Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр.София, 06.03.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1376/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1413/ 08.11.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр. д.№ 1376/ 2011 г. по жалба на [фирма] e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 594 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 383/ 2011 г., с което касаторът е осъден да заплати на С. Г. Д. по иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД, сумата 50 000 лв – обезщетение за търпени неимуществени вреди. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на материалноправния въпрос подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти, дали изразяването им е противоправно. Съдът съобразява вече постановените решения за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл.290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о по гр.д.№ 5059/ 2008 г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация. След така приетия отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за частично основателна. За да уважи иска, въззивният съд е изложил мотиви, че дадените оценки по отношение на личността на ищеца не са верни и ангажират отговорността на издателя, независимо от това, дали изнесеното по отношение на него е клевета. С оглед отговора на въпроса, поради който обжалването е допуснато, този извод е направен в нарушение на материалния закон, тъй като оценките на личността не могат да бъдат верни или не. Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за издателя, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана. Съжденията ангажират отговорността на издателя само ако изразяването им обективно нанася обида на адресата. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си при наличие на касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Доколкото липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество. По делото е установено, че във вестник „Т.”, чиито издател е ответника (сега касатор), са публикувани през декември 2008 г. – февруари 2009 г. няколко статии, чиито адресат е ищецът С. Д., който, видно от представените с исковата молба годишни доклади и удостоверения от търговския регистър, представлява търговско дружество [фирма], с основен предмет на дейност разпределение и търговия с газ и горива. С. Д. представлява и [фирма], което дружество е 98,13 % под контрола на „Д. Д. А. х. л.”, В., а останалите му акции са притежавани от едно юридическо лице и осем физически лица, включително ищецът. Няма данни кой притежава акциите на „Д. Д. А. х. л.”, В.. [фирма] (в което „О. х.” държи 50 % от акциите) притежава пряко и косвено участие в 29 дъщерни дружества, 26 от които представляват регионални газоразпределителни компании, включително получили лицензия от ДКЕВР за пренос и доставка на природен газ на територията на Г., Велико Т. и В.. В обществото дейността на дружествата от групата на [фирма] фактически се отъждествява с личността на ищеца Д.. От процесните публикации, основание за ангажиране отговорността на касатора дават само тези, в които използваните словоформи са обидни или клеветнически, а този извод може да бъде направен по отношение на две от тях – материала във вестник” Т.” от 24.12.2008 г., съдържащ израза „С. Д. ограбва народа” в съвкупност с колажа, върху който заглавието е поместено, и от 10.02.2009 г. по отношение на разпространените изрази „келепирджия”, „аланкоолу” и „българофоб”. В останалите публикации, макар и да са използвани изразни средства, надхвърлящи добрия тон и манифестиращи крайно негативно отношение към личността на С. Д., доколкото не осъществяват състав на престъпленията обида и клевета, не съставляват и елемент от фактическия състав на гражданския деликт. Употребеният израз „С. Д. ограбва народа” в съвкупност с колажа, върху който заглавието е поставено, съдържащ снимка на ищеца на фона на маскирани лица и обект с решетки, ангажира отговорността на издателя, тъй като внушава, че действията на Д. са престъпни, че той е грабител. Издателят е надхвърлил конституционно гарантираното му право по чл.39 ал.1 КРБ и е засегнал противоправно достойнството на ищеца, в разрез със забраната на чл.39 ал.2 КРБ. Свободата за изразяване на мнение не е безгранична – нейните граници са там, където започва уронването на честта и достойнството на другиго. В този смисъл без значение е дали заплащаната цена на газа от крайните потребители е несъответна на пазарната, както и дали това се дължи на действия на дружествата – посредници. Издателят може свободно да разгласи такъв коментар и окачествяването на процеса като грабителски, но не може да използва свободата на това разгласяване, за да обиди конкретно физическо лице. Помествайки снимката му на фона на зарешетена сграда и до материал със заглавие „С. Д. ограбва народа”, издателят внушава именно на ищеца качеството ”грабител” и това е насочено пряко към унизяване на неговото лично достойнство. Така се поставя въпроса и по отношение на публикацията в броя на вестник „Т.” от 10.02.2009 г., където е поместен материал със заглавие „Плачи Д., келепирът си отива” със забележка, че е взет „назаем” от вестник „М.”. Не се спори, че статията първоначално е била публикувана в друго издание, но това не винаги изключва отговорността на издателя на препечатващия вестник. Следва да се разграничат хипотезите в зависимост от това, дали съдържанието на препечатаната статия е обидно или клеветническо. Когато се възпроизвеждат факти, които впоследствие се окажат неверни, отговаря първоначалният издател, тъй като той е трябвало да провери информацията в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика, като вторият издател не може да бъде държан отговорен за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Ако обаче в препечатаната статия се съдържат обиди, отговаря и вторият издател. Наличието на обида е очевидно, не се налага извършване на проверка за установяването й и поради това разпространяването й се явява противоправно. Във въпросната статия ищецът е наречен „келепирджия”, „аланкоолу” и „българофоб”, всеки от които изрази обективно съставлява обида. Не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на Д., а за изрази, пряко насочени към и целящи да уязвят неговото достойнство. Не могат да бъдат възприети за основателни доводите на ищеца, че публикуваните в броя от 24.12.2008 г. материали със заглавия „Скандалният бизнесмен се точи за 160 млн. лв. държавни пари”, „Милионерът от Я.” и „Тарашиха офисите му заради далавера в У.” го увреждат, респ. твърденията, че дружествата му захранват всички тецове в страната; че увеличава цената на горивото с 58 % в [населено място]; че има вина за опропастяване на газификацията в Г.; че има изпипана схема за прецакване на конкурентите си. Независимо от използваните крайни изразни средства, от авторите на статията и от издателя отговорност не може да бъде търсена, тъй като изявленията нито са клеветнически, нито обективно съставляват обида. [фирма] е посредник при доставката на природен газ от Русия за България и го продава на [фирма], от което реализира печалба. Д. дружества на [фирма] впоследствие купуват газ от „Б.” и го доставят на крайни потребители, от която дейност пак реализират печалба. Оценката, че тази схема ощетява потребителя, може да бъде направена свободно и с всякакви изразни средства, щом не засяга личното достойнство на ищеца. Коментарът, че цената на газа, доставян от дружествата, управлявани пряко или косвено от С. Д., е висока, също може да бъде направен свободно и не подлежи на ограничения, защото нито е позорен, нито е обиден за личността му. Същото важи и по отношение на коментара, свързан с газификацията на [населено място] и цената на газа в [населено място]. Написаното, че има изпипана схема за прецакване на конкурентите си, представлява коментар на действията на дружества, свързани с ищеца, който може да надхвърля добрия тон, но не съставлява обида, нито клевета. Касае се за оценка на процеса по газификацията на българските общини, която журналистите могат да направят със свободно избрани от тях изразни средства. Позволено е тези изразни средства да са крайни, провокативни и шокиращи, предвид преследваната цел - насочване на общественото внимание по злободневни теми. Посоченото в статията, че С. Д. се точи за 160 млн. лв. държавни пари, не е факт, а предположение, което може да бъде направено свободно и не ангажира отговорността на издателя. Окачествяването на Д. като „скандален бизнесмен” и „милионер”, е оценка на личността на дееца, която не е обидна, нито клеветническа. Той е публична личност, поведението му е обект на засилен медиен интерес и по необходимост следва да понася повече намеса в личния си живот. В тази връзка посочването, че името на С. Д. се свързва с имената на четири публични личности, починали от насилствена смърт - А. Л., И. П., А. Т. и Я. Я., не съставлява приписване на престъпление или създаване на внушение, че С. Д. има връзка с убийствата им, а все е проява на интереса към социалните му контакти. Изнесената информация, че офисите на „О.” са „тарашени”, е оценка на факта на действително извършени действия на държавните правоохранителни органи за издирване на документи във връзка с контрагент на дружеството в У., като определянето на тези действия като „тараш”, е въпрос на оценка, която се отнася до предприетата акция и няма отношение към личността на ищеца. Журналистическите оценки по темата за цената на газа, изразени в публикуваните в броевете на вестник „Т.” от 07.01.2009 г. и 11.01.2009 г. материали със заглавия „С. Д. дере по две кожи”, „С 60 % по-скъпо продава монополистът”, „О.” надува цените като опасва градовете с излишни тръби”, „Гонят С. Д. от тръбата”; „Горивото поевтинява, ако посредници не цицат от него”, макар и да са крайно негативни и вън от рамките на добрия тон, не са обидни, нито клеветнически. Журналистите имат право да коментират свободно цените, на които свързани с ищеца дружества продават газ, свободно могат да избират и изразните средства за това. Изявленията, че газовият доставчик сваля по няколко кожи от гърба на българина, макар и предадени с острота и смущаваща образност, представляват негативна оценка на процесите на увеличаването цената на газа и са в рамките на свободата на словото. Дали направата им съответства на журналистическата етика е отделен въпрос, но тя не е противоправна. Това, че близо два пъти по-скъпо от пазарните условия излиза газифицирането на общините, извършено от дружествата на С. Д. и че последните продават на цени, които са 50 - 60 % по-високи, е коментар на държавно регулирания газов пазар и доколкото не е обиден, може да бъде правен свободно. Написаното в статията, че С. Д. винаги обещава много на местните власти, завзема територии, при неясни последици, е оценка на поведението на ищеца, която е негативна, но не е обидна. Затова и не ангажира отговорността на издателя. Изразите „Посредникът С. Д. ще бъде изритан от тръбата”, „олигарх”, включително използваната в статията лексика: цицал, изцицал, гонят, най-сетне и скандално посредничество, не са обидни, както счита ищецът, а съставляват коментар на възможността дружеството, което посредничи при доставката на природен газ за България, да бъде отстранено от доставките и предположение за ефектът от това върху цените на газа. Този коментар е допустим. Фактът, че е направен със словоформи, които изразяват крайно негативно отношение към ищеца, е без значение, след като те не са обективно обидни. По същия начин се поставя въпросът и с публикуваните материали в броевете на вестник „Т.” от 08.01.2009 г. под заглавие „С. Д. на съд за спрените доставки”, от 09.01.2009 г. със заглавия „С. Д. пързалял кабинета”, „С грешни сметки за Чирен”, „Бизнесменът защитава чужди интереси, отсече министър Д.” и от 12.01.2009 г. под заглавие „С. Д. жили държавата от Л.”, „Големият играч се крие под полата на жена”, „Време е прокуратурата да се самосезира по случая” и „Как трупа печалби в България”. Те не са клеветнически, нито обидни, а изборът на изразните средства е в рамките на свободната журналистическа изказност. Както се посочи, в обществото името на ищеца се свързва именно с дружествата от групата на [фирма], поради това не е обидно, нито клеветническо идентифицирането на дружеството чрез лицето, което го управлява и се възприема като негово алтер его. Няма нищо неправомерно в публикуването на информацията за вероятността от дружество от групата да бъде търсена съдебна отговорност, дори заглавието да е провокиращо и смущаващо. Позоваването на изказвания на министъра на икономиката и на други лица, според които ищецът е направил нереално ценово предложение за реконструкция на хранилището в Чирен, че правителството не му се е доверило и предприело различни от предложените действия и че според министър Д., С. Д. защитава интересите на фирмата, която представлява, не могат да породят отговорност за касатора. Коментарът на изявления на трети лица, направен през призмата на негативно към ищеца отношение, не съставлява нарушение на чл.39 ал.2 КРБ. Не са обидни, нито клеветнически твърденията, че С. Д. източва държавата чрез офшорни компании с неясна собственост, в които е дребен акционер, нито пък материалът, че „О.” трупа печалби като продава газа на българската държава на високи цени и го препродава на потребителите на още по-високи, което съставлява двойно източване. Фактът, че ищецът е дребен акционер в офшорна фирма, не е обиден, нито позорен, ето защо без значение е обстоятелството, че не е установено той да е акционер в офшорка, контролираща собственика на мажоритарния пакет акции в [фирма]. Твърдението, че М. Г. е акционер в английското дружество няма никакво отношение към личността на ищеца, без оглед верен или този факт или не. Основното внушение в статията е, че не е ясно кой стои реално зад дружеството във Великобритания, но това е оценка, която не е обидна и може да бъде направена свободно. Журналистът е имал основание да направи такова послание, тъй като представляваните от ищеца дружества от групата на холдинга действително са регистрирани в България, но основен акционер в газовия доставчик [фирма] е [фирма], а основен акционер в [фирма] е дружество регистрирано във Великобритания, което е видно от представена от самия ищец с исковата молба справка. Кой контролира британското дружество не е установено, така че коментарът за неизяснената собственост на холдинга е оправдан. Доколко акционерите с под 1 % от акциите са подставени лица, е въпрос на оценка, която не е обидна и може да бъде направена свободно. Не могат да бъдат споделени и доводите, че заглавието не съответства на фактите в материала, а цели шок и приписва престъпление. Заглавията кореспондират с темата на статията и доколкото не съдържат обидни изрази, начинът на формулирането им не може да даде основание от издателя да се търси отговорност. Оценъчно е и съждението, че държавата се източва, тъй като то се базира на фактите, свързани с неясната собственост на холдинга. Това виждане може да бъде направено свободно, тъй като печалбата от дейността на акционерно дружество по правило се разпределя между акционерите, а в крайна сметка почти 99 % от акционерното участие в [фирма] (което е основен акционер в газовия доставчик [фирма]) може да се проследи до Великобритания и след това не може да бъде изяснено. Следователно оценката за източване на държавата се базира на данните в статията, а не е самоцелна и насочена към уязвяване на достойнството на ищеца. Изложеното важи и по отношение на публикуваните в броя на вестник „Т.” от 13.01.2009 г. два материала със заглавия „Ф. от Л. стои зад най-големия доставчик за България”, „Газът тече от пощенска кутия”, „С. Д. прехвърлил бизнеса на сина си”, вторият озаглавен „Честни сини очи” и „Общинари му харизаха тръбата край морето”. Така формулирани заглавията на статиите не обиждат, нито клеветят ищеца. Действително, те съдържат внушение, че има нещо смущаващо в бизнеса на ищеца, но това е послание, което може да бъде отправено свободно, щом е мотивирано с факти, касаещи неясната собственост на [фирма]. Заглавията са сензационни, но те обобщават анализа на фактите в статията – че [фирма] е дружество с неясен собственик на капитала, тъй като не е известно кой субект реално го притежава. Излагането на подобен анализ не е противоправно деяние, напротив, точно затова КРБ гарантира свободата на словото, за да може необезпокоявано да се разпространява информация за субекти (физически и юридически лица), които са обект на обществен интерес. Освен това единствената невярна информация в статиите е твърдението, че [фирма] не плаща данъци в България (а във Великобритания), тъй като е установено по делото, че същото дружество, като българско юридическо лице и регистриран в България данъчен субект, е плащало данък печалба. Неверният факт обаче не е позорен, тъй като Великобритания, както и България, е държава член на ЕС и в която и да е от двете държави да се плащат данъците, не може да бъде укоримо за обществото на другата. Ако журналистите имат друго мнение, те могат да го изложат необезпокоявано с оглед принципа за свобода на словото, но обективно това не е позорно обстоятелство. Що се касае до изложението, свързано с газификацията на [населено място], оценъчните съждения за това, че бизнесът е „харизан” на С. Д. и че го подкрепят половината от членовете на ДКЕВР, не подлежат на проверка за тяхната вярност. Те не са и обидни, така че не могат да ангажират отговорността на издателя. С оглед изложеното виновното и противоправно поведение, за което издателят отговаря, се ограничава до публикуваните в броевете на вестник „Т.” от 24.12.2008 г. изрази „С. Д. ограбва народа” в съвкупност с колажа, върху който заглавието е поставено, и от 10.02.2009 г. за разпространените изрази „келепирджия”, „аланкоолу” и „българофоб”. Касае се виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което ищецът е търпял неимуществени вреди. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че вредите и причинната връзка не са установени по делото. Анализът на показанията на свидетелите Т.-Т., Б., Н. и И., обсъдени в съвкупност със заключението на психологичната експертиза, не оставят съмнение, че именно въпросните публикации са се отразили негативно на физическото и психическото здраве на ищеца, поставили са го в състояние на стрес и фрустрация. Действително, влияние върху ищеца са оказали и проблемите, свързани с основния бизнес на свързаните с него дружества (доставка и разпределение на природен газ) в процесния период, но според заключението на вещото лице, което съдът няма основание да не кредитира, основният фактор за терзанията му са били публикациите във вестник „Т.”. Поради това причинната връзка и вредите са установени и с това отговорността на издателя, в чиито вестник са разпространени обидните изрази, е ангажирана. За определяне на размера на обезщетението съдът съобразява, че само две от въпросните статии съдържат обидни изрази. Натрупаният отрицателен ефект при ищеца се дължи и на публикациите за него в останалите броеве от вестника, които вреди обаче не подлежат на обезщетяване от ответника, доколкото разпространяването на тези публикации не е противоправно. Следва да се отчетат и останалите неблагоприятни фактори, въздействащи за процесния период върху психофизическото здраве на ищеца, както и обемът и интензитетът на установените негативни душевни изживявания. Съдът отчита, че според кредитираните свидетелски показания за периода ищецът е бил нервен, изпитвал главоболие, кръвното му налягане било повишено. Отделял значителна енергия, за да обяснява публикациите пред близки, приятели и контрагенти. Не са настъпили трайни и необратими нарушения. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства мотивира съдът да приеме, че обезщетение в размер 10 000 лева е адекватно за търпените от ищеца вреди и в този размер искът следва да бъде уважен. Поради това въззивното решение в частта, в която уважава иска за разликата над 10 000 лева до 50 000 лева следва да бъде отменено и претенцията в тази част да бъде отхвърлена. Съответно, доколкото жалбата е само частично основателна, разноските по касационното производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени. По изложените съображения съдът, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Софийски апелативен съд № 594 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 383/ 2011 г., в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на С. Г. Д. по иск, с правна квалификация чл.49 ЗЗД, сума над 10 000 лв (десет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди от публикации във вестник „Т.” и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Д., Е. [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], против [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], иск за разликата над 10 000 лева до 50 000 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд № 594 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 383/ 2011 г. в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: