5 Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София , 28 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петя Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 656/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от частния тъжител П. В. Ф., чрез повереника си адв.П. срещу въззивна присъда №20 от 10.05.2016 г.,постановена по внчхд №10/2016 г. по описа на Окръжен съд-Хасково. В жалбата е наведено оплакване за нарушение на материалния закон-чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Посочва се, че въззивният съд еднопосочно е обсъдил събраните по делото доказателства, като неправилно е кредитирал единствено показанията на майката на подсъдимия св.С.М. и е пренебрегнал тези на двамата полицейски служители, в резултат на което е достигнал до „необосновани изводи и правни констатации“. Оспорва се заключението на въззивния съд ,че частният тъжител П. Ф. сам си е причинил телесната повреда.Заявява се ,че от събраните доказателства е било установено ,че на местопроизшествието няма бюро ,в което сам тъжителят да се е ударил. Моли се да бъде отменена въззивната присъда, като бъде оставена в сила първоинстанционната присъда ,постановена от РС-Димитровград,алтернативно-делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, повереникът на частния тъжител –адв.П. поддържа касационната жалба по изложените съображения и с направените искания. В представените от него писмени бележки се преповтарят доводите, изложени в касационната жалба, като в допълнение единствено се твърди, че въззивният съдебен акт страда от липса на мотиви, поради липсата на коментар на съда относно престъплението по чл.130 ал.2 от НК ,в извършването на което подсъдимият Е. Г. е бил признат за виновен от първостепенния съд. Подсъдимият Е. П. Г. и защитника му адв.И. И., редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за законосъобразност и правилност на постановената присъда. Заявява, че въззивният съд правилно е преценил, че показанията на двамата полицейски служители не могат да хвърлят светлина върху конфликта, нито пък дали в помещението е имало бюро или не,тъй като не са очевидци на инцидента, а и не са влизали в помещението.Предлага да бъде оставена жалбата без уважение,а въззивната присъда потвърдена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на явилите се страни от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №103 от 03.12.2015 г.,постановена по нчхд №525/2015 г., Димитровградски районен съд е признал подсъдимия Е. П. Г. за виновен в това ,че на 04.09.2015 г. в [населено място] е причинил на П. В. Ф. лека телесна повреда ,изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2 от НК,поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за причиняване на лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК-престъпление по чл.130 ал.1 от НК. С присъдата подсъдимия Е. Г. е осъден да заплати на П. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 04.09.2015 г. до окончателното изплащане, като гражданският иск е отхвърлен до пълният предявен размер. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски . Срещу така постановената присъда е била депозирана жалба от подсъдимия Е. Г., по повод на която е било образувано вчхд №10/2016 г. по описа на ОС-Хасково , който е постановил нова въззивна присъда, с която е бил отменен първоинстанционния съдебен акт ,като подсъдимият Е. П. Г. е признат за невиновен в това ,че на 04.09.2015 г. в [населено място] е причинил на П. Ф. лека телесна повреда ,изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.130 ал.2 от НК. С присъдата гражданският иск за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от частния тъжител срещу подсъдимия е бил отхвърлен ,а частния тъжител Ф. е бил осъден да заплати на подсъдимия Г. сумата от 1000 лв. разноски. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА,но не по изложените в нея съображения. Констатира се допуснато от ОС-Хасково съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което налага отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на второстепенния съд. Макар и ВКС да се произнася само в рамките на заявените с жалбата/протеста касационни основания, неговото правомощие служебно да следи за допуснати абсолютни съществени процесуални нарушения, е неотменимо. По настоящото дело, въззивната инстанция е отменила изцяло първоинстанционната присъда, като е признала за невиновен и е оправдала подсъдимия в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК /за което той е бил осъден от РС-Димитровград/, но не се е произнесла въобще по обвинението по чл.130 ал.1 от НК. От мотивите към новата присъда се налага заключение, че въззивният съд се е съгласил с изводите на първата инстанция ,че подсъдимият не е причинил на частния тъжител лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК , изразила се в разкъсно –контузна рана на челото и хематоми на долните клепачи на двете очи, понеже частния тъжител сам е ударил челото си в ръба на намиращото се на мястото на инцидента бюро. При това положение, ОС-Хасково не е следвало да отменя изцяло присъдата, а е било необходимо да я отмени само в осъдителната част, която да преразгледа, а в оправдателната част е следвало да постанови потвърдителен диспозитив. След като въззивната инстанция е отменила изцяло атакувания първоинстанционен съдебен акт , същата е била длъжна да се произнесе и по първоначалното обвинение по чл.130 ал.1 ,свързано с леката телесна повреда ,изразяваща се в контузна рана на челото и хематоми на долните клепачи на очите. Ето защо, на практика липсва произнасяне относно леката телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. Посоченият пропуск на въззивният съд донякъде е бил улеснен от непрецизното изписване на диспозитива на първоинстанционната присъда. От мотивите на РС-Димитровград става ясно, че подсъдимият е оправдан за причиняване на разкъсно –контузна рана на челото на частния тъжител и хематоми на долните клепачи на очите-престъпление по чл.130 ал.1 от НК и осъден за това ,че е причинил на П. Ф. охлузване на десния лакът,представляващо лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. В §19, §21 и §23 от мотивите към пъроинстанционната присъда, РС-Димитровград е посочил ,че „налице е състав на чл.130 ал.2 от НК. Обвинението по чл.130 ал.1 от НК не е доказано ,нараняването на челото не е причинено виновно или от подсъдимия….“,както и че „нараняването на ръката не се съставомерява в хипотезата на чл.130 ал.1 от НК. Причинени са болки и страдания,така от обективна страна състава на чл.130 ал.2 от НК е изпълнен….; За него / нараняването на левия лъкът/ този съд приема ,че е отговорен подсъдимия.“ В диспозитива обаче, описаната диференциация на конкретните наранявания , обусловили съответните телесни повреди, не е направена, и буквалния му прочит сочи, че всъщност с оправдаването на подсъдимия по чл.130 ал.1 и осъждането му по чл.130 ал.2 от НК се е извършила преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление за всичките инкриминирани телесни повреди. Впрочем нито един от решаващите съдилища не е осмислил съставомерността на деянието по чл.130 ал.2 от НК /лека телесна повреда ,изразила се в охлузване на десния лакът/ на база описаните факти в частната тъжба, която определя фактическата рамка на обвинението. Съществените процесуални нарушения ,допуснати при постановяването на въззивната присъда всъщност правят невъзможно и очертаването на пределите на касационната проверка. И това е така ,тъй като , ако първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната част- то в тази част ,тя няма да подлежи на касационно обжалване.Поради липсата на произнасяне обаче от ОС-Хасково, липсва и възможност за адекватна преценка относно предмета на касационното обжалване. Доколкото е налице съществено процесуално нарушение,от категорията на абсолютните, останалите възражения, свързани с неправилна оценка на доказателствата, изложени в жалбата на частния тъжител ,не следва да бъдат разглеждани. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда №20 от 10.05.2016 г.,постановена по внохд №10 /2016 г. по описа на Окръжен съд-Хасково. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд ,друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/