Р Е Ш Е Н И Е № 29 Гр.София, 16.03.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през двехиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1892 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Д. срещу решение №.212/25.01.18 по г.д.№.1936/18 на Апелативен съд София - с което решение №.3605/23.05.17 по г.д.№.6759/16 на СГС, І-19с., е отменено-в частта, с която на касатора е присъдено обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 1000лв. до 6000лв. - като искът в тази част е отхвърлен, и потвърдено - в частта, с която претенцията е отхвърлена за сумата над 6000лв. до 80000лв., ведно със съответно произнасяне по разноски. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на цялата претендирана сума ведно с лихви и разноски. Ответната страна Прокуратурата на Република България оспорва жалбата. С определение №.779/18.11.19 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно приложението на чл.52 ЗЗД и критерия за справедливост. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като срещу ищеца са били водени три наказателни производства, първото от които приключило с оправдателна присъда /за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2, ал.1 пр.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2 ал.2 НК/, а останалите две /за престъпления по чл.278 ал.6 НК и чл.354а ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК/-прекратени на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК. Установил е и, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е търпял нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания – изразили се в притеснения и безпокойство от наказателна репресия, страх от наказание, препятстване на обичайния начин на живот и социално общуване; че спрямо него са били постановени четири осъдителни присъди за престъпления-което сочи, че, макар да не е осъден за изброените в исковата молба престъпления, е лице, вършило престъпления – и това очевидно е причината, насочила интереса на прокуратурата към него в степен, завишена спрямо степента на внимание, насочвана от органа на държавно обвинение към други субекти на правото. Отбелязал е и, че съобразява тежестта на престъпленията, за които е бил обвинен ищеца /тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК/, обстоятелството, че наказателното производство по всяко от тях е продължило в разумен срок /по-малко от 2 години/, възрастта и социалното положение, естествено претърпения страх и неудобство, препятстването на обичайния начин на живот и накърняването на доброто име като член на обществото - като доколкото същите не са в размери, надхвърлящи обичайното, за търпените неимуществени вреди следва да се присъди обезщетение общо в размер на 1000лв. Посочил е, че наведените в жалбата на прокуратурата доводи, че тя не е направила публично достояние воденото наказателно производство, че ищецът не е бил ограничаван в придвижването си в страната и чужбина поради взетата най-лека мярка за процесуална принуда, че спрямо него не са били прилагани каквито и да е други ограничителни мерки и забрани, са били взети предвид от първата инстанция, за да отхвърли иска до пълния предявен размер от 80000лв. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди /вид, характер, интензитет и продължителност на увреждането-респективно тежест на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителност на наказателното производство, вид на взетата мярка за неотклонение, други наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, начина, по който всичко това му се е отразило, конкретните преживявания, цялостното отражение на предприетото наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр./; при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението /ППВС 4/68, реш.№.202/20.06.16 по г.д.№.403/16, ІV ГО и др./. По касационната жалба: Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото, вкл. приложените наказателни производства: Срещу ищеца са били водени три наказателни производства, първото от които /ДП 57/01/ приключило с оправдателна присъда /за престъпление по чл.354а ал.3, пр.2, ал.1, пр.1, вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.2 ал.2 НК (за това, че на 15.03.2001г., в съучастие, като извършител, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество (14 пакетчета хероин на обща стойност 202,68лв.) – като на 15.03.01 е било извършено претърсване и изземване в дома на Б.Д. и в негово присъствие, на 16.01.01 е издадено постановление за образуване на предварително производство срещу него (и В.Д.), на 9.11.01г. е привлечен като обвиняем – а производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт (реш.№.156/10.02.14 по внохд №.23/14 на СГС, НК, ХVс.) на 10.02.14/, а останалите две /за престъпления по чл.278 ал.6 НК (държане на нерегистрирани археологически обекти - монети – ДП ЗМ №.217/13 на СДВР София, пр.пр.6079/13 СГП) и чл.354а ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, впоследствие продължено по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 НК (ДП ЗМ 1125/11, 8 РПУ София, пр.пр.6664/11 и пр.пр.11654/13 СГП) - прекратени на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК поради недоказаност на обвинението /с постановления съответно от 28.11.13 и 25.09.13/; по първото производство е била наложена мярка за неотклонение „гаранция в размер на 800лв.“, а по останалите - „подписка“; по третото е било осъществено и 24-часово задържане на ищеца. Видно от приложената справка за съдимост на Б. Т. Д., същият е бил четирикратно осъждан с влезли в сила присъди: 1/ по нохд №.92/93 на СРС /в сила от 9.11.93/ за престъпление по чл.251 НК на 11месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение с изпитателен срок 3г. считано от 24.11.93; 2/ по нохд.№.1702/97 /в сила от 4.05.98г./ за престъпление по 346 ал.1 вр. с чл.18 ал., чл.20 ал.2 и чл.54 НК - на 7м. лишаване от свобода - като на основание чл.68 ал.1 НК наложеното му с предходната присъда наказание 11м. лишаване от свобода е приведено в изпълнение, наказанията са изтърпяни на 16.07.1999г. и е реабилитиран; 3/ по нахд №.13520/14 /в сила от 7.07.15/ - по чл.343 ал.1 б.“б“НК, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.; 4/ по нохд №.6589/13 /в сила от 15.06.16/ - по чл.325 ал.2 НК на 6м. лишаване от свобода, отложено изпълнение с изпитателен срок 3 години. От справка на НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на Б.Т. се установява, че по отношение на същия е регистриран един трудов договор – сключен на 11.02.08 и прекратен на 20.02.08г. Ищецът бил нарочен за дилър в квартала, казвали му, че е дилър, и го наричали „дилъра“, като е бил споменат и в телевизионно предаване. Къщата му е била многократно претърсвана, бил е притесняван доста пъти, а св.Я. го е вземал лично от 8 РПУ след задържане. През 2012г. е искал да отиде заедно с него до Гърция, но не е бил допуснат да излезе от страната-казали, че имал забрана да я напуска. През тези години правил опити да започне работа, но те били безуспешни. Заедно със свидетеля отишъл в строителна фирма на негов съсед - но той, като разбрал, че го наричат „дилър“ в квартала, не го наел, не искал да има взаимоотношения с него; отказали да го наемат и във фирма за метални конструкции, макар че преди е бил заварчик. Накрая се примирил и отишъл да работи в депото за отпадъци в Горна Малина, защото нямало как да работи на друго място. В момента бил в Швейцария – принудил се да се махне от страната след като забраната му била вдигната, и работел там /св.Я./. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Доколкото срещу ищеца са били повдигнати три обвинения, по едното от които е признат за невинен, а по останилите две производствата са прекратени на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК поради недоказаност на обвинението, е налице основанието за обезщетяване на вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ в хипотеза „лицето е оправдано“ и „деянието не е извършено от лицето” /т.7 ТР 3/22.04.2005 по т.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.г.д.№ 3/2004, ОСГК на ВКС/. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици. Доколкото в случая се претендират неимуществени вреди във връзка с три неоснователно повдигнати обвинения, производствата по които са водени паралелно във времето, обезщетението следва да се определи глобално /а не поотделно за всяко деяние, във връзка с което е имало оправдаване или съответно прекратяване на производството при условията на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ/ и при отчитане на обстоятелството, че щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения /изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела/. Ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени от всяко производство; дори да е направил такова разграничение, когато съдът установи общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните обвинения (поради това и посочването на отделни претендирани суми във връзка с всяко от обвиненията в общата искова молба е ирелевантно, а при предявяване на претенции за обезщетение за отделните обвинения в отделни искови молби, при разглеждането на всяка от тях в самостоятелно дело съдът отчита и евентуалното наличие на други паралелни наказателни производства срещу лицето) /ТР 3/22.04.05, ОСГК, реш.№.126/28.11.14 по г.д.№.1504/14, ІІІ ГО, реш.№.449/16.05.13 по г.д.№.1393/11, ІV ГО, реш.№.16/2.02.11 по г.д.№.396/10, ІІІ ГО, реш.№.204/12.06.15 по г.д.№.7046/14, ІV ГО/. Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление по трите производства, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от свидетелските показания, ищецът е бил злепоставен сред близки и познати предвид общоопасния характер на деянието „разпространение на наркотици“, в което е бил обвинен. То станало достояние на широк кръг лица; в резултат на това в квартала, вкл. негови познати, го наричали „дилъра” и му била отказвана работа; същевременно полицията често го търсела и претърсвала дома му. Всички тези вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване в извършване на процесните престъпления и са в причинна връзка с него. При определяне размера на дължимото обезщетение, в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът отчита продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо 13 години от първоначалното извършване на процесуални действия при специализираната полицейска операция по претърсване и изземване и образуването на предварително производство срещу него /15-16.03.01г./ - по завършилото с оправдателна присъда наказателно производство, респективно-1месец и 26 дни и 1година и 5 месеца за прекратените производства – като първият период е със значителна продължителност, надвишаваща разумната; фазата, на която са приключили делата /първото – след досъдебна и съдебна-последната ангажираща по-висока степен на притеснения и неудобства, а останалите – само в досъдебна фаза/; тежестта на престъпленията, по които е бил обвинен ищеца /за три тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК, които ангажират сериозна наказателна отговорност – „лишаване от свобода до 6г.“ и „глоба до 10000лв.“, наложените мерки за неотклонение /„гаранция в размер на 800лв.“ по първото дело (налагащa ограничения във връзка с възможността да се ползва внесената сума за значителен период от време) и „подписка“ (най-леката мярка) по останалите, и осъщественото 24-часово задържане, злепоставянето му сред близки и познати, довело и до откази да бъде нает на работа. Всички тези обстоятелства - с изключение на наложените най-леки мерки за неотклонение „подписка“, обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетени. Същевременно съдът отчита и, че /видно от справката за съдимост/ ищецът е бил осъждан и изтърпял две ефективни наказания „лишаване от свобода” за общо 18месеца преди образуването на процесните производства, а едно от наказателните дела /четвъртото по справката - нохд 6589/13/ се е припокривало във времеви период 2013/2014 с първото процесно производство – което свидетелства за факта, че ищецът вече е бил в подобна ситуация, респективно че преживените страдания за горепосочения период не са били в резултат само на незаконното обвиняване, предмет на настоящото дело /обстоятелство дали по отношение на предходни осъждания е налице реабилитация, е ирелевантно за относимия към спора факт, че лице, което вече е било в досег с наказателно производство и е било осъждано, е запознато със същността, фазите и последиците на евентуално ново наказателно производство/. Тези обстоятелства имат относителна тежест по посока намаляне размера на съответното обезщетение. Дотолкова, доколкото съдът е длъжен да разгледа само своевременно заявените с отговора на исковата молба /чл.133 вр. с чл.131 ГПК/ и при условията на чл.266 ГПК възражения и доказателства, като предявени извън тези срокове /за първи път пред въззивната инстанция/ и преклудирани не следва да се обсъждат такива за евентуално съпричиняване и сключване на споразумение /на 23.03.15г./ за обезщетение по реда на глава 3а ЗСВ преди завеждането на иска през 2016г. /исковата молба е с вх.№.7575/3.06.16г./. Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че с оглед критериите на чл.4 ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая /вкл. възрастта на ищеца/ и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 6000лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 10.02.14г. до окончателното изплащане. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС и това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди-което е основание за отмяна на атакуваното решение в частта за сумата над 1000лв. до 6000лв. със съответно уважаване на иска за нея ведно с лихви - и оставянето му в сила в останалата му част. Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отменено решение №.3605/23.05.17 по г.д.№.6759/16 на СГС, І-19с. и искът по чл.2 ал.1 т.3 ГПК е отхвърлен за разликата над 1000лв. до 6000лв., следва да се отмени, вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 10.02.14 до окончателното изплащане, а в останалата му част – да се остави в сила. На ищеца се дължат и 79,13лв. разноски съразмерно на уважената част от иска /от общо направени 1000лв. за адвокатски хонорар пред СРС, 10лв. ДТ СРС, 45лв. ДТ (вкл. банкова такса) пред ВКС/ на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.212/25.01.18 по г.д.№.1936/18 на Апелативен съд София В ЧАСТТА, с която е отменено решение №.3605/23.05.17 по г.д.№.6759/16 на СГС, І-19с., в частта, с която на касатора е присъдено обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 1000лв. до 6000лв. и в тази част искът е отхвърлен, вместо което постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Б. Т. Д., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ още 5000лв. /пет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 1000лв. до сумата 6000лв., ведно със законната лихва считано от 10.02.14 до окончателното изплащане, както и 79,13лв. /седемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение №.212/25.01.18 по г.д.№.1936/18 на Апелативен съд София в останалата обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: