О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 195 София, 17.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесета и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 910 по описа за 2017 год. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. А. А. чрез адв. М. П. срещу решение № ІІ-108 от 04.11.2016 г., постановено по в.гр.дело № 1454/16 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 1256 от 28.07.16 г. по гр.дело № 4972/15 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от същата страна против Военно формирование – Черноморец, като част от структурата на МО на РБ, иск с правно основание чл.194, ал.1 ЗОВСРБ за горницата над уважения размер от 291.69 лв. до предявения размер от 9 474.23 лв. и за периода от 01.06.02 г. до м.септември 2011 г. вкл., както и искът за заплащане на лихва за забава за горницата над 19.56 лв. до предявения размер от 635.10 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила нарушаване на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага съображения, че в качеството си на военнослужещ е положил повече от нормативно определеното служебно време труд, некомпенсиран с почивки до прекратяване на служебното правоотношение между страните. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че вземането му за извънреден труд по чл. 194 ал. 3 ЗОВСРБ е възникнало след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и в конкретния случай е погасено по давност. Касаторът поддържа, че началният момент за възникване на вземането му е моментът на прекратяване на служебното правоотношение между страните. В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280 ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК по релевантния за изхода на спора въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на т.1 от ТР № 1 от 19.02.10г.по т. дело № 1/09г. на ОСГТК, а именно: В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 - часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно провоотношение. Ответникът по жалбата не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че през процесния период от 01.06.2002 г. до 30.11.2014г. страните са били в служебно правоотношение, прекратено със заповед № ЛС -01-24/24.11.14 г. на Комондира на ВФ 26721 - Черноморец. Прието е още, че в този период ищецът е положил труд повече от нормативно установеното според заключението на в.л. Й. – 2048 часа, за което не е компенсиран с почивки и не му е заплатено възнаграждение за извънреден труд. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ за периода 01.06.02 г. - м. 09.2011 г., въззивният съд е уважил направеното от ответната страна възражение за погасяването му по давност. По въпроса за началния момент, от който тече давностния срок съдът е констатирал наличието на противоречива практика на съдилищата, в т.ч. и на ВКС, но е приложил по-новата практика по чл. 290 ГПК на ВКС. Цитирал е решение № 470 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ІV г.о. и решение № 197 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 7210/2014 г. на ІІІ г.о., за да приеме, че задължението на работодателя да осигури компенсация за положения труд е изискуемо от месеца, следващ месеца, през който е следвало тя да бъде извършена. В случай, че работодателят не компенсира положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно нормата на чл.136а КТ, която съдът е приложил поради непълнота в закона и за служебното правоотношение, за военнослужещия е възникнало правото сам да определи времето на компенсацията, което преобразуващо право се погасява с тригодишна давност. С оглед на изложеното въззивният съд е приел в настоящия случай, че непогасени по давност са вземанията с падежи от прекратяване на трудовото правоотношение – 01.12.2014 г. до три години назад – 01.12.2011 г., или за труда, положен след м.октомври 2011г., с падеж края на м.ноември 2011 г., за които към момента на прекратяване на правоотношението не е било погасено по давност правото на ищеца сам да определи времето на компенсацията за положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно чл.136а КТ. Производството по делото е било спряно до произнасянето на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г., който с тълкувателно решение от 30.11.2022 г. приема, че вземането за обезщетение на военнослужещ за положен труд в повече от нормативно определения, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение, от който момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358 ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 КТ. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос, в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 - часови дежурства, некомпенсиран с почивка, и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно провоотношение. Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 6/11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, III г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-108 от 04.11.16 г., постановено по в.гр.дело № 1454/16 г. на Бургаския окръжен съд. Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.