РЕШЕНИЕ № 113 София, 18.03.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 7834/2013 год. Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Образувано е по молба на Р. Н. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 7.1.2013 г, постановено по гр.дело № 824/2012 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.Молителят представя доказателства, които счита че са нови и от съществено значение за изхода на спора и биха променили изводите на съдилищата.Претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответниците по молбата И. Ц. Ц. и А. Н. А. от [населено място] оспорват молбата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв.Л. В..Подържат, че не са налице основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Молят молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение както и да им бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски в размер на по 200 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа молбата и взе предвид данните по делото, намира следното : Молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила на 18.5.2013 г съдебно решение, поради което съдът приема, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 16.10.2012 г, постановено по гр.дело № 649/12 г Районен съд-Бяла Слатина е отхвърлил като неоснователни предявените от Р. Н. В. срещу кмета на [община]- И. Ц. Ц. и А. Н. А. /специалист О.М.П в същата община/ искове за установяване на нарушенията, извършени от ответниците, изразяващи се в проява на пряка дискриминация и тормоз по признака „убеждения” и свеждащи се до съставен от втория ответник и утвърден от първия в качеството му на работодател дискриминационен-документ график за дежурствата за м.юни 2012 г на [община], въз основа на който ищецът не е допуснат до работа като не е предвиден в този график и за осъждане на ответниците да преустановят нарушението и да възстановят положението преди него.С решението на Врачански районен съд е прието, че исковете по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са неоснователни, тъй като не е установено проявено от двамата ответници дискриминационно отношение спрямо В., което да представлява пряка дискриминация, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране. Прието е, че не всяко неравно третиране е дискриминация, а само онова, което е основано на защитен признак.Невключването на молителя в графика за нощни дежурства представлява проява на работодателска компетентност по организация и ръководство на трудовия процес, поради което така изготвения график не може да се счита за дискриминационен акт. Прието е, че евентуалното недопускане на ищеца до работа предвижда възможността същият да търси защита по чл.213 от КТ, а не по реда на чл.4 от Закона за защита от дискриминация. Тези мотиви са възприети от въззивния съд във влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Молбата за отмяна е основана на твърдения за наличие предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.За да е налице първото от двете основания за отмяна е необходимо доказателствата да са новооткрити и да установяват нови обстоятелства, с които страната не е могла да се снабди или да узнае в хода на производството въпреки положената дължима грижа и тези нови обстоятелства да са от съществено значение за изхода на спора като тези предпоставки следва да са налице кумулативно. С молбата за отмяна е представен протокол от проведено на 18.9.2012 г пред Белослатински районен съд, втори граждански състав съдебно заседание, в което ответникът по делото А. е заявил становище по предявения срещу него иск.Молителят подържа, че изявленията на ответника, дадени като становище по иска представляват неверни свидетелски показания, за които следва да му бъде потърсена отговорност по чл.290 от НК за престъпление-лъжесвидетелстване. С молбата за отмяна е представено и съдебно решение № 44 от 5.2.2013 г по гр.дело № 57/13 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 253/22.11.2012 г по гр.дело № 732/12 г на Районен съд-Бяла Слатина и е постановено друго, с което е отменена заповед 30 № 058/26.7.2012 г на кмета на [община] за прекратяване на трудовото правоотношение на Р. Н. В. на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ и възстановяването му на преди заеманата длъжност „оперативен дежурен”.С решението е прието, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ уволнение на ищеца е незаконосъобразно, тъй като не е налице обективна невъзможност за изпълнение на възложената му работа. Представените от молителя доказателства не променят изводите на инстанциите по същество.На първо място това е така поради обстоятелството, че представения с молбата за отмяна протокол не е новооткрито писмено доказателство, нито пък съдържа наличие на нови обстоятелства от значение за изхода на спора.Този протокол е съставен по първоинстанционното гражданско дело и в него действително са обективирани изявленията на ответника А. по основателността на исковете.Този ответник обаче е страна по предявените искове и не може да носи отговорност по чл.290 от НК за дадени пред съд неверни свидетелски показания. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.В тази хипотеза законодателят има предвид постановена присъда за документно престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК.В настоящия случай не е представена присъда за извършено от ответника А. престъпление или решение за установяване на извършено от него престъпно обстоятелство.Постановлението на прокуратурата от 9.7.13 г, с което са отменени постановленията на Апелативна прокуратура–София и Окръжна прокуратура-Враца за отказ за образуване на досъдебно производство и връщане на преписката за произнасяне по същество не представляват доказателствата по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като не установяват с влязъл в сила съдебен акт, виновно поведение на ответниците. Следователно не е налице соченото основание за отмяна. Представения от молителя месечен график на ОД по ОбСС и У.К [населено място] за м.юни 2007 г не е основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е ново доказателство, с което страната не е могла да се снабди или да узнае в хода на производството въпреки положената дължима грижа.Отделно от това доказателството няма отношение към крайния изход на спора по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация, тъй като касае период преди този за който се подържа, че е проявено от ответниците дискриминационно отношение. Представеното от молителя съдебно решение, с което са уважени предявените от него искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ също не е основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.На първо място следва да се отбележи, че това съдебно решение не е влязло в сила и не представлява окончателен съдебен акт.На следващо място то е ирелевантно за спора по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация.Въпросът за това законосъобразно ли е извършено уволнението на молителя на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ няма отношение към основателността на предявените искове по чл.71 от Закона за защита от дискриминация, чийто предмет се свежда до третиране по някой от признаците изрично посочени в чл. 4, ал. 2, 3 или 5 ЗЗДискр.. Представеното от молителя становище на главния инспектор при ИВСС по подаден от В. сигнал за проверка по преписка вх.№ 3144/12 г на ОП Враца не представлява писмено доказателство по смисъла на ГПК, а оттам не би могло да се приеме като такова съставляващо основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чрл.303 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. По тези съображения представените протокол и съдебно решение не обосновават основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и нямат значение за изхода на спора.Те не са от значение за изхода на спора и ако фигурираха като доказателства при решаване на делото не биха се отразили на крайните изводи на съда. Воден от горното Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба вх.№ 6239/11.11.2013 г, подадена от Р. Н. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 7.1.2013 г, постановено по гр.дело № 824/2012 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение. ОСЪЖДА Р. Н. В. от [населено място], обл., [улица], ЕГН-[ЕГН] да заплати на И. Ц. Ц. от [населено място], обл., [улица] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. ОСЪЖДА Р. Н. В. от [населено място], обл., [улица], ЕГН-[ЕГН] да заплати на А. Н. А. от [населено място], обл., [улица] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.