О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 637 София, 18.07.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1004/2022 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. К., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Ж. Ж., срещу решение №1069 от 25.10.2021 г. по в. гр. дело №1293/2021 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2021г. по гр. дело № 13230/2019 г. на Софийския градски съд, с което М. Т. К. е поставена под ограничено запрещение. Решението е постановено с участието на прокурор от Софийска градска прокуратура. Ответникът по касационната жалба Н. М. К., чрез пълномощника адвокат К. Г., оспорва касационната жалба. Въззивният съд е приел за установено по делото следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС, вр. чл. 336 и сл. ГПК. Ищцата Н. М. К. е предявила иск за поставяне под пълно запрещение на нейната майка – М. Т. К.. В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищцата и страда от деменция със силно изразено нарушение на интелекта и паметта. На моменти ответницата не е способна да общува нормално, както и да осъзнава постъпките си и последиците от тях. От фактическа страна е прието за безспорно установено, че М. К. в периода от 29.08.2017 г. до 31.08.2017 г. е лекувана в клиника по коремна хирургия при ВМА, където е била консултирана с психиатър по повод на обърканост, дезориентираност, назначена е терапия, видно от епикриза от 31.08.2017 г., издадена от ВМА, [населено място]. От медицинската експертиза се установява, че М. К. може да се самообслужва, но не е в състояние сама да защитава интересите си и да разбира свойството и значението на действията си, нито да ръководи постъпките си. При ответницата са налице медицински показания да се обсъжда пълна недееспособност. Според тройната психиатрична експертиза тя страда от неуточнена деменция с умерена степен, а медицинските критерии са за поставянето й под ограничено запрещение. Вещите лица са уточнили, че психотичната симптоматика може спонтанно да премине във времето. В заключението си твърдят още, че в социума М. Т. К. може да функционира нормално, но при вземането на решения, отнасящи се до по-сложни въпроси и явяване пред институции, тя не би могла адекватно да взема решения. С оглед правомощията на въззивната инстанция, САС е допуснал тройна психиатрична експертиза. В нея се преповтарят вече направените в първа инстанция заключения на вещите лица. Налице е психично заболяване, диагностично преценено като органично налудно разстройство, умерено изразен психоорганичен синдром. Органичното налудно разстройство представлява психотично заболяване /психоза/, при което на фона на органична патология, се наблюдава психопатологична симптоматика (мисловни разстройства, налудна продукция и халюцинаторна симптоматика). Психоорганичният синдром е съвкупност от психопатологични разстройства, възникващи при хронични органични заболявания на главния мозък. При М. К. се установяват флуктуации от леко до изразено снижение на когнитивните функции, както и личностова промяна от органичен тип. Органичното налудно разстройство е психоза с качествена промяна на съзнанието. Поради наличието на позитивна психопатологична симптоматика (мисловни разстройства с налудни идеи от параноидния кръг, косвени данни за конфабулации и психотични припознавания и съмнение за халюцинаторна симптоматика), следва да се приеме, че М. К. не притежава психични годности да осъзнава свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Абстрактно-аналитичното й мислене е тежко нарушено, няма инсайт за психично заболяване, не е критична към болестните си убеждения, които определят поведението и постъпите й. Експертният анализ на всичко описано води до извод, че М. К. не е в състояние да се грижи сама за себе си (с изключение на елементарни битови дейности) и да взема самостоятелно решения. По делото са изслушани свидетелски показания, които кореспондират с медицинските експертизи. Съгласно т. 4 ППВС 5/1979 г., за поставяне на едно лице под запрещение, следва да са налице две изисквания – медицинско /страдание от душевна болест или слабоумие/ и юридическо /невъзможност на лицето да се грижи за работите си вследствие на болестта/. Същото е прието и в константната практика на ВС и ВКС. Следва да бъде установен и юридическият критерий – че вследствие на болестта лицето не може да се грижи за своите работи. Двете условия по чл. 5 ЗЛС трябва да са кумулативно доказани пълно и главно. За да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи непременно включва и отношение към обществото и съобразяване с установения в него ред. Поставянето на М. под ограничено запрещение е в нейна полза. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Следва ли въззивният съд при решаване на въпроса относно най-добрия интерес на лицето, по отношение на което се иска поставяне под запрещение, задължително да изслуша това лице, при положение, че самият въззивен съд служебно е постановил да се извърши такова изслушване. 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение обстоятелството, че нито един от решаващите съдебни състави (нито първоинстанционния, нито въззивния), не е изслушал лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Твърди се, че горните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и по същите не е даден отговор в задължителната практика на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Следва ли при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Трябва ли, за да достигне до свое собствено решение по отношение на иска, да извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, решение № 37 от 29.03.2012 г. гр. дело № 241/2011 г. на І г.о., решение № 43 от 04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. на ІІ т.о. 2. Без да е формулиран конкретен въпрос се твърди противоречие с ППВС № 5 от 1979 г., касаещо предмета на иска по чл. 5 ЗЛС. Изложени са съображения, че не е налице юридическият критерий за поставяне под запрещение и в този смисъл решението на въззивната инстанция е постановено в противоречие с горното постановление. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1069 от 25.10.2021 г. по в. гр. дело №1293/2021 г. на Софийски апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Всички повдигнати в изложението въпроси са неотносими, защото в съдебното заседание от 07.02.2020 г. пред първоинстанционния съд М. К. е изслушана по реда на чл.337, ал.1 ГПК, а въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, според която в ГПК второинстанционното производство е уредено като ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1069 от 25.10.2021 г. по в. гр. дело №1293/2021 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.