1 Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 27 януари 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ..…………...…. КРИСТИНА ПАВЛОВА ……...…… и с участието на прокурор …………..……........КИРИЛ ИВАНОВ…………..................……… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1548/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалби на подсъдимите Я. М. Т. и П. Д. Б. чрез защитниците им - адв.Ж. и адв.С. срещу решение № 127 от 02.10.2015 година по ВНОХД № 122/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, НО. В касационната жалба на подсъдимия Т. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с оглед определяне на наказание съответстващо на направените от подсъдимия самопризнания и съдействието, което е оказал на разследващите органи. В допълнителното писмено изложение адв.Ж. е посочила, че след като спрямо подзащитния й е било повдигнато обвинение за необосновано завишен размер на отнетата сума, който не се е доказал в хода на съдебното следствие, била препятствана възможността подсъдимия Т. да сключи споразумение с Прокуратурата или да поиска делото да се гледа по реда на глава XXVII от НПК с оглед определяне по-леко наказание спрямо него. Въз основа на тези съображения, защитникът моли решението на БАС да бъде отменено, а присъдата на БОС да бъде изменена, като на подсъдимия Т. бъде определено по-леко наказание. По делото е постъпила касационна жалба и лично от подсъдимия Я. Т., с която въз основа на същите съображения се прави искане за изменение решението на въззивния съд и определяне на наказание при условията на чл.55 от НК. Алтернативно се моли за налагане на наказание към минимума на предвидената от закона санкция. В касационната жалба на подсъдимия Б. също е залегнало касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като са изложени същите доводи за явна несправедливост на наложеното спрямо него наказание, поради пренебрегване от двете съдебни инстанции многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства. Според защитника му – адв.С. не е отдадено необходимото значение на самопризнанията на подсъдимия, съдействието, което е оказал на разследващите органи, изразеното съжаление за извършеното и искреното разкаяние. Твърди се, че тези обстоятелства биха могли да бъдат основание за сключване на споразумение или разглеждане на делото в процедура по съкратено съдебно следствие, предоставяйки по-благоприятни процесуални възможности на подсъдимия, от които същият бил лишен поради необосновано повдигнатото му обвинение за значително по-висок размер на предмета на престъплението. По тези съображения, както и предвид младата възраст на подсъдимия Б., неговият защитник моли решението на Бургаския апелативен съд да бъде изменено, като наказанието бъде определено при условията на чл.55 от НК или алтернативно – към минимума на предвидената в разпоредбата на чл.198 от НК санкция. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимите Т. и Б., редовно призовани се явяват, като лично и чрез защитниците си поддържат жалбите си с искане за намаляване наложените им наказания „лишаване от свобода“. Представителят на ВКП намира жалбите на подсъдимите за неоснователни, а решението на Апелативен съд гр.Бургас за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 128 от 16.06.2015 г., постановена по НОХД № 367/2015 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимите Я. М. Т. и П. Д. Б. за виновни в това, че на 27.11.2014 г. в [населено място], обл.Б., в съучастие като съизвършители, в условията на продължавано престъпление, а Т. и в условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи - от владението на М. Д. Д. сумата от 40 лв. и от владението на Й. А. М. сумата от 1370 лв. и газов пистолет с пълнител и патрони на стойност 20 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което им наложил наказания както следва: На Я. М. Т. на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК 10 /десет/ години „лишаване от свобода“; На П. Д. Б. на основание чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанията в Затвор и за двамата подсъдими, а на основание чл.59 от НК е зачел времето, през което спрямо същите е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“. Спрямо подсъдимия Б. на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 186/2014 г. по описа на РС гр.Средец в размер на 7 /седем/ месеца. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, като присъдил последните в тежест на подсъдимите. По жалби на подсъдимите Т. и Б. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 122/2015 г. по описа на АС гр.Бургас, като с решение № 127 от 02.10.2015 г. въззивният съд на основание чл.338 от НПК потвърдил изцяло присъдата на Бургаския окръжен съд. Касационните жалби на подсъдимите Т. и Б., депозирани лично и чрез защитниците им са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледани по същество, касационните жалби на подсъдимите Я. Т. и П. Б. са неоснователни. Съдържанието на жалбите на двамата подсъдими разкрива наличието на идентични оплаквания, подкрепени с едни и същи аргументи, което позволява да бъдат разглеждани едновременно. Основното възражение, поддържано от защитниците е срещу определения размер на наказанието „лишаване от свобода“, което всеки един от подсъдимите следва да изтърпи. Същият е определен като несъразмерно завишен с оглед установените по делото многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Твърди се, че за да постигне целите си по чл.36 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ спрямо всеки един от тях би следвало да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под минимума на санкцията, предвидена за състава на престъплението, в извършване на което са признати за виновни. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Бургаския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразни и справедливи наказания на жалбоподателите и е стигнала до верния извод за това, че същите следва да бъдат при баланс между отегчаващи и смекчаващи отговорността им обстоятелства. Като отегчаващи я такива са преценени както тези, характеризиращи обществената опасност на деянието, така и тези определящи обществената опасност на подсъдимите Т. и Б.. Правилно извършеното от тях престъпление „грабеж“ е окачествено като такова с висока степен на обществена опасност, не само с оглед разпространеността на този вид престъпления, но и с оглед конкретния начин на извършването му (упражнено насилие спрямо възрастна и болна жена; проникване с взлом в жилището през нощта; примамване втория пострадал с измамливи действия в дома му и нападение от засада) и проявената упоритост при сломяване съпротивата на пострадалите. Тези обстоятелства са допълнени и с данните за личността на всеки един от подсъдимите, характеризиращи ги като такива с относително висока степен на обществена опасност предвид обремененото им съдебно минало (за подсъдимия Т. извън осъжданията, влияещи на правната квалификация) и липса на ефект от изтърпените до момента наказания по предходните им осъждания. Изчерпателно и коректно в решението на БАС са изследвани и смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимите Т. и Б. – направените признания, съдействието на органите на разследването, възстановяването на отнетите парични суми и вещи, изразеното съжаление за извършеното и разкаянието им. В същото време обосновано е прието, че посочените обстоятелства нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Възстановяването на отнетите пари и вещи, свързано със съдействието на разследващите органи е било обусловено от бързата реакция на последните за разкриване на извършителите, а признанието, съжалението и разкаянието са провокирани от очакван от подсъдимите по-благоприятен за тях изход на делото. Като цяло в своята съвкупност тези обстоятелства не са нито многобройни, нито което и да е от тях е изключително, поради което искането на защитата за определяне на наказанията на подсъдимите при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК настоящият състав на ВКС намира за неоснователно. С оглед становището си за обективен анализ на всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите Т. и Б., касационната инстанция намира, че правилно наказанията им са определени при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства, поради което липсват основания за намаляване размера на определените им наказания и в този смисъл обсъжданото въззивно решение не следва да бъде изменяно . Като неоснователно настоящият касационен състав оцени възражението, залегнало в жалбите от двамата защитници за това, че предвид повдигнатото обвинение за необосновано завишена стойност на предмета на престъплението, на двамата подсъдими била отнета възможността да сключат споразумение или да поискат разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, в които хипотези изходът на делото би бил по-благоприятен за тях. Какво обвинение да се повдигне пред съда е суверенно право на прокурора, основано на доказателствените материали от досъдебното производство. Именно то определя рамките на процеса на доказване в съдебната фаза и реда, по който производството да се развие – общия или по съответна диференцирана процедура. Крайните изводи на съда относно конкретната правна квалификация на деянието са резултат от проведеното съдебно следствие и комплексния анализ на събраните в неговия ход доказателствени материали, поради което същите не могат да служат като основание за претендиране друго развитие на делото, за което предпоставки са липсвали в предходната фаза на процеса. Предвид това оплакването за лишаване на подсъдимите от по-благоприятни процесуални възможности, предизвикано от повдигнатото от прокурора обвинение е неоснователно и не следва да бъде възприето. Въз основа на изложеното до тук ВКС намира, че определените по вид, размер и начин на изтърпяване наказания на подсъдимите Я. Т. и П. Б. не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което жалбите им следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 02.10.2015 г., постановено по ВНОХД № 122/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.