2 Р Е Ш Е Н И Е № 374 София, 30 октомври 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесет септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1123 по описа за 2012 година Производството е за възобновяване на внохд.№1219/2011 г. на Окръжен съд гр.Плавдив и нохд.№966/2008 г. на Районен съд гр.Пловдив образувано по искане на осъдената В. С. А.. В съдебно заседание искането с ангажирани всички касационни основания се поддържа от осъдената А.. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането основателно,досежно оплакването за неизпълнение на дадените от Върховният касационен съд на РБ указания в решение по к.д.№704/2010 г. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.02.2012 г. постановено по внохд.№12`9_2011 г. на Окръжен съд гр.Пловдив е потвърдена присъда по нохд.№996/2008 г. на Районен съд гр.Пловдив ,в частта относно осъждането на В. С. А. по обвинението по чл.210 ал.1т.5 НК вр. с чл.209 ал.1 НК с пострадал Р. П. И. и приложението на чл.23 ал.1 НК. С посочената присъда В. А. е призната за виновна в това, че в началото на месец март 2006 г. в [населено място] ,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Р. П. И. и с това му причинила имотна вреда в размер на 15 160 лв.,като причинената вреда е в големи размери,поради което и на основание чл.210 ал.1т.5 НК вр. с чл.209 ал.1 НК и чл.54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години.Призната е за невиновна и оправдана по обвинение по чл.210 ал.1т.5 НК по отношение на Е. К..Призната за виновна за документно престъпление извършено на 9.03.2006 г., за което е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година .На основание чл.23 НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК отложено за срок от четири години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдената А. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят нарушения при оценката на доказателствата,довели до неправилно приложение на материалния закон,в частта за обвинението по чл.210 ал.1т.5 НК.Не изпълнени указания на ВКС дадени в отменително решение за същото престъпление.Не изяснен въпроса защо за кредита на св.К. съда приема,че липсва престъпление,а в идентичния случай със св.И. измамата е налице.Не взето предвид обстоятелството,че много преди привличането й в качеството на обвиняема А. доброволно и по своя инициатива се е задължила пред банката да отговаря за изплащане задължението по кредита на св.И.. Доводите са основателни. След проведено въззивно следствие ,съда е приел че - „под.А. е осъществила от обективна страна признаците на състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.5 НК с пострадал св.И..Тя е създала невярна представа у последния за желанието на св.Т. работниците да му помогнат за осигуряване на финансови средства за ЕООД и неудобството му да ги помоли лично,както и че тя ще се ангажира лично с изплащане на вноските по кредита,че той /кредита/ ще се обслужва от дружеството или лично от нея.Подсъдимата не е имала намерение да изпълни този си ангажимент.Този извод са извлича от цялостното й поведение „. Изводите са вътрешно противоречиви,в една част почиват на превратно тълкуване на доказателствата по делото и дори на правилата на формалната логика. На първо място липсва отговор на поставените от Върховният касационен съд на РБ в отменителното решение въпроси,а те са –„изясняване на причините служещи за оправдаване на последващо неизпълнение на договорно задължение,защото винаги имат значение за преценката дали деецът е имал или не изначално намерение да не изпълнява поетото обещание,заблуждавайки пострадалия или поддържайки вече създадено у него заблуждение с цел да набави за себе си облага „. На второ –„не всяко не спазено обещание или отклонение от поетите задължения по един договор може да служи за ангажиране на наказателната отговорност за измама,а само онова,без което същия не би бил сключен и не би се стигнало до имотно увреждане „. Съществено са нарушени правилата за оценка на доказателствата по делото,като въззивния със не е взел предвид противоречията в показанията на св.Т. относно кредита на св.И. .Разпитан по време на въззивното следствие той твърди,че „пари от въпросния кредит на И. във фирмата не са постъпвали и няма отражение в касата „ и в разпита при предишното разглеждане на делото –„специално за този кредит,научих когато тези пари бяха вече похарчени.Не мога да кажа дали са изхарчени в интерес на фирмата,възможно е да ги и включила в договора по делото за несъстоятелност,за вземането за което постигнахме споразумение че й дължа”. Вън от вниманието на съда е останало и това че на л.116 е приложено споразумение от 17.03.2009 г. между подсъдимата и св.Т. от което е видно ,че последния потвърждава задължение към А. в размер на 120 900 лв.,за които тя твърди че включват и сумата от 15160 лв. Съобразяването на дори само тези две обстоятелства, би довело до отговор на поставените от Върховният касационен съд на РБ въпроси,относно причините за неизпълнение на задължението на подсъдимата към св.И..Очевидно то -неизпълнението се дължи на последващи , влошени и неизяснени финансови отношения между подсъдимата и св.Т.,а не на изначално намерение на подсъдимата да въведе и поддържа заблуждение у св.И. и с това да му нанесе имотна вреда.Този извод сочи не несъставомерност на обвинението за измама,както от обективна така и от субективна страна. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения,довели до нарушение на закона,а искането за възобновяване основателно. Ето защо и на основание чл.425 ал.1 т.2 НПК вр. с чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение по внохд.№1219/2011 г. на Окръжен съд гр.Пловдив,с което е потвърдена присъда по нохд.№996/2008 г. в частта ,с която подсъдимата е призната за виновна да е извършила в [населено място], в началото на м. март 2006 г. до края на м.август 2006 г. престъпление по чл.210 ал.1т.5 НК за сумата от 15 160 лв. с пострадал св.И. и я оправдава по това обвинение.Отменява решението и присъдата и в частта за приложението на чл.23 НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :