Р Е Ш Е Н И Е № 246 София , 03.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 926 /2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба от подсъдимия Н. Д. К., допълнена от защитника му адвокат Б. Р., против решение № 64/21.06.2018 г. по внохд № 66/2018 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се релевира касационното основание на чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание поради несъобразяване със смекчаващите отговорността обстоятелства, и се отправя искане за неговото намаляване. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на частните обвинители М. Б. С. и Н. С. М. адвокат М. К. в писмени бележки възразява срещу основателността на касационната жалба с аргумент за убедителност на мотивите на въззивната инстанция. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Сливенският окръжен съд с присъда №9 от 07.03.2018 г. по нохд № 47/2018 г. признал подсъдимия Н. Д. К. за виновен в това, че на 10.05.2017 г. в землището на [населено място], [община], умишлено умъртвил С. М. С., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, вр. с чл.115 и чл.58а, ал.1 от НК, го осъдил на десет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение в рамките на процеса. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Бургаският апелативен съд, сезиран от частните обвинители, с решение № 64 от 21.06.2018 г. по внохд № 66/2018 г. изменил първоинстанционната присъда, като увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от петнадесет години на деветнадест години и шест месеца, редуцирани съгласно чл.58а от НК на тринадесет години. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна. Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и постановил осъдителна присъда с посоченото по-горе съдържание. За да увеличи тежестта на санкцията въззивният съдебен състав се е позовал най-напред на високата степен на обществена опасност на деянието, която аргументирал с неговия „ характер и механизъм”. В тази връзка в проверявания съдебен акт е отразено, че убийството е извършено с методично нанасяни множество силни удари с дрянова пръчка, ритници и юмруци по главата и тялото в продължителен период от време до състояние на безжизненост на жертвата. Същите обстоятелства обаче са обсъдени и при извеждане на доказателствената база за правната квалификация на деянието, поради което дублирането им като отегчаващи обстоятелства влиза в конфликт с разпоредбата на чл. 56 от НК. Не са събрани други данни за изключителна тежест на деянието , значително утежняващи съставомерните признаци по чл. 116, ал.1, т.6 от НК, които да подкрепят тезата за особено висока степен на неговата обществена опасност поради спецификата на извършването. Въззивната инстанция, на следващо място, отправяйки упрек към първостепенния съд за проявена необоснована снизходителност, силно е надценила обществената опасност на подсъдимия с аргумент единствено от поведението му след деянието. В решението си тя е отбелязала, че жалбоподателят е демонстрирал трайни намерения да прикрие, доколкото е възможно, престъпната си деятелност, тъй като, както и свидетелят - очевидец Т., не съобщил на близките на пострадалия за побоя на пасището. От материалите по делото обаче е видно, че още на следващия ден двамата са разказали на полицейските служители за инцидента, а при оглед в обора, където К. живеел със семейството си, той предал пръчката, с която удрял жертвата. Не е налична информация, че подсъдимият е осуетил съзнателно издирването на С. С. в израз на зла воля, която би го характеризирала еднозначно като асоциална личност със завишена степен на обществена опасност, лишена от потенциал за разкаяние и превъзпитание. Ето защо не може да бъде споделено съждението на въззивната инстанция, че проявеното пред съда съжаление за стореното е съмнително и не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство. В комплекса от фактори, относими към индивидуализацията на наказанието, не бива да бъдат пренебрегнати и данните за полагания от подсъдимия тежък труд на наемен пастир, както и обвързаността му със семейство и отглеждане на деца. Тези обстоятелства за социалната вграденост на подсъдимия, наред с чистото съдебно минало, не подкрепят извода на апелативния съдебен състав за значителен превес на отегчаващите обстоятелства, обусловил решение за необходимост от деветнадесет години и шест месеца лишаване от свобода – срок близо до легалния максимум от двадесет години. Изложеното дава основание на настоящия състав да намали определената на подсъдимия санкция от деветнадесет години и шест месеца на петнадесет години лишаване от свобода, а след приложение на чл. 58 а от НК, предвид процедурата по чл.371, т.2 от НПК – на десет години лишаване от свобода. Целите на наказанието могат да се постигнат и за по-кратък период на изолиране на подсъдимия в пенитенциарна среда, съответен на смекчаващите обстоятелства, но съобразен и с адекватно оценени отегчаващи обстоятелства, посочени още от първата инстанция. По този начин наказателната репресия ще запази превъзпитателния си ефект по отношение на подсъдимия без да се лиши от възпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите членове на обществото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4 и ал.2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 64 от 21.06.2018 г. по внохд № 66/2018 г. на Бургаския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Н. Д. К. наказание лишаване от свобода от тринадесет на десет години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.