Р Е Ш Е Н И Е № 243 С о ф и я, 11 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 о к т о м в р и 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева с участието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1035/2016 година. Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частните обвинители Е. А. Т., И. Т. Т. и А. Т. Т. от С. адв.Св.Д. от САК и жалба от защитника на подсъдимия С. М. С. от С. адв.Ю.Д. от САК против решение № 181 от 14.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 411/2015 г. от Пловдивския апелативен съд с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на кумулативно наложените на подсъдимия наказания пробация и лишаване от право да управлява МПС с искане от страна на защитника за отмяна на основание чл.55, ал.3 от НК на кумулативно наложеното на подзащитния му наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а от повереника – за постановяване на решение от касационната инстанция и преминаване към наказание лишаване от свобода със завишаване и на размера на кумулативното наказание относно правото му да управлява МПС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Частните обвинители Е. А. Т., И. Т. Т. и А. Т. Т., редовно уведомени, не вземат лично участие в касационното производство, като повереникът им адв.Св.Д. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по изложените в същата съображения. Подсъдимият С. С., лично и чрез защитника си адв.Ю.Д. моли жалбата им да бъде уважена, а тази на повереника на частните обвинители да бъде оставена алтернативно без разглеждане като недопустима или без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 2 от 27.01.2015 г., постановена по НОХД № 87/2014 г. от Смолянския окръжен съд, след процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият С. М. С. от С. е признат за виновен в това, че на 29.03.2014 г. в С., при управляване на МПС – лек автомобил „А.” с рег.№ . е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. И. Т. от С. и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 770 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Ф.Т. от АК-С. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС с искане за корекция на размера на това наказание с намаляването му до минималния такъв. С решението си № 66 от 19.05.2015 г. по ВНОХД № 92/2015 г. Пловдивският апелативен съд, като е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно уведомлението на пострадалите от деянието за правото им да предявят граждански иск в наказателния процес за евентуално претърпени от тях вреди от него и да се конституират като частни обвинители по делото, както и при осъществяване на процедурата по глава 27 от НПК, е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е върнал делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд с конкретни указания по приложението на закона. При второто разглеждане от първоинстанционния съд по НОХД № 37/2015 г. Смолянският окръжен съд с присъда № 6 от 29.06.2015 г. отново е ангажирал отговорността на подсъдимия С. С. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1-во от НК, като при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от 3 години и на основание чл.343г от НК го е лишил от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК да управлява МПС за срок от 3 месеца от влизане на присъдата в сила. Присъдени в тежест на подсъдимия са 770 лева направени разноски по водене на делото. Недоволни от присъдата са останали частните обвинители Е. А. Т., И. Т. Т. и А. Т. Т. от С., които чрез повереника си адв.Св.Д. от САК са я обжалвали с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и с искане за „постановяване на нова присъда” за увеличаване на размера на наложените му наказания. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подс.С. адв.Д., считайки неприложението на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК за нарушение на материалния закон и за водещо до явна несправедливост на наложеното му наказание по чл.343г от НК с искане за изменяне на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на кумулативно предвиденото наказание. При осъществения въззивен контрол, Пловдивският апелативен съд с решение № 181 от 14.12.2015 г. по ВНОХД № 411/2015 г., след като е отменил присъдата досежно осъждането на подс.С. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1-во от НК, е преквалифицирал деянието в престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК и на основание чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.1-во от НК го е осъдил на наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 1 година и 6 месеца и при периодичност два пъти седмично за първата, като е потвърдил присъдата в останалата част. С касационната си жалба повереникът на частните обвинители адв.Д. оспорва преквалификацията на деянието на подс.С. в по-леко наказуемо престъпление със съответната корекция на вида на наложеното му основно и размера на съпътстващото го кумулативно предвидено наказание, възразявайки и срещу приложението на чл.55 от НК с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на „нова присъда” от ВКС, с която да се наложи на подс.С. наказание лишаване от свобода и по-висок размер на лишаването му от правоуправление. С писмен „отговор” (възражение по смисъла на чл.351, ал.3 от НПК) защитникът на подсъдимия е взел отношение по тази касационна жалба, считайки я за просрочена и недопустима, алтернативно за напълно неоснователна. В касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.Д. са наведени доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд с конкретни указания по приложението на закона, алтернативно за смекчаване на наказателната му отговорност с приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 от НК, което да доведе до намаляване както на размера на наказанието пробация, така и до неналагането на по-лекото предвидено по закон наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Върховният касационен съд намира, че на първо място следва да се произнесе по възражението на защитника на подсъдимия за просрочие на касационната жалба на повереника на частните обвинители, имащо значение за нейната допустимост и по съществото на спора по делото. Недопустимостта на касационната жалба на повереника на частните обвинители се аргументира с доводи за просрочието й, както и заради пропуснатата от тях възможност да се конституират като такива при първото разглеждане на делото от окръжния съд, с което се преклудирало това им право. На последното възражение правилно е отговорено от съдебния състав, разгледал делото като първа инстанция след връщане на делото за новото му разглеждане именно заради съществено нарушени процесуални правила относно насрочването на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание и при провеждане на процедурата по глава 27 от НПК от съдията-докладчик и от първия първоинстанционен съдебен състав – в разпореждането си съдията-докладчик е загърбил задължението си по чл.255 от НПК да уведоми пострадалите за правата им да предявят претенциите си за обезвреда и да вземат участие по делото като частни обвинители и за насрочването на делото, поради което същите не са взели участие при проведената впоследствие процедура на съкратено съдебно следствие и постановяване на първата присъда по делото, законосъобразно отменена от въззивната инстанция. В това отношение апелативният съд е могъл да бъде много по-критичен при връщане на делото за новото му разглеждане. Ето защо, конституирането на пострадалите като частни обвинители при повторното разглеждане на делото от окръжния съд е законосъобразно и съобразено с утвърдената съдебна практика. Основателно е обаче възражението за просрочие на касационната жалба на повереника на частните обвинители адв.С.Д.. Повереникът не е самостоятелна страна по делото съгласно разпоредбата на чл.253 от НПК, където като такива в т.3 са посочени нейните доверители. В качеството си на техен повереник тя не разполага с право на жалба срещу постановените съдебни актове по делото, дори и когато счита същите за увреждащи интересите на доверителите й. Последните са били уведомени за постановеното въззивно решение на 19.12.2015 г. на посочения от тях адрес за призоваване в страната, в С., [улица], в лицето на частната обвинителка Е.Т., поела задължение да уведоми двамата нейни синове. В срока по чл.350, ал.2 от НПК (изтичащ на 03.01.2016 г.) тримата частни обвинители не са подали касационни жалби против въззивното решение при извършената корекция в правната квалификация на деянието на подс.С. и промяната на вида на наложеното му наказание. Последващото уведомление на повереника им адв.Д. на 25.01.2016 г. не им създава нов срок за обжалване, нито води до самостоятелно право на жалба на повереника им (чл.100, ал.3 от НПК). Няма основание за друг извод и заради посочения в пълномощното на адв.Д. и в молбата за конституирането на доверителите й като частни обвинители „съдебен адрес” (нейния адрес в София), доколкото и тримата пострадали още на досъдебното производство като адрес за призоваване в страната са посочили този, на който валидно са били уведомени за въззивното решение (арг. от чл.75, ал.1 и 3 от НПК). Друг би бил въпросът, когато при уважителни причини те не са могли да бъдат открити на посочения от тях адрес, уведомлението чрез повереника им е предвидена в чл.180, ал.3 от НПК възможност, от датата на връчване на съобщението на когото ще се изчислява срокът им за обжалване на съответния съдебен акт. Поради това настоящият касационен състав намира, че подадената „по пощата” на 08.02.2016 г. касационна жалба от повереника им адв.Д. се явява просрочена и като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на касационната жалба от защитника на подс.С. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение я намира за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се обосновават от защитника с недопустимо конституиране на частните обвинители при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд и произнасянето на въззивния съд и по тяхната въззивна жалба, заради липсата на оправдателен диспозитив в решението по предявеното на подзащитния му по-тежко наказуемо престъпление по транспорта, на мотиви по приложението на правото и относно избрания вид и размер на кумулативно предвидените наказания, включително заради отказа на апелативния съд да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и не наложи (а потвърдил) кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС, което водело до „безсмислена наказателна репресия” спрямо него, при наличните многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и в разрез с изискванията на чл.36 от НК за постигане на целите преди всичко на личната превенция. ВКС намира доводите на защитника за неоснователни. Според изложеното по-горе, апелативният съд неоснователно не се е съгласил със становището на окръжния съд за допустимост на искането на пострадалите да бъдат конституирани като частни обвинители при подновеното, но първо за тях разглеждане на делото от окръжния съд, след като при предишното разглеждане на делото спрямо тях е било допуснато особено съществено („флагрантно”) процесуално нарушение от страна на съдията-докладчик, като не ги е уведомил съгласно чл.255 от НПК за правата им по чл.76 от НПК и за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК от вида на абсолютните и основание за отмяна на първоинстанционната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане, което обаче вторият състав на апелативния съд е приел незнайно защо за „неотстранимо”. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика в тази насока, освен нейната неотносимост към настоящия казус, утвърждава разбирането за приложимостта на процесуалните норми от правоприлагащите органи винаги и само при реални гаранции за спазване правата на всички страни в процеса, което при първото разглеждане на делото от окръжния съд не се е случило. Противното би означавало изкуствено да се създават ограничения при реализация на правата на някоя от допустимите страни в процеса, при презумпцията за добросъвестно и стриктно прилагане на процесуалните норми, върху което се гради съдебната практика. Ето защо, неоснователно вторият въззивен състав е отказал да отговори на доводите във въззивната жалба на повереника на частните обвинители, съгласявайки се с „деликатно направените възражения от страна на защитата”, дори и да не е разполагал с процесуални възможности за адекватна реакция при евентуална основателност. Това нарушение на процесуалните правила в случая не е съществено дотолкова, доколкото претенциите им за отежняване на положението на подсъдимия са били в конфликт с принципа за reformatio in pejus, при инициираното предишно въззивно производство единствено по жалба на защитника на подсъдимия и при смекчаването на наказателноправното му положение с подложеното на настоящата проверка въззивно решение. При цялостната въззивна проверка на обжалваната присъда апелативният съд законосъобразно е отчел изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия обстоятелства относно оказаната от него помощ на пострадалия пешеходец след повалянето му на пътното платно при неправилно извършената маневра за движение на заден ход, а впоследствие при натоварването му в линейката за отвеждането му в болничното заведение. Тези му действия са „всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия”, поради което правилно апелативният съд е приел, че е налице този квалифициращ деянието като по-леко наказуемо престъпление по транспорта признак. Друг е въпросът, че конструкцията на диспозитива на решението за изменяне на първоинстанционната присъда е неточна и непълна, но от мотивната част на решението е пределно ясно формирането на вътрешното му убеждение по приложимото право. С преквалификацията на деянието в престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Няма основание за отмяна на решението и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд поради липса на оправдателен диспозитив по предявеното на подсъдимия по-тежко обвинение, първо, защото липсва касационен протест и допустима касационна жалба от частните обвинители и второ, връщането би създало допълнителни усилия за защита на подсъдимия срещу по-тежкото предявено му обвинение, което няма как да бъде утвърдено в нарушение на посочения по-горе принцип на reformatio in pejus. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба на защитника за липса на мотиви в решението относно индивидуализацията на наказанието на подс.С., след преквалификацията на деянието, с приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.1-во от НК за определяне на наказанието пробация, нейния размер и за отказа му да приложи разпоредбата на ал.3 на същата материалноправна норма. Тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение се определя от конкретната пътна обстановка, като е от значение и миналото на дееца като водач на МПС. Жалбоподателят С. притежава свидетелство за управление на специални композиции на МПС и проявената от него небрежност в случая е грубо нехайство при опита, който се предполага да е натрупал през годините. А през последните, от справката на „ПП и КАТ” е видно, че той твърде често е започнал да загърбва задълженията си като водач за спазване на различни правила за движението. Това обстоятелство с основание е обсъдено като налагащо за постигане на целите на специалната превенция макар и твърде краткотрайното му лишаване от право да управлява МПС, с което не ще се затрудни собствената му, както и на семейството му издръжка. Налагайки наказание пробация, съдът е отстранил и допуснатото от първоинстанционния съд несъответствие между основното и кумулативно предвиденото по-леко наказание. ВКС в настоящия си състав не намира основание за по-голямо смекчаване на дължимото се на подс.С. кумулативно наказание и жалбата му, като неоснователна в нейното цялост, следва да бъде оставена без уважение. Не е налице изискуемото се от чл.348, ал.5, т.1 от НПК явно несъответствие на наказанието с обществената опасност на извършеното и на дееца и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение. Водим от гореизложеното и на основание чл.351, ал.4, т.2 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от повереника на частните обвинители Е. А. Т., И. Т. Т. и А. Т. Т. от С. адв.С.Д. от САК касационна жалба против решение № 181 от 14.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 411/2015 г. от Пловдивския апелативен съд, като просрочена и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея касационно производство. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение № 181 от 14.12.2015 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 411/2015 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :