Р Е Ш Е Н И Е № 50 Гр. София, 19.02.2025г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т.д. № 1281 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. А. и А. С. А., чрез процесуалния им пълномощник – адв. Р. М., срещу решение №235/04.03.2024г. по в.гр.д. №2644/2023г. на Софийски апелативен съд, ГК, 14 състав, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 27 от 27.03.2023г. по т.д. №149/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 състав, ведно с решение от 01.06.2023г. и решение от 21.07.2023г., постановени по реда на чл. 247 ГПК за поправки на явни фактически грешки в акта, за разликата над сумата от по 150 000 лв. за всеки ищец до сумата от 200 000 лв. са отхвърлени предявените от касаторите искове срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря им - А. А., настъпила при ПТП на 03.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Поддържат, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че вина за настъпване на ПТП, при което е починала дъщеря им, има единствено водачът на лекия автомобил Форд Фиеста – И. А., за който е сключен валиден договор за застраховка „ГО“ с ответното дружество. Твърдят, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението за тях като родители, като е намалил присъденото от ОС – Благоевград обезщетение от 200 000 лв. на 150 000 лв. Считат, че съдът не е взел предвид всички релевантни обстоятелства по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а именно изградените между тях и дъщеря им личностни отношения и силна емоционална връзка, не е взел предвид в достатъчна степен възрастта й и тази на родителите й. Поддържат и че съдът не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства и в частност събраните свидетелски показания, в резултат на което е определил необосновано по-нисък размер спрямо обичайния такъв и несъответстващ на техните болки и страдания. В проведеното открито съдебно заседание касаторите чрез процесуалния си представител – адв. В., претендират отмяна на решението, уважаване на предявените искови претенции в пълен размер, както и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба – Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва жалбата по съображения, изложени в подадения писмен отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. Т.. В съдебно заседание не изпраща представител и не изразява допълнително становище. С определение № 2652/16.10.2024г. по к.т.д. № 1281/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния обобщен въз основа на поставените от касаторите правен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е възприел от фактическа страна, че на 03.11.2020г. около 9,05ч. е настъпило ПТП на път ІІ-19, км.67+400 в посока гр. Г.Д.-Банско, между л.а. „Форд Фиеста“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от И. А., която губи контрол над управлението и навлиза в насрещната пътна лента, където се блъска в идващия срещу нея л.а.“Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от З. Г.. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на А. А. А. /на 21г./, пътуваща на предна дясна седалка. Посочил е, че причина за ПТП е управлението с несъобразена с пътните условия скорост при маневра завой наляво от страна на водачката А.. Въззивният съд е изложил и съображения за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице поради неправилно поставен колан, макар и във въззивната жалба да липсват оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за неоснователността на възражението. САС е посочил, че ищците / майка и баща на починалата/ са нейни наследници по закон и легитимирани да претендират обезщетение. Описал е събраните по делото гласни доказателства, а именно – показанията на св. Т. /съсед/ и Топова /пряк очевидец/, А. /брат на ищеца А. и чичо на починалата А./, Г. и А. /син на ищците и брат на починалата/. Въззивният съд е възприел от показанията на свидетеля Т., че между починалата и родителите й съществували хармонични отношения, били прекрасно, задружно, много сплотено семейство, живеели заедно, като момичето винаги се допитвало до родителите си, не излизала без тяхно разрешение, празнували съвместно празниците, помагала в домакинството. След завършването на средно образование, тя, заедно с брат си и родителите й, в продължение на 4г. по няколко месеца работили сезонна работа в Англия – беряли ягоди. Новината за смъртта й предизвикала голям стрес и шок - и двамата родители били неадекватни, майката припаднала, наложило се медицински екип да им постави успокоителни. Изживели много тежко и погребението й. Според свидетеля загубата на детето им ги променила неимоверно - бащата, който до този момент не употребявал алкохол, започнал да пие всяка вечер, а майката престанала да излиза на кафе и се затворила в къщата, всяка седмица посещавали гроба. Свидетелят А., брат на починалата, допълва, че родителите все още са под стрес, майка му се поболяла заради загубата, а баща му почти не говорел с никого. Въз основа на установените факти, САС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ и е неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване поради непоставяне на колан. По размера на обезщетението, съдът е посочил, че от ищците са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – дъщеря им, която обаче не е била единственото им дете, но е починала само на 21 години, живеела и споделяла общ дом със своите родители, помагала им активно. Посочвайки установеното от показанията на свидетелите, съдът е приел, че при отчитане критериите в ППВС № 4/68г. и сегашната конюнктура в страната, включително и с оглед възрастта на ищците, следващото се обезщетение е в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях. С оглед горното е отменил решението в обжалваната осъдителна част за разликата над 150 000 лв. до по 200 000 лв. за всеки от ищците и е отхвърлил исковете за този размер. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното: По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалите във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС общи критерии, които в случай на причинена смърт, са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и много други, която се споделя от настоящия съдебен състав. По същество на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. В допуснатата до касационно обжалване част, въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите съставът на апелативния съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил в пълна степен характера, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, не е отчел в пълна степен преживяваните от тях негативни емоции, причинени в резултат на смъртта на дъщеря им, която е била в началото на жизнения си път, едва на 21 години, както и обществено-икономическата конюктура към момента на настъпване на увреждането. Изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в които се включват търпените от ищците болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, намиращи отражение върху психиката и начина на живот на ищците, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение се явява занижено по размер. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, а именно продължителността на претърпените от касаторите неимуществени вреди, негативният ефект от смъртта на детето им върху цялостния им начин на живот, настоящият състав на ВКС намира, че размерът на справедливото обезщетение е сумата от 180 000 лева. Като конкретни обстоятелства следва да бъдат съобразени установените от събраните по делото свидетелски показания, изключителна близост между ищците и починалата им, единствена дъщеря, която е живяла с тях в едно домакинство, а не отделно, силната привързаност между нея и родителите й, изключително младата й възраст – едва на 21 години, тежкото приемане на новината за загубата й, промяната в поведението на касаторите след смъртта й. Ищците не са преодолели загубата на детето си и към момента според непротиворечивите гласни доказателства. Установява се осезаема негативна промяна и у двамата, като макар въззивният съд да е посочил, че от мъка по загубата на детето си, бащата е започнал да пие, не е отчел, че това му поведение е силно укоримо съобразно изповядваната от него религия. Обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП като критерий при определяне на обезщетението, са само формално посочени от апелативния съд, но не е съобразено реалното им отражение върху размера му. Ориентир за размера на обезщетенията като допълнително релевантни следва да са и нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към относимия момент – настъпване на ПТП през 2020г., които не са съответно отчетени от въззивния съд. Следва да бъде съобразено, че касаторите са изгубили внезапно единствената си дъщеря, отгледана с много обич, при взаимно разбирателство и на която биха разчитали тепърва, за в бъдеще, за да им помага с грижи при напредването на възрастта им. Установи се, че и към момента болката и скръбта не е отшумяла, родителите редовно посещават гроба на детето си и страдат за него. Не е отчетена съответно и възрастта на родителите, които са загубили единствената си дъщеря, за която ще скърбят още много години занапред. Не е без значение и обстоятелството, че починалата А. не е била семейна, а единствените й най-близки са именно ищците, нейните родители, което още повече засилва тяхната мъка от внезапната й загуба. Според настоящия съдебен състав, отчитайки всички горепосочени обстоятелства, доколкото болките и страданията за загубата на единствената им дъщеря, едва на 21г., могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер по 180 000 лв. за всеки от двамата ищци. Следователно решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която за разликата над сумата от по 150 000 лв. за всеки ищец до сумата от 180 000 лв., са отхвърлени предявените от двамата искове срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря им - А. А., настъпила при ПТП на 03.11.2020г., и следва да бъде присъдено допълнително обезщетение на всеки от ищците в размер на сумата от по 30 000 лв., а в останалата обжалвана част, а именно за разликата над 180 000лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. въззивното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати на ищците направените от тях разноски по делото, а именно следващото се адвокатско възнаграждение на общия им процесуалния му представител, който е осъществил защитата им. Същото, предвид представения договор за правна защита и съдействие, е предоставено безплатно, при условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като настоящият съдебен състав намира, че защитата им е осъществявана общо за двамата, и следва да се присъди сумата от 1700 лв., с включен във него ДДС, която се явява обосновано и справедливо по размер възнаграждение по смисъла на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдвокатурата. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като касаторите са освободени от заплащане на държавна такса, ответникът следва да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер, съобразно допълнително уважената част на присъдената сума, или сумата от 1200 лв. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 235/04.03.2024г., постановено по в.гр.д. №2644/2023г. на Софийски апелативен съд, ГК, 14ти състав, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 27 от 27.03.2023г., постановено по т.д. №149/2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 4 състав, ведно с решение от 01.06.2023г. и решение от 21.07.2023г., постановени по реда на чл. 247 ГПК за поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението № 27/27.03.23г., са отхвърлени предявените искове от А. И. А. и А. С. А. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря им - А. А., настъпила при ПТП на 03.11.2020г., за разликата над сумата от по 150 000 лв. за всеки ищец до сумата от 180 000 лв., като вместо това постановява: ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на А. И. А., ЕГН [ЕГН], и А. С. А., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес - [населено място], [улица], обл. Б., общ. С., и със съдебен адрес - адв. Р. М., [населено място], [улица], ет.4, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, допълнително обезщетение в размер на сумата от по 30 000 лв. / тридесет хиляди лева/ за всеки един от тях, или общо 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дъщеря им - А. А. /на 21 г./ в ПТП, настъпило на 03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2021г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която предявените от А. И. А. и А. С. А., искове по чл. 432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликата над сумата от 180 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на процесуалния представител на ищците А. И. А., и А. С. А. – адв. Р. М., със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.4, сумата от 1700 лв. / хиляда и седемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Върховния касационен съд, сумата от 1200 лв. / хиляда и двеста лева/, представляваща държавна такса за касационното производство съобразно уважения размер на исковата претенция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.