Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр.София, 15.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев при секретаря Ани Давидова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3840/ 2021 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 232/ 31.03.2022 г. по настоящето дело по жалба на Й. Т. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1010 от 03.06.2021 г. по гр.д.№ 834/ 2021 г., с което упражняването на родителските права по отношение на детето Я. В. Г. е предоставено на бащата В. С. Г.; определено е местоживеенето на детето на настоящия адрес на бащата; определен е режим на контакти на майката с детето; майката е осъдена да заплаща в полза на детето чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер една четвърт от размера на минималната работна заплата, считано от датата на влизане в сила на решението; отхвърлен е предявеният насрещен иск, квалифициран по чл.127 ал.2 СК, от Й. Т. против В. Г. за предоставяне упражняването на родителските права на детето Я. В. Г., на майката, определяне местоживеенето на детето при неговата майка, за определяне режим на лични отношения между бащата и детето, за осъждане на В. Г. да заплаща месечна издръжка в полза на Я. Г. в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда; и Й. Т. е осъдена да заплати дължимите такси и разноски по делото. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос може ли да се счете за доказан оспорен факт въз основа на обяснение на заинтересованата от установяването му страна. Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика /срв. решение по гр.д.№ 4927/ 2013 г., ІV г.о./, в производството по иск с правно основание чл.127 ал.1 СК намират приложение общите правила за доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената тежест за тяхното установяване. При оспорването на факт или обстоятелство от страна по спора, то страната, която черпи права от този факт или от това обстоятелство, носи тежестта да го установи с допустимите за това доказателствени средства. При липса на проведено надлежно доказване, в зависимост от вида на твърдения факт или обстоятелство, съдът ще следва да го приеме за доказан или недоказан. Обясненията на страната, които са благоприятни за нея, представляват нейни твърдения, които, с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти /решение № 161/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 6232/ 2015 г., ІІІ г.о./. От изложеното следва, че обяснението на страната не е достатъчно да се приеме за установен благоприятен за нея факт, ако другата страна го оспорва. Обясненията, съдържащи твърдения за благоприятни за страната, която ги дава, факти, нямат доказателствена стойност и въз основа само на тях съдът не може да приеме за установен факт, който другата страна оспорва. С оглед приетото по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. При обосноваване на отсъствието на надлежен родителски капацитет при майката въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че тя съжителствала с криминално проявено лице, което изтърпяло наказание „лишаване от свобода“ за разпространение на наркотици. Извън обясненията на бащата, дадени при изслушването му по реда на чл.59 ал.6 СК, за този факт по делото не са налице други доказателства /не е такова доказателство социалният доклад/, а майката го оспорва. Като е приел факта за доказан, съдът е процедирал в съществено нарушение на правилата на ГПК – касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото не може да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. В заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза вещите лица са посочили, че детето Я. проявява симптоми на интензивна „тревожност при раздяла“ при всеки опит да бъде отделен от майката, включително при опит на бащата да осъществи контакт с него. Детето е било дистанцирано от бащината фигура и с явно нежелание за контакт, макар да е влязло успешно в диалог и взаимодействие с едно от вещите лица. В съдебно заседание вещите лица са установили, че при опит на бащата за контакт с детето, то реагира с плач и скриване зад гърба на майката. Независимо от какво е провокирано това поведение на Я., то не позволява, с оглед възрастта на детето, внезапното му отделяне от майката и предаването му на бащата, без да бъде уреден преходен режим. По отношение на деца не може да бъде постановено принудително отнемане без съответната предварителна подготовка за възможно най-успешното преодоляване на последиците от това действие. В противен случай би се стигнало до фрустриране на детето, което не може да е в негов интерес. Това налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който служебно да назначи експертиза за установяване на родителския капацитет на бащата и майката към настоящия момент и с оглед актуалното състояние на детето. Съдът следва да постави задача на вещото лице да набележи подходящите мерки и период на упражняването им, чрез които да бъдат в максимална степен предотвратени негативните последици за детето от отнемането му от майката и предаването му на бащата, в случай че отново достигне до извод, че в интерес на детето е бащата да упражнява родителските права и то да живее при него. Съобразно заключението съдът следва да определи преходен режим, в който връзката между Я. и баща му да бъде възстановена възможно най-добре преди детето да бъде фактически предадено от майката на бащата. При новото разглеждане на делото следва да се изиска и актуален социален доклад по чл.15 от Закона за закрила на детето. При постановяване на обжалвания акт съдът е посочил отразеното в доклада, че в интерес на детето Я. е то да се отглежда от своята майка, но не е коментирал какво значение има това становище на ДСП за разрешаването на спора, с който е бил сезиран. Изискването на становище от ДСП по делото е въведено от законодателя като задължение за съда с оглед обстоятелството, че социалните работници разполагат с необходимите опит, знания и умения при решаване на социални проблеми, включително семейни. Идеята е те да подпомогнат съда при вземане на решения, които не са свързани с установяване на субективни права, а с администриране на гражданските отношения. В този смисъл становището на социалните работници е важно за решението по спора и макар то да не задължително за съда, ако не го вземе предвид, той е длъжен да се мотивира. Отговорността за разноските по делото, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да бъде разпределена с новото въззивно решение /чл.294 ал.2 ГПК/. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1010 от 03.06.2021 г. по гр.д.№ 834/ 2021 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: