5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 20.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1817 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Й. С., представляван от адв. С. Ч., срещу решение № 33 от 11.01.2021г. по в.гр.д. № 2174/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 395 от 16.01.2020г. по гр.д. № 3938/2018г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 5 000 лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 03.09.2016г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, тъй като въззивният съд не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства. Твърди, че съдът не е взел предвид нивата на застрахователните лимити и премии, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще? Поддържа, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 350 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1382/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.
3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 148 от28.06.2018г. по гр.д. № 3923/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с ППВС № 4 от 23.12.1968г.
Третото лице – помагач на ответника З. А. Ш. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, е приел за безспорно, че водачът З. А. Ш., при управление с несъобразена скорост на застрахования при ответника лек автомобил „Крайслер“, модел „ПТ Круизър“, с ДК [рег.номер на МПС] , на 03.06.2016г. е предизвикал верижни удари с други автомобили, вследствие на което са причинени телесни увреждания на ищеца Р. Й. С. като пътник в лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с ДК [рег.номер на МПС] .
По спорния въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е обсъдил представената медицинска документация, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и свидетелските показания на Р. Р.. Съобразил е възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 32 години, както и вида и характера на уврежданията – контузия на шийните прешлени и мозъчно сътресение. Взел е предвид, че с оглед навяхването на шията е било необходимо пострадалият да носи медицинска яка. Отчел е, че проведеното лечение е било за много кратък период в болнично заведение и основно домашно, като същото е продължило 30 – 40 дни. Съобразил е, че един месец след травмата с оглед установеното ограничено движение в шийния сегмент на гръбначния стълб, ищецът е изпитвал затруднения при придвижването си, имал е болки и се е нуждал от чужда помощ в ежедневието си. В заключение, е посочил, липсата на остатъчни увреждания. Относно възражението за сътресение на гръбнака и суспектна листеза е взел предвид, че според вещото лице няма медицински данни за такива увреждания, като и първоинстанционният съд не е приел настъпването им. Въз основа на тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 5 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси се отнасят до определянето на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната и установените лимити на отговорността на застрахователя. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.II на Постановление № 4 от 23.12.1968г. е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинени телесни увреждания са характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /в този смисъл решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, I т.о. и други/. В цитираните от касатора решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, TK, II т.о. е прието, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – момента на настъпване на увреждането. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определянето му, и е оценил значението им. Въззивният съд не е отрекъл значението на икономическите условия на живот в страната и нормативно установените лимити на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като е отнесъл проявлението на релевантните обстоятелства към датата на деликта. Следва да се отбележи, че преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на обжалвания акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
В изложението е налице само бланкетно позоваване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без да се сочи кой е правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, поради което не се дължи обсъждане на това основание за достъп до касация.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 11.01.2021г. по в.гр.д. № 2174/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: