Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр. София, 02 юли 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Аврора Караджова......................и с участието на прокурора.....................Красимира КОЛОВА..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 723 по описа за 2012 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдената Р. Ц. К. чрез процесуалния й представител адв. П. Т., за възобновяване на внохд № 5332/10г. на Софийски градски съд, НО – 9 въззивен с-в. В искането се излагат доводи, че при второто по ред въззивно разглеждане на делото не са били спазени дадените от ВКС на РБ указания, като съдът не е обсъдил всестранно и пълно събрания доказателствен материал, а е подходил избирателно към доказателствата в подкрепа на обвинителната теза. Настоява се за възобновяване на делото и отмяна на постановеното от СГС решение. В съдебно заседание пред касационния съд молбата за възобновяване се поддържа със същите аргументи и искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Излага доводи, че в атакуваното решение е бил даден отговор на направените от защитата възражения, а в дейността на съда по оценка на доказателствата не са били допуснати нарушения. Осъдената К. заявява в последната си дума, че записът в НЗОК е електронен и тя не може да подправя документи. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 15.04.2008 г., постановена по нохд № 10491/07г. на Софийски районен съд, НО – 15 с-в, Р. Ц. К. била призната за невинна, че на 07.06.2005 г. в [населено място], [улица]пред Софийски районен съд, гражданска колегия, 52 състав, като свидетел по гражданско дело № 438 по описа на съда за 2004 година, устно съзнателно потвърдила неистина, изразяваща се в следното твърдение, а именно " ... в края на 2000 година станах личен лекар на Н. Д., като личен лекар на Н. Д. съм му снемала анамнеза по отношение на неговите заболявания. Негов личен лекар съм от края на 2000 г. Н. Д. винаги, като негов личен лекар мога да заявя, че е ориентиран като място и време. Твърдя, че Д. не е проявявал старческо оглупяване. Писала съм в показания до директора на СДВР, в които не съм посочила Д. да страда от старческо оглупяване. Според мен Д. не е страдал от параноя ... ", поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение в извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК С решение от 03.02.2009 г., постановено по внохд № 3063/08 г., на СГС, НО 4 въззивен състав, присъдата била отменена поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила – липса на мотиви, а делото било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С присъда № 55 от 05.10.2009г., постановена по нохд № 1496/09г., по описа на Софийски районен съд, НО – 13 с-в, Р. К. била призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.290, ал.1 от НК, като й било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца при първоначален „общ” режим и оправдана частично относно последните две изречения, инкриминирани в обвинителния акт. С решение № 796 от 01.07.2010г., постановено по внохд № 1877/10 г. на СГС, НО – 11 въззивен с-в, присъдата на СРС била изменена, като на основание чл.55, ал.1, т.2 от НК наказанието „лишаване от свобода” било заменено с пробация за срок от шест месеца с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. С решение № 503 от 24.11.2010г. на ВКС на РБ, III н.о., постановено по н.д. 492/10г. решението на СГС било отменено по реда на възобновяването и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане. С решение № 1456 от 21.12.2011г., постановено по нохд № 5332/10г. по описа на СГС, НО – 9 въззивен състав, присъдата на СРС по нохд № 1496/2009г. на СРС била изменена, като на основание чл.55, ал.1, т.2 от НК наказанието „лишаване от свобода” било заменено с пробация за срок от шест месеца с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Искането на осъдената К. за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. В предходното решение на ВКС по н.д. № 492/10г. е било констатирано съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13 и чл.14, ал.1 от НПК при формиране на вътрешното убеждение на предходния въззивен състав. Дадени са били и указания да се положат усилия за изясняване на главния факт, подлежащ на доказване, а именно дали осъдената Керакова фактически е извършвала прегледи на Н. Д. като личен лекар и имала ли е впечатления от здравословното му и психическо състояние. При постановяването на решението на втория състав на въззивната инстанция указанията на касационния съд не са били изпълнени, като показанията на свидетелите М. и А. въобще не са коментирани във въззивното решение. Наред с това е допуснато и ново нарушение на процесуалните правила по чл.14 от НПК. За да приеме, че подсъдимата не е била личен лекар на Д. съдът е изходил от причината за смъртта на последния – двустранна конфлуираща пневмония и остра сърдечна недостатъчност, като в мотивите на л.23 е отразено, че „двустранната конфлуираща пневмония е заболяване, което се характеризира с относително продължителен период, в който, ако не се проведе лечение, може да настъпи летален изход”. От това разсъждение се извежда и довода, че ако подсъдимата е извършвала фактически лечение на Д. е следвало да установи заболяването. Чл.14 от НПК задължава съда да основава вътрешното си убеждение само върху доказателствата, събрани по делото. В конкретния случай съдът е направил произволно умозаключение за характера на заболяването на починалия впоследствие Д., за което не притежава специални знания и без да изслуша заключение на съдебно - медицинска експертиза. С оглед изложеното касационната инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд – чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Постановеното решение на СГС по внохд № 5332/10г. следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане, при което да бъдат изпълнени указанията, дадени от ВКС по н.д. № 492/10г. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 във вр с чл.348, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 1456 от 21.12.2011г., постановено по нохд № 5332/10г. по описа на СГС, НО – 9 въззивен състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. .Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :