Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр. София, 27.02. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 710 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите - Б. В. Т., Н. М. М. и Х. Б. Н. против присъда № 6 от 14.05.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 301/2017 г.
Всички жалби се позовават на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
В жалбата на защитника на подсъдимия Т. и допълнението се твърди, че материалният закон не е приложен правилно, тъй като в осъдителния диспозитив на присъдата времето и място на деянието е следвало да се отнесе към времето и мястото на извършеното престъпление от Х. А. Г.; че в диспозитива не е посочено в какво точно се е състояло улесняването съгласно описаните различни хипотези в чл. 20, ал. 4 НК; че според приетото за фактически установено от въззивния съд участието на подсъдимия Т. е трябвало да се изрази в осигуряването на човек, който да превози Г. и внасяния от него наркотик в България; че преместването на наркотичното вещество в колата на подсъдимия Н. чрез смяна на акумулаторите не е било обсъждано с подсъдимия, затова посочените действия обективират ексцес от общия умисъл; че процесуалните права на подсъдимия са били нарушени при участието му в гласова експертиза противно на собствената му воля; че присъдата е постановена в нарушение на забраната по чл. 177 НПК; че диспозитивът на обвинението и на присъдата е неясен и противоречив, не отговаря на хипотезата на чл. 354а НК, поради което подсъдимият е бил в невъзможност да го разбере и пълноценно да се защитава; че наведените доводи от защитата са били декларативно отхвърлени без да бъдат подложени на обективен анализ и да получат пълен отговор; че съдът не е отчел изключително дългия период и отсъствието на вина от страна на подсъдимия за забавеното правосъдие, поради което срокът на лишаването от свобода и размерът на глобата са явно несправедливи. Направени са последователно алтернативни искания – за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на присъдата, като се намали размера на наложените наказания и се приложи чл. 66, ал.1 НК.
Жалбата на защитниците на подсъдимия Н. М. М. се подкрепя с доводите, че диспозитивът на присъдата не е коректно изписан, защото съучастническата дейност е следвало да се отнесе към мястото на извършеното престъпление вместо да се посочва място, където престъплението не е било извършено; че помагаческата дейност е описана в диспозитива само като улесняване без да е отразено в какво точно се е изразило съгласно различните хипотези в чл. 20, ал. 4 НК; че според приетото за фактически установено от въззивния съд съучастническата дейност на подсъдимия е следвало да се състои в убеждаването на подсъдимия Н. да превози Г. до България, а реално случилото се никога не е било обсъждано с него и действията на другите обективират ексцес от общия умисъл; че нито в диспозитива, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт е било посочено какви действия подсъдимият е извършил в улесняване на деянието; че диспозитивът на обвинението и на присъдата е неясен и противоречив, не отговаря на хипотезата по чл. 242 НК, поради което подсъдимият е бил в невъзможност да го разбере, за да може да се защитава; че конкретно наведените доводи от защитата са били декларативно отхвърлени; че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е било отчетено в достатъчна степен забавеното правосъдие. Направени са алтернативни искания - за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както за намаляване по размер на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
В жалбата на защитника на подсъдимия Х. Б. Н. са развити доводите, че въззивният съд необосновано е квалифицирал поведението като престъпление, каквото не е било извършено; че липсват обстоятелства за действията на подсъдимия като съучастник и факти за пряк умисъл; че съдът неправилно е приел за възможно да направи заключение за умисъла, който изисква деецът да е знаел, че пренася през границата наркотични вещества, техния вид и количество; че при отсъствието на категорични доказателства подсъдимият да е знаел за тези обстоятелства не може да се направи несъмнен извод за целения престъпен резултат от него; че по делото са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита и липса на мотиви; че изводът на въззивния съд за разясняване целта на пътуването от подсъдимия М. на подсъдимия Н. не почива на надлежно събран и достатъчен доказателствен материал по делото, а в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК се основава на предположение; че съдебните актове са били постановени при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, което е лишило подсъдимия от справедлив процес поради нарушение на чл. 12, чл. 13, чл.14, чл. 15 и чл. 107 НПК - въззивният състав не подложил на внимателна проверка събраните доказателства, не извършил пълна и задълбочена оценка поотделно и в съвкупност, приел за дата на деянието – 8.04.2011 г. без изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК и в противоречие с указанията, дадени в Тълкувателно решение № 57/84 г. на Върховния съд; че наложеното наказание е явно несправедливо, защото и лишаването от свобода, и глобата са били значително завишени, не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 НК; че смекчаващите отговорността обстоятелства не са били съобразени в достатъчна степен предвид неразумно дългия срок на наказателното производство, който представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд; че отчетеното от въззивния съд частично оказано съдействие за разкриване на обективната истина не е предизвикало намаляване на наказанието; че липсват конкретни мотиви защо следва да се наложи и глоба на подсъдимия Н.. Направени са искания за отмяна на присъдите и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на присъдата, като се намали размера на наказанията и се приложи чл. 66, ал. 1 НК.
В съдебно заседание защитникът (адв. В.) на подсъдимия Т. и на подсъдимия М., и защитникът на подсъдимия Н. (адв. К.) поддържат съответната жалба с целия обем от доводи, изложени в нея. Аргументите и исканията се споделят от подсъдимите.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда от 10.07.2017 г. на Специализирания наказателен съд по н. о. х. д. № 2723/2016 г. подсъдимият Б. В. Т. е бил признат за невинен по обвинението да е ръководил, а подсъдимият Н. М. М. и подсъдимият М. В. Г. да са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 354а и чл. 242 НК и с користна цел, поради което всеки от тях е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321 НК.
Подсъдимият Т. и подсъдимият Г. са били оправдани и по обвинението за това, в периода 6.04.2011 г. – 7.04.2011 г. в [населено място] и [населено място], в съучастие с Х. А. Г. (починал), като подбудители и помагачи умишлено да са склонили и улеснили извършителя Х. А. Г., без надлежно разрешително да разпространи на подсъдимия Х. Б. Н. високорискови наркотични вещества в големи размери – хероин на обща стойност от 111 300 лева и деянието е извършено от лица, които са действали в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител - подсъдимият Т. и участници – подсъдимият М. В. Г., подсъдимият Н. М. М. и Х. А. Г. – престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, т. 1, пр. 2 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 НК.
Подсъдимият Н. М. М. е бил оправдан и по обвинението в периода 6.04.2011 г. - 7.04.2011 г. в [населено място] и [населено място], като подбудител и помагач умишлено да е склонил и улеснил подсъдимия Х. Б. Н. - извършител, да пренесе на 8.04.2011 г. в 00:00 ч. през границата на страната от Република Гърция, без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества – хероин, на обща стойност 111 300 лева – престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК
Подсъдимият Х. Б. Н. е бил признат за виновен в това, на 7/8.04.2011 г. в 00:00 ч. на ГКПП-Кулата, като извършител, без надлежно разрешително да е пренесъл през границата на страната от Република Гърция високорискови наркотични вещества – хероин, на обща стойност от 111 300 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. Подсъдимият Н. е оправдан да е извършил престъплението в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Приложен е чл. 59 НК, определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В негова тежест са възложени разноски по делото. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
С присъда № 6 от 14.05.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 301/2017 г. присъдата на първоинстанционния съд е отменена в частта, с която подсъдимият Т. е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, подсъдимият Н. М. М. - за престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК и в частта, с която са били върнати предмети и средства, послужили за извършване на престъпления.
Подсъдимият Б. В. Т. е признат за виновен в това, през периода 06.04.2011 г. - 07.04.2011 г. по телефон от [населено място] и [населено място], в съучастие като подбудител и помагач с Х. А. Г. - извършител, умишлено да е склонил и улеснил Г., без надлежно разрешително да разпространи на подсъдимия Х. Б. Н. високорискови наркотични вещества в големи размери – хероин, с общо нето тегло 2, 226 кг, на обща стойност 111 300 лева, поради което и на основание чл.354а, ал. 2 изр. 1 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 5 вр. чл.20, ал.3 и ал. 4 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим, и наказание глоба в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Подсъдимият Н. М. М. е признат за виновен в това, през периода 06.04.2011 г.-07.04.2011 г., в [населено място] и [населено място], като подбудител и помагач, умишлено да е склонил и улеснил подсъдимия Х. Б. Н. - извършител, без надлежно разрешително да пренесе на 8.04.2011 г. през границата на страната от Република Гърция високорискови наркотични вещества - хероин с общо нето тегло 2, 226 кг, на обща стойност 111 300 лева, поради което и на основание чл.242, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.
Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия Н. да е извършил престъплението по чл. 242 НК в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК с подсъдимия М. и на датата 7.04.2011 г. Приложил е разпоредбите на чл. 248, ал. 8 НК, чл. 354а, ал. 6 НК и чл. 53, ал. 1, б. „а” НК. Осъдил е подсъдимите – Т. и М. да заплатят съответни разноски по делото, а размерът на дължимите от подсъдимия Н. - е увеличил.
В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Жалбите на защитниците на подсъдимия Т. и на подсъдимия М. разкриват почти идентично съдържание, което позволява да бъдат разгледани заедно.
Изтъкнати са поредица от еднообразни съображения, с които се поддържа тезата за ексцес на умисъла. Обоснована е с подбран частичен цитат от отделно взето изречение, намерило място в мотивите на присъдата, който жалбоподателите самостоятелно интерпретират, разкъсвайки установената фактология в нейната цялост. Така, на възприетите от съда фактически положения се противопоставят собствени фактически констатации за действията, в които се било изразило участието на всеки от двамата подсъдими – за подсъдимия Т. в осигуряването на човек, а за подсъдимия М. в убеждаването на подсъдимия Н., за превозването на Х. А. Г. и внасяния (носения) от него наркотик в Република България.
Възражението на защитниците за осъждане на подсъдимия Т. и на подсъдимия М. заради действия на други лица, които не били обхванати от общия умисъл за контрабанда, се основава и на твърдението им, че на територията на Република Гърция Х. А. Г. е успял да убеди подсъдимия Н. да преместят наркотика в колата му чрез смяна на акумулаторите. Мотивите обаче на присъдата не разкриват такива факти и обстоятелства да са били приети за установени въз основа на доказателствения материал, събран и проверен по делото. В тях е посочено, че размяната на акумулаторите в Република Гърция е резултат от отказа на подсъдимия Н. за размяна на автомобилите. При тези факти, различието в действията на извършителя (вместо автомобила, в чийто акумулатор е бил скрит наркотика, да е предоставил самия акумулатор с намиращия се хероин в него) не се отнася до съществени обстоятелства на извършеното престъпление. Деянието, за което съдът е приел, че съответният подсъдим е подбудил и подпомогнал непосредствения извършител, е останало непроменено.
Всъщност доводите в тази аспект от жалбите по същината си покриват оплакване на необоснованост на възприетите фактически положения от въззивния съд при решаване на делото по същество, в т.ч. на фактическия въпрос за общия умисъл между съучастниците в задружно извършеното престъпление. Необосноваността не е касационно основание и не може да доведе до поисканата отмяна на присъдата, която се обжалва.
Оплакване за необоснованост се съдържа и в касационната жалба на защитника на подсъдимия Н., подкрепено с обстойни съображения, че съдът бил в невъзможност да достигне до извод за прекия умисъл поради липсата на категорични доказателства деецът да е знаел, че пренася наркотични вещества, вида и количеството им. Тези аргументи на защитника, насочени срещу правилността на фактическите констатации на съда по същество, не подлежат на обсъждане по причините, които бяха изтъкнати по повод жалбите на другите.
Защитниците са представили и доводи за неправилно отразяване на времето и мястото в диспозитива на осъдителната присъда по отношение на подсъдимия Т. и на подсъдимия М.. Позицията, че при осъждане за престъпление в съучастие като подбудител и помагач, времето и мястото се определя по времето и мястото на изпълнителното деяние, осъществено от извършителя, в жалбите не се обвързва с други въпроси, освен с ограничаване на правото на защита поради невъзможност подсъдимият да разбере за какво точно е бил осъден и пълноценно да се защитава. Ето защо посочените аргументи следва да бъдат разгледани на плоскостта на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила.
При формална проверка се установява, че в диспозитива са отбелязани времето и мястото, индивидуализиращи собственото престъпно поведение на всеки един от подсъдимите, с което според съда обективно и виновно той е допринесъл в общата умишлена престъпна дейност. Отразена е и взаимната връзка в обективно и субективно отношение с деянието на непосредствения извършител, представено със съставомерните му признаци в обобщен вид – неразрешено разпространение на високорисковото наркотично вещество от Х. А. Г., за което умишлено е бил подбуден и подпомогнат от подсъдимия Т., съответно контрабандното пренасяне на 8.04.2011 г. на хероина през границата на страна от подсъдимия Н., за което умишлено е бил подбуден и подпомогнат от подсъдимия М.. От изложените факти и обстоятелства в мотивите на присъдата по недвусмислен начин става ясно времето и мястото на разпространението, и времето и мястото на извършеното престъпление по чл. 242 НК от подсъдимия Н.. Затова Върховният касационен съд не намира такава неяснота или противоречие, които да притежават характера на съществено процесуално нарушение. Въз основа на логическото единство на диспозитива и мотивите подсъдимият Т. и подсъдимият М. е разполагал с възможност без усилия да разбере точно за кое събитие се е отнасяло обвинението, за което е бил осъден, ефективно да подготви защитата си и пълноценно да я осъществява. Оплакването за допуснато нарушение, ограничило правото на защита, е неприемливо.
Неоснователен е и доводът, който жалбоподателите присъединяват, че Апелативният специализиран наказателен съд е бил длъжен да посочи в диспозитива на присъдата конкретните помагачески действия на подсъдимия Т. и на подсъдимия М. в улесняването съобразно различните хипотези по чл. 20, ал. 4 НК.
Действията, които според въззивния съд съставляват улесняване на извършеното престъпление са намерили точното си място в мотивите на присъдата (л. 21 и л. 23), където те са отразени с необходимата степен на пълнота и конкретизация за подсъдимите поотделно, в частност по отношение на подсъдимия Т. – осъществил връзката чрез предоставяне на Г. на телефонния номер на подсъдимия Н., а по отношение на подсъдимия М. – уточнил на подсъдимия Н. името на лицето, с което да се свърже (Г.) и предоставил телефонния му номер. В съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 4 НК, освен изрично изброените, улесняването може да бъде извършено „и по друг начин”.
Апелативният специализиран наказателен съд не е изключил от обхвата на вниманието си и разпоредбата на чл. 177 НПК, която въвежда забрана осъдителната присъда да се основава само на данни от специални разузнавателни средства. Видно от мотивите на присъдата, фактическите положения са били приети за установени въз основа на събраните веществени доказателствени средства чрез използване на специални разузнавателни средства, писмените материали, частично от обясненията на подсъдимия Н. и останалите обстоятелства по делото.
В жалбата на защитника на подсъдимия Т. се изтъква и самостоятелно изложения довод за нарушение на процесуалните права при участие в назначената съдебно-фоноскопска експертиза. Съдът с определение задължил подсъдимия да участва в гласово изследване под страх от санкция за възпрепятстване на правосъдието и противно на собствената му воля. Доколкото в закона се предвиждали санкции за „възпрепятстване на правосъдието”, подсъдимият имал основание да смята, че е заплашен с осъждане. При експертното изследване той бил лишен от правото на участие на неговия защитник, предвидено в чл. 55 НПК.
Процесуалните доводи не могат да бъдат възприети.
Изготвените протоколи показват, че във връзка с назначената фоноскопска експертиза съдът е задействал процедурата по чл. 146 НПК и е изискал от подсъдимия Т. да даде образец за сравнително изследване. След период на уточняване на датите, в откритото съдебно заседание на 6.11.2017 г. и в присъствието на упълномощения защитник въззивният съд е задължил подсъдимия да се яви за вземане на сравнителен материал – глас и напомнил за точната дата, час, адрес на лабораторията по фоноскопия и предоставил телефонен номер за връзка. Подсъдимият Т. се явил и писмено декларирал отказа си (по съвет на адвокат). В проведеното съдебно заседание на 12.12.2017 г. и в присъствието на упълномощения защитник съдът постановил определение, с което отново задължил подсъдимия да даде сравнителен образец и разяснил за възможните последици отказът да се третира като възпрепятстване на производството. На предвидената втора дата подсъдимият Т. доброволно предоставил сравнителен материал, който бил използван за експертното заключение.
Отбелязаното в протоколите не потвърждава твърдението в касационната жалба на защитника. Липсват данни за приложен натиск от съда чрез заплахи за санкции, свързани с осъждане (в т.ч. за престъпление против правосъдието), който да е накърнил справедливостта на процеса, охраняван от чл. 6 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) с използваната фоноскопска експертиза. Жалбоподателят придава на определението несъществуващ смисъл.
Според разпоредбата на чл. 146, ал. 3 НПК, когато съдът изиска, подсъдимият е длъжен да предостави образци за сравнително изследване, а при отказ доброволно да го направи - да се изземат принудително. Следователно, предоставянето на образци за сравнително изследване от подсъдимия Т. не е оставено изцяло на собствената му воля. Предварително фиксираните дати за вземане на образци са били съобщени и публично в съдебно заседание, на което защитникът е присъствал и така е бил информиран лично. Наказателно-процесуалният кодекс не предвижда участие на защитник при изготвяне на експертно заключение, ако се прецени необходимост от специални знания на вещи лица за изясняване на обстоятелства по делото. Нарушение от тази гледна точка на чл. 55 НПК няма.
Всички решаващи доводи, навеждани от защитата, са били ефективно разгледани, обстойно коментирани и в мотивите са получили достатъчно изчерпателен и законосъобразен отговор. Оплакването за тяхното декларативно отхвърляне, в жалбите е формулирано по най-общия начин. Така е процедирал и защитникът на подсъдимия Н. с твърдението си за превратно възприемане на доказателствата. Отсъствието на нужната конкретика не позволява то въобще да бъде проверено.
Неоснователен е и доводът на защитника на подсъдимия Н., че съдът приел нови факти - друга дата на деянието, без надлежно изменение на обвинението от прокурора пред първоинстанционния съд по реда на чл. 287 НПК и в противоречие с Тълкувателно решение № 57/84 г. на Върховния съд. Доводът е бил представен пред Апелативния специализиран наказателен съд и мотивите, с които го отхвърлил, могат като цяло да бъдат споделени. На подсъдимия Н. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 242 НК на 7/8.04.2011 г. в 00:00 ч. Въззивният съд е изследвал възражението на защитата за точния час и въз основа на събраните доказателства го е детайлизирал - 00:44 ч., а оттам е приел датата - 8.04.2011 г. когато деецът преминал границата на страната. С новата присъда е оправдал подсъдимия за 7.04.2011 г. С така внесеното уточнение съдът не е променил съществено фактическия обем на обвинението. Времето, което е приел за установено се е включвало в инкриминирания период от прокурора на извършване на престъплението. Затова процесуалният подход, свързан с изменение на първоинстанционния съдебен акт, не е довел до ограничаване на правото на защита, лишавайки подсъдимия и от справедлив процес, на който той има право по чл. 6 от Конвенцията (ЕКПЧОС).
Не се оправдават и твърденията на защитника на подсъдимия Н. за нарушение на принципите разпоредби на чл. 12, чл. 13, чл. 14 НПК, на правото на защита по чл. 15 НПК и процесуалните изисквания по чл. 107 НПК.
При установяване на фактическите обстоятелства Апелативният специализиран наказателен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи. От мотивите ясно личи, че всички доказателствени материали е подложил на внимателно и задълбочено обсъждане, поотделно и съотнесени според логическата им зависимост с останалите доказателствени източници, оценил както уличаващите, така и оправдаващите подсъдимия Н., изтъкнал е надлежни мотиви, поради които едни или други приема като достоверни или отхвърля като недостоверни (изцяло или частично), посочил е доказателствата, върху които основава изводите си по въпросите, подлежащи на разрешаване по делото, изложил е и правните си съображения.
Върховният касационен съд не установи неясноти, съществени противоречия и решаващи непълноти, които да покриват и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.
Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Основно то се подкрепя със съображения за неадекватна оценка на относителната тежест на смекчаващото отговорността обстоятелство – продължителността на процеса, при избора на справедливо наказание.
Въззивният съд е съобразявал продължителността на производството и го е взел предвид като фактор със сериозно влияние, преценявайки особеностите на случая съобразно критериите, възприети от Европейския съд в Страсбург по материята на разумния срок (по чл. 6, т. 1 на ЕКПЧОС). Не е било пренебрегнато и частичното съдействие на подсъдимия Н. за разкриване на обективната истина като обстоятелство, смекчаващо отговорността му. Силата и значението, които съдът е отдал и на посочените обстоятелства са мотивирали наказанието на подсъдимия Т., индивидуализирано към долната граница на предвиденото за извършеното престъпление, а наказанието на подсъдимия М. и на подсъдимия Н. – определено при условията на чл. 55, ал. 1,т. 1 НК с драстично намаляване под най-ниския предел. Ето защо Върховният касационен съд не открива очевидно несъответствие, което да налага намеса по касационен път. Определената съвкупна санкция на всеки от подсъдимите напълно отговаря на обществената опасност на деянието, характера и степента на участие в общата престъпна дейност предвид изискванията на чл. 21 НК, данните за личността на дееца и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК, в т.ч. чрез коригиращия ефект на глобата, чийто размер е бил индивидуализиран при отчитане и на обстоятелствата по 47, ал. 1 НК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6 от 14.05.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 301/2017 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|