Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 01 март 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 160 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. С. Р. срещу решение на Софийски апелативен съд № 410 от 8.11.2011 г, по ВНОХД № 641/11, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд от 16.06.11, по НОХД № 1487/11, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 9.09.2010 г в [населено място], в качеството си на длъжностно лице - старши инспектор към „Столичен инспекторат” при Столична община, район „Искър”, е поискал от Н. И. Й дар / парична сума от 400 лв /, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, с оглед на което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 600 лв и „лишаване от право да упражнява контролна дейност в държавни или обществени органи”, за срок от три години, както и е признат за виновен в това, че на 10.09.2010 г в [населено място], в същото длъжностно качество, е получил от Н. И. Й дар / парична сума от 300 лв /, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, с оглед на което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 600 лв и „лишаване от право да упражнява контролна дейност в държавни или обществени органи”, за срок от три години, а на основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 600 лв и „лишаване от право да упражнява контролна дейност в държавни или обществени органи”, за срок от три години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че е извършен превратен анализ на доказателствените източници, че не са обсъдени противоречията в гласните доказателства, че не е имало основание да бъдат отхвърлени обясненията на подсъдимия, кореспондиращи на показанията, депозирани от св. К., че неправилно е кредитиран протоколът за опис на банкноти, съставен в нарушение на процесуалните правила, че не е установено обстоятелството дали действително св. Й е предал на полицията описаните банкноти, че липсва надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия, че е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в признаването на подсъдимия за виновен за съвкупност от престъпления по чл. 301 НК вместо за едно престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо, че е приет превес на смекчаващите обстоятелства, а наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е определено в максималния възможен размер, че неправилно са ценени като отегчаващи обстоятелства такива, имащи значение за съставомерността на деянието / отговорното служебно положение на дееца, това, че не е изпълнил вменените му задължения по служба, че е инициирал даването на подкупа /. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и жалбоподателят да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е оценил доказателствените източници при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Вярно са интерпретирани показанията на св. А., св. Й, св. С., св. Г., които са последователни, взаимно-допълващи се и вътрешно-непротиворечиви, поради което не е имало основание да бъдат оценени като тенденциозни или недостоверни. Твърденията на изброените свидетели не са изолирани, а се подкрепят от писмените доказателства и доказателствени средства / протокол за опис, справки от проведени разговори, протокол за оглед, протокол за обиск и изземване /, и от веществените доказателства / процесните банкноти /, като заедно с тях формират надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия. Верен е изводът, че версията, развита в обясненията му, представлява защитна теза, опровергана от кредитираните доказателствени източници. Съпоставени са показанията на св. К. с обясненията на подсъдимия и с останалите доказателствени средства и правилно е прието, че посоченият свидетел е направил несполучлив опит да „подкрепи” развитата от подсъдимия версия за инкриминираните събития. Що се отнася до протокола за опис на банкноти, той е писмено доказателство, което интересува процеса откъм съдържанието си. За съставянето му не е предвиден специален ред / такъв е предвиден само за писмените доказателствени средства /, поради което неоснователно се възразява срещу процесуалната му валидност. По делото е установено / чрез гласни и писмени доказателства /, че описаните в протокола банкноти са предоставени на полицията за разкриване на престъплението, описани са в нарочен протокол и са върнати на св. Й, а обстоятелството, че същите банкноти са предадени на подсъдимия, се изяснява от гласните доказателства, протокола за обиск и изземване и протокола за оглед. Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради което искането в тази насока не може да бъде уважено. ВКС счита, че е частично основателно оплакването за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Възприетата по делото правна квалификация / съвкупност от престъпления по чл. 301 НК / е неправилна. Касае се за едно престъпление, осъществено чрез две от формите на изпълнителното деяние / поиска и получи /, в какъвто случай деянието е съставомерно по чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 НК. Като е приел, че са осъществени отделни престъпления по чл. 301 НК, респективно, като е приложил чл. 23 НК, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез приложение на закон за същото престъпление и преквалификация на деянието по чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, последица от което е изтърпяването на едно наказание, респективно, отмяна на чл. 23 НК. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за оправдаването му, тъй като липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние /. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За престъплението по чл. 301 НК е предвидена съвкупност от мерки за въздействие върху осъдения: три кумулативни наказания - „лишаване от свобода”, глоба и „лишаване от права”, които се налагат с цел да бъдат изпълнени целите по чл. 36 НК. В случая, „лишаването от свобода” и „глобата” са определени при превес на смекчаващите обстоятелства и затова са към минималния размер. Няма пречка обаче при определяне на третата кумулативна санкция да бъде направена самостоятелна преценка на необходимия обем принуда, тъй като критерият за справедливост на наказанието по чл. 348, ал. 5 НПК се отнася до наказанието като комплекс от мерки за въздействие. В случая, правилно е взето предвид, че деецът е заемал отговорно служебно положение / изпълнявал е длъжността „старши инспектор” /, което обстоятелство, макар и да не е обусловило наказуемост по чл. 302, т. 1 НК, има отношение към строгостта на санкцията по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Що се отнася до това, че подкупът е поискан и получен, за да не бъдат изпълнени действия по служба / касаещи грижата за чистотата на столицата /, то въззивният съд е отчел не самото неизпълнение на задълженията, което е елемент от състава на престъплението, а степента на засягане на обществените отношения във връзка с действията по допускане замърсяването на града. В такъв аспект, посоченото обстоятелство също има своето място при преценката на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Основателно е оплакването, че е недопустимо да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство това, че инициативата за даване на процесната сума е била на подсъдимия, тъй като този факт е релевантен за съставомерността по чл. 301, ал. 1, пр. 1 НК. В същото време, отпадането на посоченото обстоятелство от релевантните такива по чл. 54 НК не обуславя необходимост от редуциране на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, тъй като комплексната преценка на справедливостта на наказанието, включващо трите кумулативни санкции, не влиза в противоречие с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Поради изложеното, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 410 от 8.11.2011 г, по ВНОХД № 641/11, както следва: - преквалифицира деянието по чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за което подсъдимият следва да изтърпи наказанието: шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, глоба от 600 лв и „лишаване от право да упражнява контролна дейност в държавни или обществени органи”, за срок от три години, - отменя приложението на чл. 23 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: