Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 27 март 2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 134/2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия А. Й. Д. срещу решение № 345 от 16.10.23г. по внохд № 869/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, І - ви състав. В жалбата са ангажирани всички касационни основания - нарушение на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че решението е постановено от незаконен състав, поради произнасянето на част от членовете му в частно производство по чл. 249 от НПК с ангажиране по въпросите по същество. Освен това, мотивите били вътрешнопротиворечиви относно това каква е правната квалификация на осъщественото деяние. Като последица - претендират се процесуални нарушения от категорията на абсолютните и се иска отмяна на съдебния акт. В подкрепа на наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК допълнително се изтъкват съображения за неправилен отказ да бъдат уважени доказателствени искания на защитата за изясняване на актуалното психическо състояние на дееца. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се основава на аргументи при условията на алтернативност - или че случаят е „маловажен“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и е следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК или, че случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и деецът е следвало да бъде оправдан. Сочат се множество съображения за неправилна оценка на личната обществена опасност на дееца и на обществената опасност на осъщественото от него деяние. На последно място се навежда и оплакване за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по всички наведени в нея съображения. Поставя акцент на оплакването за абсолютно нарушение на процесуалните правила, поради постановяване на съдебния акт от „незаконен състав“, както и възраженията за неправилно квалифициране на престъплението като такова по чл.354а, ал.3 от НК, а не по чл.354, ал.5 от НК като „маловажен случай“. Пледира за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при неотчетени от решаващия съд на две смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – значителната степен на трайно намалената му работоспособност и трудовата му ангажираност. Подсъдимият, в лична защита, заявява искане за „по-лека присъда“. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 76 от 05.05.2023 г., на СГС, НО, 21 с - в, постановена по нохд № 4834/22г. по описа на същия съд, подсъдимият А. Й. Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. чл. 54 НК и му е наложено наказание 1 (една) година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК. На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъпление – наркотичните вещества. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 869/23г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение по същото дело, предмет на настоящия касационен контрол, Софийски апелативен съд потвърдил постановената първоинстанционна присъда. При осъществената касационна проверка, ВКС, първо наказателно отделение, намери следното : Жалбата е неоснователна. І. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. На първо място, лишено от основание е възражението за наличие на процесуално нарушение, от категорията на „абсолютните“ по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, което би предпоставило безусловната отмяна на съдебния акт. Атакуваният съдебен акт не е постановен от незаконен състав, по отношение на членовете на който са били налице основанията по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането им от разглеждането на делото, както се поддържа в касационната жалба. Развитото в нея фактическо основание, на което се базира оплакването, е в наличното произнасяне на двама от членовете на решаващия въззивен съдебен състав в частно производство по чл. 249, ал.3 от НПК (внчд № 59/23г. на САС). Според защитата, в определението на въззивния съдебен състав в процедурата по чл. 249, ал. 3 от НПК съдът е заел позиция по същество, изразявайки отношение по вината и отговорността на подсъдимия, посочвайки, че „..подсъдимият е държал в телефона си наркотични вещества и че е упражнил фактическа власт върху наркотичните вещества“. Доводите са лишени от основание. Цитираният израз от определението, постановено по внчд № 59/23г. по описа на САС, е изваден от общия контекст на изразената позиция на съдебния състав, произнасящ се по законосъобразността и правилността на определението на първоинстанционния съд в разпоредително заседание по нохд № 4834/22г., с което е оставено без уважение искането на защитата за констатиране на съществени нарушения на процесуалните правила и връщане на делото на досъдебната фаза на процеса. Извън съмнение, законността на съдебния състав е в основата на валидността на действията на съда и на постановените от него решения. За да е законен съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни или субективни основания за отводи и самоотводи, т. е. по отношение на които съществуват очаквания, базирани на определени обстоятелства, че няма да проявят необходимата обективност и безпристрастност и участието им ще постави под съмнение в очите на гражданите обективността и правилността на постановения съдебен акт. От своя страна пристрастността или предубеждението при условията на чл. 29, ал. 2 от НПК могат да са проявени по различен начин, но безусловно означават, че съдът предварително е формирал заключения по доказателствената стойност на определени доказателствени източници и е изразил позиция по отношение на авторство и вината на дееца, т.е. че е в свой акт по движение, разглеждане и решаване на други въпроси в наказателното производство е обосновал становище по същество. В настоящия случай, в определение № 87/30.01.2023г., постановено по внчд № 59/23г., двама от членовете на съдебния състав, впоследствие участвали и в състава, постановил атакуваното пред ВКС въззивно решение, не са изразявали позиция нито по доказателствата и тяхната оценка за достоверност, нито по вината на подсъдимия, така както неоснователно претендира защитата. Невярно се сочи, че в определението са отразени като приети действия на подсъдимия по държането на наркотичното вещество, доколкото действията на подсъдимия са отразени, но единствено като такива, каквито са били описани в обвинителния акт, т.е. като фактически рамки на обвинението в контекста на възражението за неясното му формулиране в обвинителния акт. Неоснователно се претендира и вътрешна противоречивост на мотивите на въззивното решение, изразило се в това, че съдът от една страна е посочил, че квалификацията на деянието по чл.354а, ал.5 от НК е правилна, а по-нататък- че е неправилна. Действително, на посоченото в касационната жалба място в мотивите, съдът е посочил, че „Сам въззивният съд също намира квалификацията на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК за правилна, тъй като случаят не е маловажен“. От съдържанието на атакувания съдебен акт е видно, че цялостната аргументация на решаващия съд е насочена към обосноваване на извода, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира именно по материално - правната норма на чл.354а, ал.3 от НК, а не като маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. Видно е, че се касае до техническа непрецизност, която обаче съвсем не означава, че е налице противоречие в мотивите, което представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. „Противоречие в мотивите ще има не само когато две твърдения се изключват, но и когато твърдението е нелогично“ ( Павлов, Ст. „ Наказателен процес на НРБ“, изд.1989,г., с.543). Освен това противоречието следва да е намерило израз в становището на съда по въпросите, поставени пред него за решаване, а не в отделните негови изрази. Когато съдът е бил последователен в своите изводи и диспозитивът на решението му логично произтича от изтъкнатите в съобразителната част на решението съображения, както е в настоящия случай, не е налице противоречие в мотивите, което да съставлява основание за отмяна на съдебния акт. Не се констатира съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия с отказа да се назначи съдебна психолого-психиатрична експертиза за изследване актуалния психолого - психиатричен статус на касатора. Както последователно се отстоява в съдебната практика неудовлетворяването на доказателствени искания на страните не всякога е процесуално нарушение от категорията на съществените, а само тогава когато това се е отразило на пълнотата на доказателствената съвкупност и то по такъв начин, че се е стигнало до невъзможност да се разкрие релевантната за отговорността на дееца фактология, и като последица - на изясняване на правно - значимите факти, т.е. когато е довел до непълноценна дейност на съдилищата по разкриване на обективната истина в нарушение на изискванията по чл. 13 от НПК. По делото е несъмнено изяснено по експертен път (неоспорен от защитата пред инстанциите по същество), че при подсъдимия е налице дългогодишна употреба на наркотични вещества, приемани още от юношеска възраст; че е бил многократно лекуван; че от 2013г. е на метадонова програма, но въпреки това не е прекратил употребата на високорискови наркотични вещества, към които има оформена физическа и психическа зависимост, с наличие на абстинентни прояви, наркомания от опиев тип. Зависимостта му към наркотици, лекото когнитивно нарушение и органичното личностово разстройство не са пречка подсъдимият да съзнава и предвижда въздействието на наркотичните вещества и негативните последици от постъпките му, а тя по същността си не представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. Касае се за психичен недостатък, който не се отразява на способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва във всички фази на наказателното производство. Доводът, че е бил изследван дистанционно, в онлайн среда, по viber, в контекста на оцененото от защитата поведение на подсъдимия в процедурата по чл. 64 от НПК поведение като „неадекватно“, също не може да се сподели. Нито защитата, нито съдът разполагат със съответните специални знания, за да обосноват заключение за това чие поведение е адекватно и чие не. Изследването по viber само по себе си, ако не се е отразило на обосноваността, компетентността и пълнотата на експертизата, не представлява основание за нейното отхвърляне, а доводи в подобна насока отсъстват. На последно място, формално е заявено оплакване за непълноценен доказателствен анализ, поради което същите няма как да бъдат предмет на детайлно обсъждане. ІІ. По оплакването за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на правилно изяснените факти, че на инкриминираната дата подсъдимият А. Д. е държал в мобилния си телефон, на мястото на батерията му 15 бр.пакетчета високорисково наркотично вещество метамфетамин с общо тегло 0.98 грама, на обща стойност 24. 50 лв., материалният закон е приложен правилно. С основание въззивният съд е приел, че реализираното от подсъдимия поведение представлява престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК. Лишено от основание е искането престъплението да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Такова възражение е било отправяно и пред въззивната инстанция, като правилно не е възприето от нея Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Престъплението не е изолирана проява в биографията на подсъдимия, който е многократно осъждан и не е реабилитиран, въпреки изтеклия немалък период от последното му осъждане, поради което неоснователно се оспорва от защитата извода за висока лична обществена опасност на касатора. Паралелно с това - в случая не са налице такива положителни данни за личността, които да сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на дееца. Деянието не разкрива по - ниска степен на обществена опасност предвид сравнително малкото количество и ниска стойност на наркотичното количество в сравнение с останалите случаи на престъпления от този вид. Наркотичното вещество е било разпределено в 15 отделни обекта, а те от своя страна – са били поставени по начин ( на мястото на батерията на телефона), който навежда на извод за известна конспиративност при държането на веществото, изключваща омаловажаването на проявата като инцидентна, случайна или внезапна. Щом деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, т.е. не следва да се преквалифицира по по-леко наказуемия състав на чл. 354а, ал. 5 от НК, то е извън съмнение, че доводите за неговата „малозначителност“ по чл. 9, ал. 2 от НК също са без основание. ІІІ. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Жалбата и в тази част е неоснователна. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, за да упражни правомощието си за изменение на атакуваното решение поради явна несправедливост на наказанието, касационната инстанция следва да направи положителна констатация, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В конкретния случай, нито една от тези хипотези не е налице. Дейността на инстанциите по същество във връзка с индивидуализация на наказанието не търпи сериозна критика. Отчетени са както смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, така и отегчаващите такива. Правилно е отмерен размер в минималния предвиден в санкционната част на нормата, а именно 1 (една) година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева. Касае се за кумулативна санкция, включваща две отделни наказания – лишаване от свобода и глоба, поради което претенцията относно наказанието глоба няма как да се удовлетвори, освен при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 3 от НК, каквато не е налице. Действително, трудовата ангажираност на подсъдимия от една страна, а от друга страна трайната му нетрудостособност от 75% не са съобразени от решаващия съд, но те не променят съществено изводите за личната обществена опасност на дееца, на осъщественото от него престъпление и на това какво е именно съответното по чл. 35 от НК на престъплението наказание. Дългогодишната зависимост на касатора към наркотични вещества, лечението с метадон, което осъществява (макар и наред с продължаващата употреба на метамфатамин), поведенческите и личностовите разстройства на подсъдимия, последица от дългогодишната опиева употреба са отчетени по действителната им стойност и на практика са обусловили налагане на минималното предвидено за извършеното от него престъпление наказание. Ето защо настоящата инстанция не намира основания за допълнително намаляване на наказанието, което е справедливо тъй като е съответно на престъплението и на обществената опасност на дееца и деянието. В заключение, настоящата инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт, поради което счете че същият следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 345 от 16.10.23г. по внохд № 869/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 1 –ви състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: