Р Е Ш Е Н И Е № 291 гр. София, 18.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1151/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №17/15.03.17 г., постановена от Окръжен съд-Русе /РОС/ по Н.Д. 395/17 г.,подсъдимият С. Н. С. е признат за невиновен в извършено от него престъпление по чл.123 ал.1 НК. По протест на прокурор от Окръжна прокуратурата-Русе е образувано В.Н.Д.211/18 г. по описа на АС-Велико Търново /ВтАС/. С решение №217/18.10.18 г. цитираната присъда е потвърдена. Срещу този съдебен акт е постъпил касационен протест от представител на Апелативна прокуратура-Велико Търново /ВтАП/, с подробно отразени в него съображения за присъствие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпило е възражение от подсъдимия С. чрез неговите защитници, в което се обосновава необходимост от оставяне на решението в сила. В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа протеста с изложените в него доводи. Подсъдимият С., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа становището си. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и възражението срещу него и изложените в тях доводи, като съобрази мненията на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Основните оплаквания са за игнориране на част от доказателствата от страна на въззивния съд, за отсъствие на доказателствен синтез в процесуалната дейност на същия /включително и със съображения, относими към оплакване за необоснованост, което не е касационно основание/. Те от своя страна са обусловили възражения за нарушения на изискванията на чл.13,14 и 107 НПК и за липсата на правна обосновка касателно деятелността на подсъдимия С. и нейната престъпна съставомерност. Като най-важно оплакване обаче, изведено след аналитичен прочит на депозирания касационен протест, е формулирано подробно развитото такова от представителя на ВтАП за липса на решаващи мотиви в атакуваното въззивно решение. Настоящата инстанция намира, че най-напред трябва да се занимае с твърдението за присъствие на този недостатък. Визираното нарушение на процесуалния закон е от кръга на съществените такива, приемани за абсолютни, които задължително водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. Евентуалното констатиране на неговото наличие би могло да доведе до невъзможност за произнасяне по съществото на спора, в частност по правилното приложение на материалния закон. Обсъжданото оплакване на прокурор от ВтАП е основателно. Прегледът на извършената от ВтАС процесуална работа и изложената от него мотивация за крайния извод демонстрира цялостно неизпълнение на задълженията му като въззивна инстанция, визирани в чл.313 и чл.314,ал.1 НПК. Както ВКС е имал повод да заявява нееднократно в принципен план, доколкото въззивният съд е втора по ред инстанция по фактите и правото, всяко въззивно решение следва да съдържа фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимост и относимост на доказателствените материали, от които се извеждат фактическите констатации, правните съображения за взетите решения и отговор на направените от страните възражения. В мотивите на въззивното решение /в родов смисъл казано/ се обективира вътрешното убеждение на въззивния съд и затова тяхното значение е голямо. По естеството си вътрешното убеждение на съда не е само неговата субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото. Тя следва да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение става достояние както на страните, така и на контролиращата инстанция, и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес. Казаното, пренесено към процесуалната действителност по процесния казус, установява на първо място, че констатираното по делото от въззивния съд съвпада с възприетата фактическа обстановка от първостепенния съдебен състав. След като в синтезиран вид са изложени приетите за безспорни факти по делото, ВтАС е предприел описание на заключенията на някои от назначените в хода на делото експертизи /съдебномедицински, физикохимична и пожаротехнически/. Подробно е преразказана назначената в хода на въззивното съдебно следствие тройна съдебна пожаротехническа експертиза, която е определена като „повторна“ /доколко това е правилно, няма нужда да бъде обсъждано, още повече, че не названието определя експертизата, а нейното съдържание/. Същата е счетена за безспорно необходима с оглед констатирано противоречие между заключенията по назначените на досъдебното производство комплексна пожаротехническа експертиза и допълнителна такава и заключението на вещите лица по назначената и приета в хода на съдебното следствие на първостепенния съд пожаротехническа експертиза. ВтАС обаче не е изследвал на какво се дължат противоречията между пожаротехническите експертизи и не е изложил съображения защо и как изяснените обстоятелства в експертните заключения се отнасят и влияят върху въпросите, които имат значение за правилното решаване на делото от материална страна, особено предвид факта,че новоназначената от него експертиза сочи различна причина и механизъм на инкриминирания взрив от тази по повдигнатото на С. обвинение. Пространното описание на част от експертните заключения показва единствено, че контролиращата инстанция просто е изписала резултатите от назначените в хода на делото експертизи, без да ги подложи на дължима по-нататъшна оценъчна дейност. Въззивният съд не е длъжен да оборва доводите на представителя на държавното обвинение, изложени във връзка с последно назначената в процеса пожаротехническа експертиза /както се претендира в касационния протест/, а при наличието на различни заключения по едни и същи въпроси, предвид нормата на чл.154 НПК, може да приеме само някое или някои от тях. Несъгласието с другите обаче поражда задължение за подробно мотивиране след съпоставка и обсъждане с останалия, събран по делото доказателствен материал. В конкретния случай това не е сторено. Наред с казаното, от една страна остава неясна преценката на съда относно експертните становища, отразени в отговор на поставените задачи, и дали приемането им е изцяло или отчасти. А от друга- дали и по какъв начин въз основа на тях се правят изводи, относими към предмета на доказване. Казаното дотук води до извод за пълно отсъствие на самостоятелен критичен анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност. Съгласно чл.13, 14 и 107,ал. 5 от НПК, както и в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по фактите и правото, въззивният съд е длъжен внимателно да изследва, провери и оцени всички доказателства и доказателствени средства съобразно действителното им съдържание и да посочи защо приема едни и не приема други. На второ място, протестираното съдебно решение впечатлява с пълна липса на мотиви относно правната страна на инкриминираното деяние. С присъдата на РОС подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.123,ал.1 НК. В съответствие с обхвата на повдигнатото обвинение и задълженията си за цялостна проверка на първоинстанционния акт, контролният съд е трябвало да заяви суверенно становище по обективната и субективна страна на вмененото на подсъдимия престъпление и да изложи собствени правни изводи защо при приетата фактология по престъпната деятелност се установява нейна несъставомерност. След подробно пресъздадените отговори на вещите лица по назначените и приети по делото пожаротехнически експертизи второинстанционният съд се е задоволил само да направи окончателен извод, че „с оглед изложеното присъдата на първоинстанционния съд като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена“. Възпроизвеждането на този краен извод не може да замести правните съображения на контролиращата втора инстанция, които трябва да се базират на фактите и доказателствата по делото. Обобщено казано, тъй като в протестираното съдебно решение не присъства въззивен правен преглед, очертан от дължимите предели на проверка съгласно разпоредбата на чл.314 от НПК, това от своя страна води до пореден извод за неприсъствие на дължими мотиви. Подобен подход на въззивния съд не позволява и да се проследи формирането на вътрешното убеждение по правнорелевантните факти в контекста на повдигнатото обвинение. С оглед казаното, настоящата инстанция приема, че е изправена пред липса на мотиви от страна на въззивния съд по процесното производство. Личните аргументи на ВтАС по доказателствата и относимостта им към правото в светлината на повдигнатото обвинение са необходими не само, защото законът е ясен в тази насока, а и защото отразяват уважението на решаващия орган както към страните по делото и висшестоящия съдебен орган, така и към правосъдието като цяло. В проекция-присъствието на изложения порок предпоставя и невъзможност недоволната страна да разбере съдебната воля и да проследи пътя на нейното формиране,за да може адекватно да им се противопостави- съществено процесуално нарушение по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Всичко изложено обосновава необходимостта от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВтАС. При повторното гледане въззивният съд следва да извърши цялостна проверка на присъдата, като ясно дефинира в контекста на спецификата на специалното законодателство по повдигнатото обвинение какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, след което да изложи и заключенията си по правото. Предвид това е безсмислено да се взима каквото и да е отношение по възраженията, изтъкнати от защитата на подсъдимия пред ВКС, относно правилността на протестираното съдебно решение. Що се касае до отправения в касационния протест упрек към съдебния орган за недопускане на допълнителна пожаротехническа и криминалистична експертизи, няма пречка при новото разглеждане на делото, ако се приеме, че конкретно посочените доказателствени способи биха допринесли съществено за изясняване на обективната истина, да бъдат осъществени. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1, т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 и т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №217/18.10.18 г., постановено от АС-Велико Търново, по В.Н.Д.211/18 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/