- 8 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596
гр. София 18.07.2022 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.03.2022 (девети март две хиляди и двадесет и втора) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3876 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4283/26.07.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север” АД [населено място], против решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 260 158/28.01.2021 година на Районен съд Бургас, ХХХІІ - ри граждански състав, постановено по гр. д. № 6521/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че К. В. Б. не дължи на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 5368.39 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 29.10.2017 година до 09.06.2020 година, за абонатен № , за която сума е съставена фактура № /08.07.2020 година.
В подадената от „Електроразпределение Север” АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост.
Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от К. В. Б. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. В. Б. е подал отговор с вх. № 5877/10.09.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.
„Електроразпределение Север” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 22.06.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4283/26. 07. 2021 година, като е подадена по пощата на 22.07.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Бургас е изложил съображения, че първоинстанционният съд бил обсъдил задълбочено и всестранно събраните по делото доказателства, като въз основа на анализа им бил достигнал до извод, че искът бил основателен. Решаващият мотив за уважаването на иска бил, че „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било установило при условията на пълно и главно доказване, че спорното количество електрическа енергия е било доставено и консумирано от Б., а не от предходните собственици.
Въззивният съд споделял мотивите на първата инстанция, като препращал към тях на основание чл. 272 от ГПК. В отговор на оплакванията във въззивната жалба от фактическата страна на спора въззивният съд е посочил, че следвало да се изтъкне, че вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза било посочило в заключението си, че не му е била предоставена информация на какъв принцип са разпределени количествата електрическа енергия на три периода на потребителя Б. при промяна на собствеността на имота, за който е доставена електроенергията.
Посочено било, че експертизата нямало как да провери дали са аритметично точни изчисленията на корекционната процедура, за която нямало данни през кой период били отчетени съответните количества електрическа енергия в невизуализирания регистър и за кой период е бил потребител К. В. Б.. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, то било заявило, че дали процесното количество електрическа енергия е било доставено до ИТН, след като Б. бил станал собственик то не можело да отговори, защото не разполагало с подробна разпечатка от паметта на електромера. „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било оспорило заключението, нито било ангажирал други доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да водели до извод, че спорното количество електрическа енергия било консумирано през период, следващ момента на придобиването на собствеността върху електроснабдения имот от К. В. Б. и какво било точно това количество. Неоснователни били и доводите на „Електроразпределение Север” АД [населено място], че потребителят дължал заплащането на цената на отчетената в невизуализираните регистри на електромера електрическа енергия на основание чл. 183 от ЗЗД, във връзка с чл. 200 от ЗЗД, както и позоваването му на съдебно решение № 150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.. Това решение според въззивния съд било неприложима към конкретния случай, тъй като корекцията на сметката на К. В. Б. била извършена по реда на сега действащите ПИКЕЕ, „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било краен снабдител с електрическа енергия, а било оператор на ЕРП мрежа и съгласно действащата нормативна уредба в ЗЕ не било страна по договори за продажба на електрическа енергия с крайни битови клиенти, сключени при ОУ. В действащата нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗРЗЕ, дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи били отделени юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия, което се извършвало от други дружества, различни от разпределителните.
За територията на област В. през процесния период това било дружеството „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], което се явявало „краен снабдител“ с електроенергия на потребителите по смисъла на § 1, т. 28а от ДРЗЕ. Съгласно чл. 98а от ЗЕ между крайния снабдител и абоната се сключвал договор за продажба на ел. енергия при ОУ. По делото не било спорно, че К. В. Б., придобивайки собствеността върху електроснабден имот в [населено място] бил станал абонат за този ИТН, който бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Север” АД [населено място] и между него и дружеството било възникнало облигационно правоотношение за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, собственост на същото. Между Б. и „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] също било възникнало облигационно правоотношение за продажба на електроенергия, тъй като Б. бил краен битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДРЗЕ, защото закупувал електрическа енергия за собствени битови нужди и се явявал потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 41б от ДРЗЕ. Към датата на проверката - 09.06.2020 година и понастоящем, ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа на „Електроразпределение Север” АД [населено място] и „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], влезли в сила на 07.09.2014 година, били отменени с решения на ВАС от януари 2017 година След отмяната им и до приемането на нови ОУ (каквито все още нямало), правоотношенията на дружествата с клиенти и потребители на услугата за пренос, доставка и продажба на електрическа. енергия се уреждали по предходните ОУ, приети през 2007 година.
Съгласно тези ОУ, „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било лицензирано да продава електрическа енергия на крайни битови клиенти, а с такъв лиценз разполагало "„Енерго-Про Продажби” АД [населено място], като във връзка с това било необходимо да се разграничават цените за пренос от цените за доставка и продажба. Разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ регламентирала, че крайният снабдител, който в случая се явявал „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] продава електрическа енергия при публично известни ОУ, които следвало да съдържат ред за уведомяване на клиента от крайния снабдител за извършване на корекция по сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В действащите ПИКЕЕ-чл. 15, ал. 1, т. 3 било предвидено, че договорите за продажба на електрическа енергия с битови клиенти за обекти ниско напрежение, се сключвали с крайния снабдител. Към датата на проверката - 09.06.2020 година били в сила и действали новите ПИКЕЕ, като съгласно чл. 56, ал. 1 от тях в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставял на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ гласяла, че ползвателят на мрежата заплащал на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ предвиждала, че сделки по регулирани цени за електрическа енергия се сключват между битови крайни клиенти и крайните снабдители, когато те не били избрали друг доставчик..
По отношение на битовите клиенти тази разпоредба била идентична с предходните си редакции, действали към момента на проверката и извършването на корекцията на сметката на потребителя. Чл. 98в от ЗЕ гласял, че отношенията между крайния снабдител, съответно доставчик от последна инстанция и оператора на ЕРП във връзка със снабдяването на електрическа енергия на крайните клиенти, се уреждали с ПТЕЕ. Съгласно чл. 104 от ЗЕ ползвателите на електрическа енергия, с изключение на крайните клиенти (каквито се явявали битовите клиенти на електроенергия енергия ниско напрежение) уреждали чрез сделка отношенията си с ЕРП оператора за достъп и за пренос на електрическа енергия. Крайните битови клиенти обаче, съгласно чл. 104а от ЗЕ използвали електропреносната и електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, съдържащи и ред за уведомяване на клиентите за извършени корекции на сметка съгласно правилата на чл. 86, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, като изрично в чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. а от ЗЕ било регламентирано, че този ред в ОУ бил в полза на крайния снабдител, в случаите на неизмерена, неточно или неправилно измерена електрическа енергия или когато има неправомерно въздействие. Налагал се извод, че договор за продажба на електрическа енергия при ОУ крайните битови клиенти сключвали само с крайния снабдител ( чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и чл. 98а от ЗЕ). Анализът на нормативната уредба налагал извод, че в ЗЕ липсвала правна уредба, която да предвиждала възможност операторът на ЕРП мрежа да се счита за страна по договора за продажба на електрическа енергия с краен битов клиент, а страна по този договор бил крайният снабдител/доставчик. Не била предвидена и законова възможност за делегиране на права по договора за продажба на електрическа енергия от крайния снабдител на оператора на ЕРП мрежата. Цената на електрическата енергията за битови клиенти се формирала от множество компоненти пренос (високо напрежение), достъп (високо напрежение), пренос (ниско напрежение), достъп (средно или ниско напрежение), технологичен разход, задължения към обществото. Тази цена, в нейната цялост потребителят следвало да заплати на крайния снабдител, с когото сключвал договор за продажба на електрическа енергия при ОУ. Цената за ползването на ЕРП мрежата била част от продажната цена на електрическата енергия, но тя се заплащала на ЕРП дружеството от крайния снабдител, а не от битовия клиент, като отношенията между двете дружества се уреждали съобразно ПТЕЕ. Затова, „Електроразпределение Север” АД [населено място], което било оператор на ЕРП мрежа и нямало лиценз за продажба на електрическа енергия на крайни битови клиенти, съгласно анализираната нормативна уредба, не било страна по договора за продажба на електрическа енергия при ОУ, а страна по този договор бил крайният снабдител/доставчик съгласно ПИКЕЕ, който за област В. бил „Енерго-Про Продажби” АД [населено място]. Едностранната корекция на сметката на краен клиент представлявала разновидност на начина на определяне на крайната продажна цена на доставената и потребена електрическа енергия, поради което нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, предвиждащи възможност операторът на ЕРП мрежата да издава фактура за преизчислените количества електрическа енергия директно на крайния битов клиент, която да му се заплати от ползвателя на мрежата били в противоречие с разпоредбите на ЗЕ-чл. 98а от ЗЕ, чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и чл. 104 от ЗЕ и като по-ниски по ранг, не следвало да се прилагат. Дори да се приемело, че с нормата на чл. 56 от ПИКЕЕ (в сила от 04.05.2019 година) бил предвиден нов ред за извършване на едностранна корекция на сметката на потребител и възможност за оператора на ЕРП мрежа да издава фактури и да събира дължимите суми от крайния битов клиент само в тази частна хипотеза, то това облигационно правоотношение можело да възникне само занапред, тъй като нормата била материалноправна и имала действие занапред. За да се ползвала с обратно действие, то същото било допустимо съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА само по изключение и при оповестяването му с изрична разпоредба, а такава разпоредба нямало. Затова облигационно правоотношение между оператора на ЕРП мрежата и крайния клиент можело да възникне само занапред-от датата на влизане в сила на новите ПИКЕЕ-04.05.2019 година, а за периода преди тази дата, разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ била неприложима.
С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Бургас при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД [населено място] е поставило правните въпроси за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; за това може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад и за това длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. За всички въпроси се излагат твърдения, че са разрешени в противоречие с установената практика, поради което е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на първия от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени пет решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, като за втория са посочени четири такива и е направено позоваване и на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, а за третия са посочени три решения по чл. 290 от ГПК.
Така поставените от „Електроразпределение Север” АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи и трети правни въпроси са включени в предмета на делото и въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на даденото им от въззивния съд разрешение с разрешението им в посочените решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година по подадената против него от „Електроразпределение Север” АД [населено място], касационна жалба с вх. № 4283/26.07.2021 година и такова трябва да се допусне.
На „Електроразпределение Север” АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 107.40 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година.
ДАВА на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 107.40 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |