6 Р Е Ш Е Н И Е № 149 София, 18.07.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4113 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „П. Л. С.”- клон България срещу решение № 65 от 1.03.17г.по в.гр.дело № 1456/16г.на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 665 от 30.06.16г. по гр.дело № 597/16г.на Районен съд – Стара Загора.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 - т.3 КТ, предявени от И. И. Б.. За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена частна касационна жалба от „П. Л. С.”клон България срещу определение, инкорпорирано в решение № 65 от 1.02.17г. на Старозагорския окръжен съд по посоченото дело,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С определение № 283 от 27.03.18г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните правни въпроси:1 Следва ли в подбора да бъдат включени работници / служители,изпълняващи трудови функции в различни териториални поделения на предприятието; 2. Следва ли в подбора да участват работници /служители от всички структурни единици в предприятието,заемащи съкращаваната в един от отделите длъжност; 3. Има ли право съдът да преценява вида на критериите за оценка на качеството на работата на работниците /служителите,приложени от работодателя при извършване на подбора. По първия въпрос е постановена практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение № 6 от 28.03.14г.по гр.дело № 3655/13г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 211 от 14.08.14г.на ВКС по гр.дело № 4441/13г.на ІV г.о.Прието е, че подбор по смисъла на чл.329 КТ не се извършва между служителите в рамките на структурно обособено звено на едно предприятие, когато единични щатни бройки се намират в различни населени места в страната.Такъв следва да се извърши само между работници или служители в рамките на съответното структурно обособено звено на съответния район или населено място при наличието на повече от една щатна бройка за определена длъжност. В решение № 51 от 10.02.14г.по гр.дело № 3726/13г.на ІV г.о. е даден отговор на втория въпрос.Посочено е,че извършването на подбор по чл.329 ал.1 КТ при съкращаване в щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции.Този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие,а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата.Обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено,което е отделено финансово- икономически /отделен източник на приходи, отделна разходна сметка/, но и всяко образувание,което е обособено в организационно – управленската структура на предприятието – самостоятелна единици в цялостната структура и организация на предприятието,каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение,но и отделните отдели и цехове. На третия въпрос: Има ли право съдът да преценява вида на критериите за оценка на качеството на работата на работниците /служителите, приложени от работодателя при извършване на подбора, е отговорено с решение № 39 от 22.03.2011г.на ВКС по гр.дело № 1585/09г.на ІV г.о.В него е прието,че преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка конкретна длъжност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда.Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действително определените за уволнените работници или служители.На съдебен контрол подлежи това дали е извършен подбор, включени ли са в него всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 60 -15 от 9.12.15г.на управителя на „П. Л. С.”клон България,с която е прекратено трудовото правоотношение с И. И. Б.,на длъжност” мениджър ключови клиенти”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – съкращаване в щата, е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят не е доказал законността на извършения подбор по критериите на чл.329 КТ, тъй като ищцата има по-високо образование – висше, в сравнение на останалия на работа като титуляр на длъжността Г. М., който е с полувисше образование.Освен това е посочено, че подборът не е проведен между ищцата и всички служители,заемащи идентични и сходни длъжности, които не се съкращават, а само между нея и колегата й М., работили в екипа на „Е.”. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът счита,че за него не е имало задължение да извърши подбор между всички служители, заемащи длъжността „мениджър ключови клиенти”,тъй като спецификата на работата на служителите в различните региони и в отделните екипи е различна.Поддържа,че при извършване на подбора са съобразени критериите по чл.329 ал.1 КТ и че останалият на работа Г. М. изпълнява по-качествено и навременно поставените му задачи в сравнение с ищцата. Ответницата по жалбата И. Б. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид събраните по делото доказателства, касационните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е основателна. Неправилен е изводът на въззивния съд,че подборът по чл.329 ал.1 КТ е следвало да бъде извършен измежду всички служители, заемащи длъжността” мениджър ключови клиенти”.Установено е от писмените доказателства и от свидетелските показания /св.Л. Т. – К./,че И. Б. е заемала длъжността”мениджър ключови клиенти” в екип Е. [населено място],отд.”Иновативни продукти”.Отделът се състои от три подразделения – „Редки болести”; „Сърдечно – съдови” и „Е.”.По старото щатно разписание в екип”Е.”са работили четирима човека, двама от които отговаряли за район П. и С. З., а другите двама – за райони в [населено място] и [населено място].Различното в дейностите на отделните подразделения е в спецификата на лекарствени продукт, който се предлага.От показанията на свидетеля П. П. е видно,че за да премине от едно подразделение в друго, служителят следва да бъде обучен за работа с другия продукт,като възможно най-краткия срок е поне два месеца.С решение от 9.12.15г.управителят на ответното дружество е взел решение за съкращаване на една щатна бройка от длъжността”мениджър ключови клиенти”,отд.”Иновативни продукти”, екип Е., и в тази връзка е определил комисия със задача да извърши подбор между служителите в дружеството,които заемат длъжността в отд.”Е.”. При тези данни и с оглед отговорите на въпросите,по които е допуснато касационно обжалване, се налага извод,че за работодателя не е имало задължение да извърши подбор между служители с място на работа според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работата, определено в трудовия договор.Поради различието в функциите на служителите, определени от различната насоченост на дейността на всеки екип, не е следвало всички служители на длъжността”мениджър ключови клиенти” да участват в подбора.Взетото на 9.12.15г.решение за съкращаване в щата е за една щатна бройка именно в екип”Е.”.В нарушение на закона и съдебната практика въззивният съд приел,че работодателят произволно е въвел показатели за оценка на служителите.Законовите критерии,посочени в чл.329 ал.1 КТ, са квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.За да направи оценка на качеството на работата на участващите в подбора няма пречка работодателят да въведе и допълнителни критерии за всяка конкретна длъжност,която дейност не може да бъде контролирана от съда.Съдът проверява само действителното съответствие на оценката по приетите от работодателя критерии с определените за уволнените работници и служители.В разглеждания случай тази преценка на съда е необоснована.Вярно е,че ищцата е с по-високо образование от колегата си М., но от свидетелските показания е установено,че независимо от степента си на образование Г. М. изпълнява по-качествено, навременно и отговорно поставените му задачи.Ето защо настоящият състав приема,че оценката на работодателя, извършена при подбора, съответства на действителните качества на участниците и съответно е оставен на работа този,който работи по-добре. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено,а предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ответницата по жалбата следва да заплати на касатора направените за трите инстанции разноски.Видно от представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на 7 598.88 лв.С оглед направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК ,настоящият състав намира,че полагащите се на касатора разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени в минималния им размер съобразно чл.9 ал.1 т.1 и ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Делото не представлява фактическа и правна сложност.Касае се за трудов спор, при установена съдебна практика на приложимия закон.Определено по посочения начин размерът на адвокатското възнаграждение за трите инстанции възлиза на 5 134 лв.Съгласно чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите.Те не плащат такси и разноски по производството,поради което не следва да се присъждат платените от касатора суми за държавни такси. Поради окончателното решаване на спора за разноските за трите инстанции частната касационна жалба на „П. Л. С.” – клон България срещу определение, инкорпорирано във въззивното решение, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,се явява без предмет и касационният съд не следва да се произнася по нея. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 65 от 1.03.17г.,постановено по в. гр.дело № 1456/16г.на Окръжен съд- Стара Загора, и в частта за разноските,и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от И. И. Б. против „П. Л. С.” – клон България,за отмяна на незаконно уволнение,извършено със заповед № 60-15/9.12.15г.на управителя на дружеството на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 14 023.84 лв,като неоснователни. ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] да заплати на „П. Л. С.”-клон България сумата 5 134 лв /пет хиляди сто тридесет и четири лв/разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.