3 решение по гр.д.№ 500 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 371 София, 11.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Емилия Петрова, като взе предвид докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д.№ 500 от 212 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Л. К. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 403 от 03.02.2012 г. по гр.д.№ 1427 от 2010 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, I-во отделение, с което е отменено въззивно решение № 351 от 12.07.2010 г. по в.гр.д.№ 836 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Л. К. Х. срещу Б. Р. П., С. Р. П. /С. Л./, Т. Р. С. и Ж. Р. П. положителен установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за собственост на част с площ от 200 кв.м. от УПИ IX от кв.34 по подробния устройствен план на [населено място], съответно от ПИ № 39459.502.282 по кадастралната карта на същото село, оцветена в жълт цвят и защрихована със зелен щрих на скица, приложена на лист 111 от гр.д.№ 468 от 2007 г. на Районен съд-гр.Б.. Към молбата за отмяна като нови доказателства са представени заповед № 990 от 21.08.1984 г. на Председателя на ИК на ОбНС [населено място] за одобряване на застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място] и удостоверение за наследници на К. К.. В писмен отговор от 11.06.2011 г. и в писмени бележки от 26.09.2012 г. пълномощникът на ответника по молбата Т. Р. С. оспорва същата. Претендира за разноски. Останалите ответници по молбата за отмяна Б. Р. П., С. Р. П. /С. Л./ и Ж. Р. П. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай представеното към молбата за отмяна доказателство /заповед № 990 от 21..08.1984 г./ не е ново по смисъла на горепосочената разпоредба: Тази заповед е била издадена много преди завеждане на делото и молителката е знаела за съществуването й, тъй като по делото са представени копия от плана, одобрен със тази заповед /лист 33 и 34 от делото на РС/ и предвиденото с тази заповед изменение на регулационния план на [населено място] е било обсъждано в хода на делото и взето предвид от в.л. инж.И. Ж. в приетите основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза /листове 100, 111, 176 и 177 от делото на районния съд/. При проявена от страна на молителката добросъвестност тази заповед би могла да бъде представена при инстанционното разглеждане на делото. Непредставянето й е пропуск на молителката, който не може да бъде отстранен в настоящото производство, тъй като производството по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК не е способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постановени при непълнота на доказателствата, допусната в резултат на бездействие на страните. Второто представено към молбата за отмяна доказателство /удостоверение за наследници на К. Г. К., починал на 25.10.2003 г., титуляр по нотариален акт за замяна № 178 от 25.09.1980 г. и дарител по нотариален акт № 171 от 18.03.1994 г./ също не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като не е от значение за делото: Това удостоверение доказва, че молителката Л. Х. е наследник на К. Г. К.. Това обстоятелство обаче е без значение за изхода на спора по делото, тъй като по това дело Л. Х. е претендирала за собственост на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 171 от 18.03.1994 г. и придобивна давност, а не на основание наследяване от К. К.. Именно поради това и във влязлото в сила решение ВКС не се е произнасял по въпроса дали ищцата е наследник на К. К., а е отхвърлил иска за собственост само на предявените от ищцата две основания: договор за дарение, обективиран в нотариалния акт № 171 от 1994 г., поправен с нотариален акт № 18 от 1998 г. /като е приел, че спорните 200 кв.м. не са били предмет на сделката по горепосочения нотариален акт, поправен с нотариален акт № 18 от 1998 г./ и придобивна давност /като е приел, че спорната част попадала в бивш земеделски имот на наследодателя на ответниците по делото Руси Ж.П., поради което и на основание чл.10, ал.13, изр.2 от ЗСПЗЗ ищцата не може да се позовава на придобивна давност за период преди решенията на поземлената комисия от 2004 г. и 2007 г., а от този момент до завеждане на делото не са изтекли необходимите съгласно чл.79 от ЗС срокове за придобиване на спорните 200 кв.м. по давност/. Поради всичко гореизложено подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по молбата Т. С. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 250 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Л. К. Х. молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение № 403 от 03.02.2012 г. по гр.д.№ 1427 от 2010 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, I-во отделение. ОСЪЖДА Л. К. Х.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], Добричка област, [улица] да заплати на Т. Р. С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], ул.”Д-р П. Б.” № 1 на основание чл.78 от ГПК сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.