Р Е Ш Е Н И Е № 20 София 08.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 3750 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на А. Х. Г. от [населено място] срещу решение от 14.04.2014г., постановено по в.гр.дело №6141/2013г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение №І-37-260 от 5.03.2013г., постановено по гр.дело № 8362/2012г. на СРС, 37 състав, в частта с която е отхвърлен искът на касатора за разликата между 1800 лв. и 15 000 лв. . В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част - нарушение на чл. 52 ЗЗД и необоснованост. Касационната жалба се поддържа в публичното съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът ЗК [фирма] не заявява становище по изложените в касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания и правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Софийският градски съд, за да постанови обжалваното решение, е приел, че от доказателствата по делото е доказан фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД – вината на водача на МПС В. Р., която е предизвикала ПТП, увреждането на пострадалия Г. и причинната връзка между пътното произшествие и увреждането. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност”. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди в размер на 1800лв., съдът е взел предвид вида на увреждането; вида на приложеното лечение и продължителността на лечението; липсата на данни за остатъчно явление от увреждането. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 1800 лв. до 3800 лв. Основателно е оплакването за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за търпените от ищеца вреди, съдът не е взел предвид в достатъчно степен всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид - да ги обсъди в тяхната съвкупност, което е в противоречие със дадените в т.ІІ на Постановление №4/68г. на Пленума на ВС указания, а също така и формираната при действието на ГПК в сила от 1.03.2008г. съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД. Понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, произтичащите от него фактически и психологически последици за увредения, промяната която те налагат в живота на пострадалия, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. При правилно възпроизвеждане на получените от ищеца травми следствие на ПТП, съдът не е отчел, че в продължение на два месеца ищецът се е предвижвал с патерици, което е довело до нарушаване на нормалния му начин на живот. Ищецът е бил ограничен за извършване на елементарни ежедневни дейности, тъй като не е могъл да се предвижва свободно са ограничени социалните му контакти, а според показанията на св. Г. се е наложило да напусне работа след инцидента. Преценени в съвкупност търпените билки и страдания в резултат на получените травми, както и нарушения нормален режим на живот на ищеца в активна възраст, всички изброени обстоятелства обосновават извод, че определеното от СГС обезщетение в размер на 1800 лв. е занижено. Настоящият състав на ВКС, ТК, намира, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение се явява сумата от 3800 лв. Тази сума би репарирала адекватно търпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на продължителността им и създадените за ищеца неудобства от полученото увреждане. В обжалваната част решение ще следва да бъде отменено и постановено решение, с което искът по чл.226, ал.1 КЗ бъде уважен допълнително за сумата от 2000 лв. За разликата над 3800лв. решението на СГС ще следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора ще следва да се присъдят разноски в размер на 128 лв., съобразно изхода от обжалването. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.04.2014г., постановено по в.гр.дело №6141/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №І-37-260 от 5.03.2013г., постановено по гр.дело № 8362/2012г. на СРС, 37, в частта с което е отхвърлен като неоснователен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 3.12.2011г. за разликата от 1800 лв. до 3800 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на А. Х. Г. от [населено място], [ЕГН] допълнително сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 3.12.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 3.12.2011г. до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 128лв. ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.04.2014г., постановено по в.гр.дело №6141/2013г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен искът на А. Х. Г. за разликата над 3800 лв. до 15 000 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: