Р Е Ш Е Н И Е № 582 София, 18.01.2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 582 /2010 г. Производството по делото е образувано по протест на К. Димитров, прокурор при С. градска прокуратура, и жалба на повереника на Ц. Г. Ц., частен обвинител и граждански ищец, срещу присъда № 198 от 08.04.2010 г. по внохд №881/2010 г. на Софийския градски съд, НК, първи въззивен състав. В протеста и допълнителните писмени бележки към него се изтъква,че новата въззивна присъда е постановена при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Подробно се излагат аргументи за необоснованост на атакувания съдебен акт , като се поддържа и твърдение за незаконосъобразно отхвърляне на тезата на обвинението. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Пред касационната инстанция прокурорът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец е бланкетна . Тя се позовава на касационните основания на чл. 348, ал.1 , т.1 и т.2 от НПК без да съдържа конкретни данни , които да ги подкрепят. Жалбоподателят също настоява обжалваната присъда да бъде отменена , а делото – отново разгледано от въззивната инстанция. Подсъдимият и неговият защитник пледират присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд , наказателно отделение, десети състав , с присъда № 34 от 28.05.2009 г. по нохд № 13130/2008 г. признал подсъдимия И. Б. И. за виновен в това, че на 03.09.2004 г. в[населено място], на бул.”Мария Луиза”, в съучастие като извършител с неустановени по делото лица, причинил на Ц. Г. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, поради което и на основание чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1, чл. 20,ал.2 и чл. 55, ал.1,т.2,б.”б” и чл.2,ал.2 от НК го осъдил на глоба в размер на 500 лева, както и да заплати на пострадалия сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Софийският градски съд с присъда № 198 от 08.04.2010 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение, отхвърляйки и предявения срещу него граждански иск. Протестът срещу така постановения въззивен акт е неоснователен по следните съображения: Редакцията на част от допълнителните писмени изложения на прокурора прави необходимо припомнянето , че изтъкнатата в тях необоснованост не може да бъде предмет на касационна проверка, тъй като не фигурира в лимитативно изброените касационни основания по чл. 348 , ал.1 от НПК. Извън тази недопустима аргументация остават доводите за съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и обсъждането на доказателствата, субсумирани като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Основните усилия на прокурора са насочени към оборване на процесуалната екзактност на разсъжденията на съда относно достоверността на показанията на свидетелката В.А., която категорично посочила подсъдимия като лице, което участвало в побоя над свидетеля Ц.. Предходният съдебен състав много задълбочено и при точно спазване на процесуалните си задължения , произтичащи от чл. 13, чл. 107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК, проверил показанията на тази свидетелка. Съдът съобразил, че тя наблюдавала инцидента от единадесетия етаж на блок, отдалечен на около 100 метра от мястото на сбиването в тъмната част от денонощието. От вниманието на съдебния състав не убягнала и спецификата на ситуацията , в която на малко пространство се струпали голям брой хора. Тези обстоятелства логично предизвикали съмнения в обективността на съобщените от А. данни поради голямата вероятност за объркване или грешка. Въззивният съд не подценил заявената от А. пълна увереност, че разпознала подсъдимия, но обсъдил тези твърдения в контекста на останалия гласен доказателствен материал. Нито един от останалите многобройни свидетели не заявил , че е видял И. И. сред нападателите. Втората инстанция съобразила, че тези лица били в много по- изгодна ситуация за възприемане на конфликта от свидетелката А. , тъй като се намирали в непосредствена близост до биещите се.Прокурорът оценява показанията на същите свидетели като „неутрални”, но те всъщност конфронтират с информацията, съобщена от А.. Позицията на прокурора не става по-убедителна от съдържащия се в протеста анализ на показанията на св.Велева.Тя съобщила,че видяла непознато лице / различно от вече осъдения за същия побой свидетел Йорданов/ да скача върху пострадалия. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е игнорирал тези показания, защото те не водят еднозначно до идентифициране на подсъдимия. По делото има гласни доказателства , че нападателите са били повече от двама. Не е допусната грешка при обсъждането на доказателствения материал и във връзка с приблизителното съвпадение на облеклото на един от нападателите и това на подсъдимия/ бермуди и тениска/ предвид липсата на категорични индивидуализиращи белези и обичайната унификация на масовия летен гардероб. Ето защо заключението на въззивната инстанция, отхвърлящо съпричастност на подсъдимия към инкриминираното престъпление, не страда от процесуални пороци. Събраният доказателствен материал е възможно постижимия в този процес със средствата на НПК и той не води до несъмнения извод, че подсъдимият е участвал в счупването на ръката на св.Ц.. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК,позволяващо ревизия на атакувания акт по реда на касационната проверка.Не се открива такава възможност и на второто ангажирано в протеста основание – неспазване на материалния закон. В протеста то се обосновава единствено с аргументите , изложени за нарушенията на процесуалния закон, които вече бяха обсъдени и отхвърлени по-горе. Поддържано само като релация на процесуални нарушения касационното основание на чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК е неотносимо към проверявания съдебен акт. Жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец не съдържа конкретни доводи, поради които становището на настоящата инстанция по нея се ограничава до констатацията , че в рамките на служебния контрол , произтичащ от конституционните задължения на Върховния касационен съд, не бяха установени основания за отмяна на въззивната присъда. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 198 от 08.04.2010 г. по внохд №881/2010 г. на Софийския градски съд, НК, първи въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.