първостепенният съд. Новите констатации се дължат на нова прецизна проверка, оценка и анализ на доказателствените източници в съответствие с правилата на чл. 107 НПК, при съблюдаване на принципите по чл.13 и чл. 14 НПК. Ето защо, обективната истина е разкрита по реда и със средствата , предвидени в НПК, и взетите решения на съда са по вътрешно убеждение, основано на обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото . Въз основа на събраната доказателствена съвкупност съдът е приел за доказано инкриминираното деяние и авторството на всеки един от подсъдимите в извършването му. След съвкупен анализ на доказателствените източници съдът е разграничил епизодите на спречкването между подсъдимите и пострадалия и причините за това поведение. Приел е за установено, че причиняването на телесната повреда на пострадалия е настъпило при втория епизод от конфликта - при излизането извън заведението на двамата подсъдими, където преди тях е излязъл пострадалият. Съдът е установил, че причината за конфликта е изцяло в поведението на двамата подсъдими, при липса на агресивно или предизвикателно отношение на пострадалия към тях. Изведена е конкретната активност на всеки от подсъдимите при нанасянето на ударите, посоката и мястото на ударите по конкретните части от тялото на пострадалия, и причинната връзка между механизма на упражненото насилие с вида и характера на причиненото телесно увреждане. Съдът е приложил правилно правилата на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305, ал. 3 НПК като е мотивирал съображенията си защо е дал вяра на едни доказателствени средства, а други е отхвърлил като недостоверни. Анализирани са показанията на свидетелите – очевидци на деянието К. Г. и А. В.. Обсъдено е защо са кредитирани показанията на свидетелите К. Г. и А. В., които лично и пряко са възприели поведението на подсъдимите, изразено в предизвикването на пострадалия П. да напусне заведението и нанесеният му след това побой пред заведението. Съдът е обсъдил преките възприятия на тези свидетели относно видяното как подсъдимите Д. и Д. са ритали П. пред заведението, падането му на земята и окървавеното му лице в резултат на ритниците по главата. Показанията им са ценени като хармониращи с данните от съдебно - медицинската документация за и заключението на СМЕ за механизма и вида на причиненото открито счупване с разместване на долната челюст в ляво на ниво 4- 5 зъби и счупване на десния ъгъл на долната челюст, кръвонасяданията по лицето, клепачите на лявото око и по шията. Съдът се е мотивирал защо дава вяра на установеното от свидетелите К. и С.- полицаи, които са възприели състоянието на пострадалия непосредствено след деянието с видими следи от удари и кръв по лицето. Мотивите съдържат аргументи за изолираност на обясненията на подсъдимите от цялостната логика на фактическите данни, съдържащи се в обсъдените доказателствени източници, поради което са оценени като недостоверни. Съставът на ВКС споделя правните съображения в мотивите на новата присъда, съдържащи отговор на възраженията от защитата на подсъдимите “относно неустановеността, кой точно от подсъдимите, в коя част на лицето на пострадалия е нанасял ударите”. Известно е от правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС, че при съизвършителство всеки от дейците, при условията общност на умисъла, има съзнанието за своето участие и това на останалите участие в изпълнението на деянието и в причиняването на преследвания с него резултат. При причиняване на телесна повреда отговорността е за настъпилия краен общ най-тежък престъпен резултат. При съучастие под формата на съизвършителство наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично с какви по сила, насоченост и брой на ударите върху жертвата е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат. Разграничението на приноса на всеки един от тях следва да се търси единствено на базата на степента на участието му в самото изпълнение на деянието и има отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване. Не случайно, нормата на чл. 21, ал.1 НК, която е част от общите правила, регламентиращи института на съучастието, предвижда, че всеки от съучастниците се наказва с наказанието за извършеното престъпление, като се взимат предвид характерът и степента на тяхното участие. В случая въззивната инстанция правилно е мотивирала отговорността на двамата подсъдими за извършеното престъпление и общият им, в еднаква степен принос за настъпване на инкриминирания вредоносен резултат. Фактическите данни законосъобразно са подведени под признаците на състава по чл. 129 ал. 1, вр. чл. 20 ал.2 НК. ВКС изцяло подкрепя правната аргументация в мотивите относно елементите на престъпното деяние – установеността им от обективна и субективна страна. Изпълнителното деяние е обективирано в причиняването на пострадалия на средна телесна повреда - изразяваща се в счупване на долната му челюст с употреба на физическа сила – удари с ритници по главата и тялото. Споделят се правните аргументи на въззивния съд за субективната страна на престъплението по чл. 129, ал.1 НК като извършено при пряк умисъл, в условията на съизвършителство, при общност в интелектуалното и волево съдържание на отношението на двамата подсъдими към общественоопасния характер на деянието, предвижданите и искани да настъпят общественоопасни последици. Воден от тези мотиви , съставът на ВКС прие, че не са допуснати посочените в касационната жалба основания, поради което същата е неоснователна. Съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК въззивната присъда следва да бъде оставена в сила , поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 209/04.12.2012 год. постановена по внохд№ 426/12 год. на Окръжен съд гр.Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :