Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 16 юли 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Севдалин Мавров при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1030/2012 г. Касационното производство е образувано по две жалби – 1. от подсъдимия И. И., чрез упълномощения му защитник – адвокат Г. Б. от АК-Кърджали и 2. от повереника на гражданския ищец и частен обвинител С. В.. Двете жалби са срещу нова присъда № 109/26.03.2012 година постановена от Софийски градски съд по в н о х д № 5516/2011 година. В първата жалба са въведени две касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Доводите в подкрепа на първото основание препращат към съдържанието на мотивите към отменената от въззивния съд оправдателна присъда на СРС, 99-ти наказателен състав. В подкрепа на второто касационно основание, в жалбата се твърди, че въззивният съд е постановил съдебния акт при нарушение на принципите за изграждане на вътрешното съдийско убеждение. Направено е едно безалтернативно искане за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция, поради това, че деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление. Във втората жалба е въведено само касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание, като е направено искане за отмяна на приложеното от въззивния съд условното осъждане, както и приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК при определяне размера на наказанието и връщане на делото за ново разглеждане със съответните указания за определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК и без приложението на чл. 66 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимия не се явява, редовно призован и не изпраща представител. Редовно призованият като самостоятелна страна упълномощен защитник на подсъдимия, адвокат Г. Б., също не се явява, но с нарочна молба прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Към същата молба е приложена писмена защита в подкрепа на доводите изложени в жалбата. Касационният жалбоподател, частен обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява. Представлява го повереникът му адвокат К. С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: 1. По жалбата на подсъдимия: С обжалваната нова присъда е отменена присъдата на СРС, 99-ти наказателен състав, постановена по н о х д № 5516/2011 година и вместо нея от състав на Софийски градски съд, като въззивна инстанция е постановена нова, с която подсъдимият И. Н. И. е признат за виновен в това, че през м. декември 2005 година в с Горни Богров, община Столична противозаконно е присвоил чужда движима вещ-лек автомобил марка БМВ 525, собственост на С. В., на стойност 28 600 лева, която пазел – оставена му от В. като гаранция, че ще му върне дадената сума в заем, като обсебването е в големи размери – прест. по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, условно с петгодишен изпитателен срок. На основание чл. 55 ал. 3 от НК не му е наложено наказанието по чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. По основанието за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила: Така както е формулирано възражението по това основание, че съдът при оценката на доказателствата е направил неправилен извод, относно авторството на деянието от подсъдимия, то следва да се квалифицира като процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства и свързаното с това правило за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК. Поначало, вътрешното убеждение на съда може да бъде подложено на проверка от две страни: първо, от гледна точка на неговата формална правилност и второ, от гледна точка на неговата правилност по същество. При това разграничение, настоящият състав намира за процесуално допустима жалбата на подсъдимия от гледна точка – да се провери вътрешното убеждение на съда за неговата формална правилност, което означава да се провери, дали при неговото изграждане са били спазени процесуалните правила, гарантиращи това – изграден ли е проверяваният съдебен акт върху всички данни по делото и само върху тях, не са ли превратно тълкувани или игнорирани някои доказателства, дали са използвани неприети или непроверени в съдебно заседание данни, има ли непълнота, неяснота или противоречие в мотивите и др., включително посочените конкретни възражения в касационната жалба по това основание. При проверката по делото не се установиха правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението за доказаност на обвинението срещу подсъдимия за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 2 от НК е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на прокурора, развити във въззивния протест, с които е бил сезиран Софийския градски съд са се свеждали до необоснованост на фактическите положения на оправдателната присъда на Софийски районен съд и допуснати от него съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на обжалваната нова присъда. На л. 49 и 50 са обсъдени подробно обстоятелствата свързани с промяната на регистрационните номера на процесния автомобил, от които факти правилно въззивният съд е извел субективната страна на престъпното посегателство. Законосъобразен и кореспондиращ с данните по делото е и изводът на съда за доказателствения статут на пълномощното, с което е действал подсъдимия. Безспорно е установено, че подписът на упълномощител не е положен от пострадалото лице – св. В.. При внимателен прочит на мотивите към атакуваната присъда се установява, че въззивният съд при новия повторен анализ на доказателствата е обсъдил всички доводи изложени в прокурорския протест и е направил извода си за отмяна на оправдаването на подсъдимия и постановяване на новата присъдата, на базата на комплексната оценка на доказателствата, включително писмените доказателства по делото – пълномощното за продажба на процесния автомобил, на което е бил придаден вид, че изхожда от собственика на автомобила – пострадалия В.. Поради изложеното възраженията на защитата на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон: Преди всичко, следва да се посочи, че касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, които по закон трябва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетите за установени фактически положения, които се споделят и от настоящата инстанция, са основани на комплексния анализ на събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване. Правилно е прието, че за да е налице престъплението обсебване по чл. 206 от НК, от обективна страна е необходимо деецът да владее или да пази на правно основание инкриминираната вещ. Подсъдимият признава фактическата си власт върху автомобила, собственост на В., оставен в дома му като гаранция по отпуснат заем. Както вече се посочи в предходния пункт, въззивният съд при спазване на принципа за формиране на вътрешното убеждение е достигнал до законосъобразен извод и относно субективната страна на престъплението, на основата на разпоредителните действия на подсъдимия и механизма по отчуждаването на чуждата вещ. В заключение се налага извод, че решението на предишната инстанция, с което е отхвърлена тезата на защитата, че деянието на подсъдимия е елемент от гражданскоправните му отношения с пострадалия и не осъществява състав на престъплението „обсебване”, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на осъдителната присъда на Софийски градски съд. 2. По жалбата на частния обвинител В.. Настоящата инстанция констатира при проверката, от една страна, че въз основа на правилно установените факти по делото, индивидуализиращи вината, въззивната инстанция е достигнала до законосъобразни изводи, относно вида и размера на наказанието, както и приложението на института на условното осъждане. Отчетено е и са обсъдени в мотивите, подбудите и начина на извършване на деянието, степента и тежестта на обстоятелства, с които подсъдимият е въвел в заблуда пострадалия, че не е в страната, за да не може той да изпълни докрай задължението си по възстановяване на паричното задължение. При индивидуализацията на наказанията в аспекта на характеристиката на личността на дееца, правилно са отчетени данните от съдебното му минало. От друга, следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 354 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие. Въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, с определянето му непосредствено под предвидения минимум. По изложените съображение не е основателно исканото в жалбата за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за неприлагане на условното осъждане. Освен изложеното, следва да се отчете, че в предлаганата от повереника на частния обвинител хипотеза, при новото разглеждане на делото може да се стигне до обсъждане на въпроса с „разумния срок” по смисъла на чл. 6, т.1 от ЕКПЧОС, с оглед на това, че от извършването на деянието през 2005 година, до окончателния съдебен акт ще са изминали повече от седем години. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 109/26.03.2012 година постановена от Софийски градски съд, трети въззивен състав по в н о х д № 5516/2011 година, по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: