7 Р Е Ш Е Н И Е № 107 С., 08.10. 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 2226/ 2014 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на Съюз на българските журналисти - [населено място] срещу Решение № 671 от 08.04.2014 г. по т.д. № 2792/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 954 от 28.05.2013 г. по т.д.№4750/ 2011 г. на СГС и е постановено друго, с което С. - [населено място] е осъден да плати на основание чл. 59 ЗЗД на [фирма] - [населено място] 25 100 лв.- част от претенция за 1 246 375 лв., със законната лихва от 17.11. 2011 г., с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба; поради липса на доклад на първо - инстанционния съд; в нарушение на диспозитивното начало и по непредявен иск - ищецът е изложил основания и е заявил петитум за иск по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД - неоснователно обогатяване поради отпаднало правно основание - прекратен договор, тази правна квалификация е приел първоинстанционният съд, а въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 59 ЗЗД, за какъвто липсват твърдения на ищеца. Евентуално поддържа оплакване за неправилност с оглед приетата от въззивния съд правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, дадена в нарушение на диспозитивното начало и некореспондираща със заявения предмет на спора и обхвата на търсената защита. Поддържа, че съдът необосновано е прел, че искът е доказан по основание, без да има произнасяне по предпоставките на чл. 59 ЗЗД - обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка и липса на основание за преминаването на имуществените блага. Жалбоподателят сочи, че като е нарушил задължението да обсъди всички възражения на страните и да извърши цялостна преценка на доказателствата, въззивният съд не е обсъдил изслушаната експертиза и събраните доказателства, изложените мотиви не кореспондират с доказателствата и са произволни, противоречиви и не съответстват на твърденията на ищеца, и е игнорирал уговорката по чл.5.15 от Договора за наем. Жалбоподателят обосновава, че заявената правна квалификация е чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, като искът е неоснователен и недоказан - ищецът е действал неправомерно, не е изпълнявал задълженията, поети с договора, затова същият е прекратен, и по сходен принцип в чл. 25 ал. 1 ЗЗД е предвидено ако страната е попречила да не се изпълни действието на договора, смята се, че условието се е сбъднало и тя не може да претендира, и загубва възможността си на претенция по чл. 55 ал.1 ЗЗД - така е прието и в ППлВС №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. Жалбоподателят аргументира, че неправилно съдът е определил размера на претенцията по преценка на съда по чл. 162 ГПК, а при квалификация по чл. 59 ЗЗД, размерът е елемент от фактическия състав на иска (дължи се връщане на онова, с което ответникът се е обогатил до размер на обедняването), и не може да бъде определян по преценка на съда; разпоредбата на чл. 162 ГПК е неприложима и защото са събрани доказателства за размера, игнорирани от съда. Жалбоподателят заключава, че е неправилен изводът по направеното възражение за изтекла погасителна давност, като ищецът не е индивидуализирал претенцията по време на извършване, нито съдът е посочил от коя дата счита, че тече давността. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като поддържа, че обжалваното решение не е недопустимо с оглед дадената от съда правна квалификация, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. С оглед мотивите на определението за допускане на касационно обжалване сочи, че се налага изслушването на експертиза, което налага делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение №151 от 25.03.2015 г., постановено по делото, е прието, че въззивното решение е допустимо, и по въпроса: по иск чл. 59 ЗЗД може ли съдът да определи по своя преценка, на основание чл. 162 пр.1 ГПК размера на претендираните от ищеца разходи за подобрения, вложени в имота на ответника, с които последният се е обогатил следствие предсрочното прекратяване на наемния договор, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради решаването му в противоречие с установената задължителна съдебна практика. Съгласно т.4 на ППлВС №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването - дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, и в постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№611/19.10.2010 г. по гр.д.№1724/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че когато са касае за обстоятелство, на което искът е основан, а не за обстоятелство, на което е основано едно ответно възражение, доказателствената тежест е за ищеца; доказването на иска чрез положителния факт, от който произтича правото, предпоставя установяване на двете величини: обогатяване и обедняване, като доказателствената тежест е на ищеца - той трябва да установи положителния факт, от който произтича правото, заявеното с иска следва да се установи като по-малката стойност между обедняването - до размера на извършените разходи, в съпоставка с обогатяването на ответника, и не се предполага, че обогатяването на ответника е по-високата от двете величини. За да отмени решението, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разходи за подобрения в имота на ответника, с които последният неоснователно се е обогатил следствие предсрочно прекратяване на Договор за наем от 19.12.2007 г., въззивният съд го е квалифицирал на основание чл. 59 ЗЗД и го е уважил за 25 100 лв. - част от претенция за 1 246 375 лв. Изложил е съображения, че съгласно уговореното в Договора, съпътстващото задължение на ищеца да изпълни за своя сметка инвестиционна програма, не е елемент от възникнало правоотношение по договор за изработка, строителство или друго облигационно правоотношение, а съставлява съгласие на наемодателя за осъществяване на инвестиционната програма за сметка на наемателя, без последният да може да търси разходите; резултатите от изпълнението остават в полза на наемодателя при прекратяване на договора с изтичане на срока. Съдът е посочил, че целта на уговорката е да се подобри състоянието на обекта чрез инвестиране на средства в извършване на СМР и преобзавеждане, и да се даде на ищеца за 10- годишния срок на договора възможност да ползва имота и инвестициите. Поради разваляне на договора преди изтичане на срока, е обосновал, че отношенията във връзка с направените разходи за инвестициите (СМР и преобзавеждане), следва да се уредят на плоскостта на чл. 59 ЗЗД. При установени разходи 1 710 708.90 лв., на основание чл. 162 пр.1 ГПК съдът е приел, че в резултат на същите, стойността на обекта се е увеличила със сумата 1 710 708.90 лв. и съобразно периода, за който ищецът е ползвал обекта - 45 месеца - ответникът неоснователно се е обогатил със сумата 1 069 193.40 лв. за сметка на ищеца със стойността на извършените ремонтни дейности (която съвпада с увеличената стойност на имота) съразмерно на остатъка от срока на договора - 75 месеца и е уважил в предявения размер иска, заявен като частичен. Възражението за изтекла давност съдът е приел за неоснователно, по съображения, че вземането, произтичащо от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, се погасява с изтичане на 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от деня на неоснователното преминаване на благата, преди изтичането на който срок е предявен искът. Правилно въззивният съд е квалифицирал претенцията на основание чл. 59 ЗЗД въз основа твърденията на ищеца и установената фактическа обстановка за извършени от него, като наемател, разходи за инвестиции в имота, собственост на ответника, претендирани поради разваляне на договора преди изтичането на уговорения срок - отношенията на страните се уреждат като при липса на сключен договор, съдържащ уговорки във връзка с вложени от ищеца средства в обектите на ответника, съобразно установената съдебна практика: ТР №85 /02.12.1968 г. на ВС, ОСГК и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№34/02.04.2009 г. по т.д.№683/2008 г. на ІІ т.о.;Р.№223/30.01.2015 г. по гр.д.№3907/2013 г. на І т.о.;Р.№733/12.11. 2010 г. по гр.д.№1274/2009 г. на ІV г.о., която е в смисъл, че чл. 59 ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот. Ако подобренията са извършени по силата на клаузи в договора за наем, отношенията между наемателя и наемодателя ще се уредят съобразно договора, а във всички останали случаи подобрителят има право на обезщетение затова, че е намалил собствената си имуществена сфера за сметка на собственика на вещта, в резултат на подобряването й, отношенията между подобрителя и собственика се уреждат според правилата на водене на чужда работа без пълномощие, респ. от правилата на неоснователното обогатяване - чл. 59 ЗЗД. При иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване (извършените разходи) и обогатяването на ответника (увеличената стойност на имота към датата на извършване на разходите), както и причинната връзка между тях (доколко обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт), а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. Подлежащите на доказване по делото факти с оглед доказателствената тежест на ищеца, са доказани и въз основа на същите въззивният съд е разгледал предявения иск, който е с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. В нарушение на посочената съдебна практика по приложението на чл. 59 ЗЗД, както и на съдържащото се в т.4 от ППВС №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. принципно разрешение, че по-малката величина между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, е материалното основание на иска по чл. 59 ЗЗД, без да е установена в първо инстанционното производство (в което искът е квалифициран по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и без доклад по чл. 146 ГПК) по-малката величина, въззивният съд, като е посочил размера на установените разходи, на основание чл. 162 пр. 1 ГПК е приел, че в резултат на същите, стойността на обектите се е увеличила със същата сума и ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на извършените ремонтни дейности, която съвпада с увеличената стойност на имота. Въззивният съд въпреки че правилно е посочил, че отношенията между страните се уреждат по правилата на чл. 59 ЗЗД, като ищецът има право на по-малката стойност измежду стойността на направените подобрения и стойността, с която се е увеличила стойността на имота, е присъдил направените от ищеца разходи за подобренията в наетия обект. Като не е извършил съпоставка коя от двете стойности е по-малка: обедняването на ищеца (извършени разходи за подобренията и обзавеждането) и обогатяването на ответника (увеличената стойност на имота към датата на извършване на разходите), не е присъдил следващото се обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Тъй като в първоинстанционното производство не е изслушана експертиза за установяване увеличена ли е стойността на имота с извършените от ищеца подобрения и обзавеждане, и каква е стойността на това увеличение, а изслушаните експертизи са за направените разходи, въззивният съд е нарушил задължението си служебно да допусне експертиза, съгласно задължителните указания в т.10 на ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., съгласно които допускането на експертиза в хипотезата на чл. 130 ГПК (отм.) може да стане и служебно от съда, който да формулира задачата на експертизата. В постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№74/27.05.2011 г. по т.д.№429/2010 г. на ІІ т.о. и Р.№446/16.11.2011 г. по гр.д.№1375/2010 г. на ІV г.о. е прието, че когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др., са нужни специални знания, съдът може да назначи експертиза, като инициативата за това може да възникне по искане на страните или по преценка на съда, съгласно чл. 195 ГПК. Въззивният съд е следвало да констатира, че не е изслушана експертиза по посочената задача и да назначи експертиза, като с оглед обстоятелството, че при иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се дължи връщане на онова, с което ответникът се е обогатил до размер на обедняването и че в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване (извършените разходи) и обогатяването на ответника (увеличената стойност на имота), не може да се приложи чл. 162 пр. 1 ГПК. Разпоредбата е неприложима и поради това, че по делото са събрани доказателства за установяване размера на иска - в този смисъл е постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р.№64/04.04.2011 г. по гр.д.№1748/2009 г. на ІV г.о., в което е прието, че когато при съвкупния анализ на събраните доказателства може да се направи обоснован извод за доказване размера на иска, то съдът не разполага със свободата за преценка относно размера му; размерът на претенцията следва да се определи след обсъждане на всички допустими и относими доказателства и само ако такива няма, съдът може да го определи по своя преценка. Тъй като се налага извършването на допълнителни процесуални действия - събиране на доказателства - експертиза за увеличената стойност на имота, след което като направи съпоставка между двете стойности: обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, съдът може да присъди по - малката от тях, това налага отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. По възражението на ответника за погасяване на иска поради изтекла давност по чл. 110 ЗЗД съдът следва да изложи съображения от кога започва да тече давностният срок, съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД - кой е деня на извършване на подобренията, когато благата от имуществото на ищеца неоснователно са преминали в това на ответника. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да вземе предвид направените за тази инстанция разноски на основание чл. 294 ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд,Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 671 от 08.04.2014 г. по т.д. № 2792/ 2013 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: